Решение № 7296 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8194/2019 г.

Решение № 7296 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8194/2019 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Шори" ООД от гр. София, представлявано от управителя си Ш. Шхори, чрез процесуалния си представител адв. К. Дурова, срещу решение № 3162/13.05.2019 г., постановено по адм. дело № 12362/2018 г. по описа на Административен съд - София. Счита същото за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по изложени съображения в жалбата. Иска отмяната му, като се постанови друго по същество на спора, с което се уважи предявения иск в пълен размер. Претендира разноски по делото. Редовно призован за съдебно заседание касаторът се представлява от пълномощника си адв. Дурова, която по същество поддържа жалбата по изложените в нея основания. Не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. Ответникът, Столична община, в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез процесуалния си представител юрк. Е. Димитрова, взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Редовно призован за съдебно заседание ответникът се представлява от юрк. Златковска, която поддържа доводите изложени в отговора на касационната жалба. Не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд – София-град (АССГ) е отхвърлил като неоснователен предявения от "Шори" ООД, гр. София против Столична община иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди със сума в размер на 82 764, 79 лева, вследствие на отменен с влязло в сила съдебно решение, административен акт, издаден от ответника, изразяващи се в разходи за проектиране, за учредяване на суперфиция, адвокатско възнаграждение и нотариални такси, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на отмяна на незаконосъобразния административен акт – 29.11.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. За да постанови този резултат съдът е приел, че не са налице две от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно - реално претърпяна вреда, като и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между претендираните вреди и незаконосъобразния административен акт. За да постанови този резултат, съдът след преценка на събраните по делото писмени доказателства е приел за установено следното: "Шори" ООД се легитимира като собственик на имот с идентификатор 68134.4332.442 по КККР на район "Овча купел". На 11.10.2005 г. е сключил договор с нидерландско дружество по силата на който ищецът се задължава да учреди в полза на трето дружество "Е. Г. Горна баня" ЕООД право на строеж върху собствения си недвижим имот. Установил е, че със същия договор дружеството ищец е поел задължение да процедира изменение на ПРЗ за образуване на нов УПИ, вкл. УПИ XXXIV-422, собственост на ищеца и ПИ545, собственост на друго дружество с наименование "Шори 2005" ООД. По искане на ищеца и "Шори 2005" ООД е стартирала процедура по изменение на ПРЗ, която е приключила с издаване на Заповед № РД-09-50-830/13.07.2007 г. на главния архитект на Столична община, с която е одобрено изменение на ПРЗ на м. Горна баня, кв. 117, като двата посочени имота са обединени в един. Съдът е констатирал, че Заповедта на главния архитект е била оспорена от друго дружество, като с решение № 2350/10.04.2013 г. на АССГ заповедта е отменена, като решението на АССГ е било потвърдено от ВАС. Установено по-натам по делото е, че след издаване на заповедта и в изпълнение на задълженията си по договора и допълнителното споразумение от 29.06.2007 г., правото на строеж е учредено от страна на ищеца. След отмяната на заповедта, договорът между страните е прекратен, за което е подписано споразумение от 11.11.2009 г., с което споразумение "Е. Г. Горна баня" ЕООД е прехвърлила на ищеца правата си по договори за проектиране, извършено на новообразувания с отменената заповед УПИ XXXIV-422, 545, за което ищецът е заплатил сумата от 25 000 евро без ДДС. В резултат на отменената заповед ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 82 764, 79 лв., представляващи разходи за проектиране на новообразуваното УПИ, разходи за адвокатска защита по административни дела, които не са могли да бъдат претендирани в съответните производства, нотариални такси и разходи за учредената суперфиция. Въз основа на тези констатации е прието, че в случая макар и да е налице отменен административен акт, то ищецът е понесъл вреди не в резултат на издаден срещу негово право или законен интерес административен акт, а по причина на отмяната на издадената в негова полза заповед, с което е одобрено исканото от ищеца изменение на регулационния и застроителен план. По тези съображения е заключил, че вредите за ищеца, в чиято полза е издаден актът са опосредени от волята на лицето да се възползва от издадената заповед, поради което тези вреди не са пряка и непосредствена последица от акта. Направил е извод, че липсва и причинно–следствена връзка между тези вреди и незаконосъобразния административен акт. В допълнение е приел, че от страна на ищеца не са представени безспорни доказателства за реално направени разходи за проектиране и вреди от заплатен адвокатски хонорар. След подробен анализ на представените по делото писмени доказателства съдът е приел предявения иск за неоснователен и недоказан. При извършената касационна проверка въз основа на посочените в касационната жалба пороци на решението и при упражняване на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема следното: Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт или незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда. В случая ищецът, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя неоснователността на предявения иск за имуществени вреди. Правилно е прието в обжалваното решение, че не е налице пряка причинна връзка между твърдените за причинени вреди и отменения административен акт. Не са доказани и претърпените от касатора имуществени вреди на които основава претенцията си. Обосновани са направените от съда изводи, че договорът от 11.10.2005 г. между двете дружества не ангажира общината, тъй като към дата на подписване на договора не е налице влязъл в сила акт за одобряване на ПУП –ИИПРЗ за имота, нито са съгласувани и одобрени инвестиционни проекти за жилищен комплекс и влязло в сила разрешение за строеж. Правилно съдът е приел също, че касаторът не е доказал вредите, представляващи разходите за правото на строеж и съпътстващите ги адвокатски хонорари. Бъдещите намерения и бизнес рискът не могат да ангажират отговорността на Столична община по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Настоящата касационна инстанция напълно споделя изложените в тази връзка мотиви в решението. Същото е съобразено и с практиката на ВАС по аналогични дела. С оглед на това съдът правилно е приел, че искът е недоказан. С касационната жалба не се представят доказателства, налагащи промяна извода на съда. Решението на съда е правилно и законосъобразно. При разглеждане на делото в първата инстанция, не са допуснати нарушения на материалния закон. Решението е обосновано. Предвид изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. При определяне на размера на възнаграждението следва да се вземат предвид разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. В тази връзка настоящата съдебна инстанция на ВАС, като съобрази фактическата и правна сложност по делото, счита че в полза на ответната страна по делото следва да се присъдят разноски в размер на 100 лв. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,