Решение № 390 от 9.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2233/2008 г.

Решение № 390 от 9.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2233/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Стойчо Пейчев Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК (ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г.). Образувано е по касационна жалба на Т. Л. П., С. Л. М., К. В. Н., Р. К. Д., Н. В. Н. и Д. К. Д. срещу решението от 3.07.2006 г., поправено с решение от 3.04.2008 г. по в. гр. дело № 1696/2005 г. на Софийския градски съд, II "в" отделение, с което е върната исковата молба от 3.06.2000 г., прекратено е производството по делото и е обезсилено решението от 28.12.2004 г. по гр. дело № 7635/2004 г. на Софийския районен съд, 43-ти състав. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност на въззивното решение с искане за отмяна и връщане на делото на градския съд за разглеждане на жалбата срещу решението на първата инстанция. Ответникът по касация В. И. Д. е на становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на II г. о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното: С първоинстанционното решение от 11.11.2002 г. по гр. дело № 3662/2002 г. Софийският районен съд, гражданска колегия, 45-ти състав признал за установено спрямо В. И. Д., че ищците (сега касатори) са собственици на нива от 0.716 дка в м. "К.", землището на с. В., съставляваща имот пл. № 223 по кад. лист Б-13-6-В по неодобрения кадастрален план на селището, при сегашни граници по картата на землището: имот № 1* имот № 53, имот № 1* и имот № 1* при съответните им квоти от наследството на И. Д. Н. В останалата част до пълния предявен размер на имота - кв. м. исковете били отхвърлени. С решение от 13.05.2004 г. по гр. дело № 1397/2003 г. Софийският градски съд, гражд.колегия, II-б отделение обезсилил решението и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. С решение от 28.12.2004 г. по гр. дело № 7635/2004 г. Софийският районен съд, I г. к., II-ро г. о., 43-ти състав признал за установено, че общият наследодател на страните И., починал през 1965 г., е бил собственик на нива от 1000 кв. м. в м. "К.", землище на с. В., при съседи: Б. Д., наследници на Б. М., наследници на Е. Т. и път, към момента на внасяне на земята в ТКЗС. Със сега обжалваното решение е прието, че въпреки дадените им с определение от 8.05.2006 г. указания, ищците (сега касатори) не са отстранили констатираните от въззивния съд нередовности на исковата молба, а с молбата си от 2.06.2006 г. са се задоволили само да заявят, че поддържат предявения иск. Според въззивния съд, от обстоятелствената част на исковата молба не е ясно кое точно право на ищците е било нарушено; на какво основание претендират правото на собственост и върху кой точно конкретизиран имот. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира жалбата срещу въззивното решение за неоснователна поради следните съображения: В обстоятелствената част на исковата молба вх. № 1* от 3.06.2000 г. се поддържа, че общият наследодател на страните И (починал на 29.12.1965 г. съгл. удостоверение за наследници № от 10.01.1995 г.) е притежавал нива от 1000 кв. м. в м. "К.", землището на с. В., имот № 1* съгласно скица № 85 от 3.08.1998 г. (л. 9 от гр. дело № 3662/2002 г. на СРС, 45-ти състав) и че ответникът се е снабдил с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № 74, т. ХХ, нот. дело № 1* от 29.10.1995 г. По делото е представен препис от решение № 0* от 7.12.1998 г. на поземлената комисия-Община Н. И., с което на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ по заявление вх. № 0* от 17.09.1991 г., подадено от К. И. Д., е възстановено на наследниците на И. Д. Н. правото на собственост върху нива от 0.716 дка в м. "К.", имот № 1* по картата на землището на с. В. С молба от 6.10.2000 г. (л. 14 от делото в СРС), Т. Л. П. посочила, че претендираният имот е празно дворно място с площ 1000 кв. м., имот пл. № 2* по кад. лист Б-13-6-В по неодобрения кадастрален план на с. В., при съседи: Б. Д., наследници на Б. М., наследници на Е. Т. и път. Описанието на имота съвпада с имота, описан в нотариален акт № 74, т. ХХ, нот. дело № 1* от 29.10.1995 г. С молба от 21.05.2002 г. ищците чрез своя пълномощник по делото (л. 23) отново са посочили възстановения с решението на поземлената комисия от 7.12.1998 г. имот пл. № 1* при граници: имот № 1*-на н-ци на Еф. З.; имот № 53 на нас. място; имот № 1* на полски път към с. В. и имот № 1*-на н-ци на Б. М. С определение от 8.05.2006 г. въззивният съд е констатирал нередовности на исковата молба, състоящи се в следното: а) претендира се имот от 1000 кв. м. в землището на с. В., имот № 105 в парцел ****, възстановен с площ 0.716 дка с решение на ПК № 0* от 7.12.1998 г., като за разликата до 1000 кв. м. няма твърдения в исковата молба на какво основание се претендира право на собственост; б) с молбата от 6.10.2000 г. се сочи, че процесния имот е пл. № 223 по кад. лист Б-13-6-В по неодобрения план на селото, при съседи: Б. Д., н-ци на Б. М., н-ци на Е. Т. и път. С оглед на това, доколкото не е било ясно на какво основание се претендира имот пл. № 223 по кад.лист Б-13-6-В и дали се касае за един и същи имот или за различен от възстановения с решение № 0* от 7.12.1998 г., въззивният съд е оставил исковата молба без движение с указания в 7-дневен срок от съобщението ищците да конкретизират спорния имот, да посочат основанието, на което претендират, че са собственици, към кой момент е предявен иска и да изложат обстоятелства относно наличието на правен интерес от установяването, при положение, че имота, за който ответникът се е снабдил с нотариален акт е различен от този, възстановен с решението на поземлената комисия. Съобщение с препис от определението от 8.05.2006 г. е получено от процесуалния представител на ищците (сега касатори) на 29.05.2006 г. С молба от 2.06.2006 г. (л. 19 от гр. дело № 1696/2005 г. на СГС) пълномощникът на ищците (касатори) посочил единствено, че претендират "собственост по наследство на имот от 1000 кв. м. в с. В., м. "К.". Д. е било насрочено в открито заседание на 30.06.2006 г., в което ищците (касатори), представлявани от своя пълномощник в процеса, отново не са индивидуализирали нито спорния имот, нито са посочили основанието на претенцията, както и правния интерес от установяването. Предвид на това, налице са били предпоставките на чл. 209, ал. 1, изр. първо във връзка с чл. 100, ал. 3 ГПК (отм.) за обезсилване на първоинстанционното решение, като постановено по нередовна искова молба и за прекратяване на образуваното въз основа на нея исково производство. Обжалваното решение е законосъобразно и правилно постановен съдебен акт, който в отсъствието на касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.