Решение № 2158 от 28.2.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по жалба на Ставрополис ЕООД, представено от управителя на дружеството Т. Стойков, срещу решение 55/06.01.2022г. на Административен съд София-град /АССГ/ по административно дело 8613/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на търговеца против заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ЗТД-5800-404/32-202686/25.06.2021г., издадена от директора на ТД Югозападна към Агенция Митници. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Твърди пропуск на съда да възприеме пороци на формата на ЗНПАМ, както и непредставянето на влязлото в сила наказателно постановление, към което препращал индивидуалния административен акт. В касационната жалба е включил и оплаквания във връзка с отказа на съда да спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на утежняващия акт. Иска отмяна на решението и на административния акт. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на ТД Митница София /конституиран като страна вместо директора на ТД Югозападна отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред АССГ заповед по отношение на Ставрополис ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект за стопанисвания от него ресторант При Тошо в гр. София, [улица]за срок от един месец и е забранен достъпа до него. Административният акт е мотивиран с факта на наказването на търговеца с имуществена санкция за нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС /посочено е наказателното постановление за налагане на имуществените санкции/. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу ЗНПАМ. По установяванията на първостепенния съд жалбоподателят е санкциониран с наказателно постановление 1479/2021 г. на началника на Митница Югозападна за нарушение по чл. 126, т. 2 от ЗАДС, отнет е предмета на нарушението и е разпоредено лишаване от права. Съдът е отрекъл в производството по издаването на индивидуалния административен акт да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и опущения във формата /за мотивите на акта е съобразил препращането към НП/. Изследвал е компетентността на издателя на акта и съответствието му с материалния закон. С позоваване на относимите разпоредби на чл. 124б, ал. 1 във вр. с чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС съдът е обосновал правомерността на ограничението в правната сфера на жалбоподателя. Определил е издаването на заповедта като проява на обвързана компетентност. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Съответно на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба е разбирането за деленето на принудителните административни мерки на превантивни, преустановителни и възстановителни. В хипотезата на чл. 124б, ал. 1 от ЗДДС юридически факт пораждащ правомощието на началника на митническото учреждение или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект е налагането на наказание по чл. 124а от закона. С разпоредбата, която е адрес на препращането, се предвижда налагане на кумулативно наказание лишаване от права за изчерпателно изброени нарушения, включително и тези по чл. 126 от ЗАДС. Възприемайки налагането на наказания за извършеното нарушение по чл. 126 от ЗАДС, като източник на правомощието си по чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС, ответникът по касация в условията на обвързана компетентност е издал утежняващия административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност. Административният съд не е обсъдил частта от административния акт, с която е създадена забрана за достъпа до обекта. Нормативен източник на тази забрана е разпоредбата на чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС. Същината на въведеното с нея ограничение в правната сфера на адресата е различно от тази на ПАМ по чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС, което я определя като отделен вид мярка. Изискването за кумулативното й налагане със запечатването по чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС сочи на тъждество на предпоставките им, а както се прие по-горе те са осъществени. Основателно първоинстанционният съд е определил заповедта като съответстваща на изискванията за форма, макар и мотивите му да са несподелими. Фактическо основание за налагане на ПАМ по чл. 124б, ал. 1 и чл. 124в, ал. 1 от ЗАДС е налагането на наказания за определени административни нарушения и твърдения за тези именно факти се съдържат в обстоятелствената част на административния акт. Не чрез препращането от ЗНПАМ към НП се осигурява съответствие с изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4, пр. 1 АПК. Срокът на мярката на административна принуда по чл. 124б, ал. 1 ЗАДС в хипотезата на първо нарушение /не се твърди и не се установява повторност/ е абсолютно определен и митническият орган не е дължал мотиви за избора му. Издаването на НП, а не влизането му в сила, е материална предпоставка за налагане на ПАМ. Нито съдът, нито преди него администрацията, е дължала изследване на наличието или отсъствието на фактът, който не е правно релевантен. Отхвърлянето на жалбата срещу оспорения пред АССГ административен акт е правилно, поради което е дължимо оставянето в сила на съдебното решение. При този изход на делото на Агенция Митници /арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат разноски за касационното съдебно производство в размер 100 лева на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение