Решение № 11875 от 9.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14561/2016 г.

Решение № 11875 от 9.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14561/2016 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - гр. П., подадена чрез упълномощен юрисконсулт К. Недялкова - Гърова, против решение № 2193 от 17.11.2016 г., постановено от Административен съд - П., V състав, по адм. д. № 1046/2016 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебния акт. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд относно направеното от административния орган преизчисляване на началния икономически размер на стопанството, измерен в СПО на 0 евро и твърди, че съдът незаконосъобразно и неправилно е приел, че е налице противоречие с чл. 5, ал. 2, т. 3 от приложимата Наредба № 14 от 28.05.2015 г. Заявява, че процесната заповед от 20.04.2016 г. е законосъобразен акт, издаден в съответствие със законовите разпоредби и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното съдебно решение, като претендира присъждане на направените разноски в двете инстанции, вкл. и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - И. Г. Р. от гр. П. оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Бакърджиев, който с писмен отговор, в съдебно заседание и с писмена защита пледира за оставяне в сила обжалваното решение, излага подробни аргументи за неоснователност на касационната жалба и прави искане за присъждане на направените по делото разноски с приложен списък за тях, включващ възнаграждение за правна помощ и пътни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото по делото са изготвени икономическа и агро-техническа експертизи, които изчисляват икономическият размер на стопанството на 16100 лв., което е в съответствие с изискванията на цитираната наредба. Участващият по делото прокурор изразява становище, че финансирането, за което е подадено заявление от Радичев не е обвързано с производството на гъби към момента или годината на подаването му. Като основание за неполучаване на плащането е посочено неизпълнение на чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредба 14, което касае икономическият размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем, а не наличието на гъби. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие", гр. П. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 2193 от 17.11.2016 г. е отменена по жалба на И. Г. Р., заповед № 03-160-РД/308 от 20.04.2016 г. на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - гр. П.; върната е преписката на същия административен орган за ново произнасяне по направеното искане от същото лице; осъдена е Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - гр. П. да заплати на И. Г. Р. съдебни разноски в размер на 1540 / хиляда петстотин и четиридесет/ лева. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - П. се е позовал на двете приети по делото експертизи, според които подаденото от земеделския производител заявление отговаря в пълнота на изискванията на чл. 5. ал 2, т. З от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. /обн. в ДВ., бр. 40 от 2.06.2015 г./, тъй като стандартният производствен обем (СПО) възлиза на 16 100 лв, тоест попада в границите на левовата равностойност на 8 000 евро - 16 000 евро. При това положение първоинстанционният съд е приел, че е доказано по безспорен и несъмнен начин, че изискуемият стандартният производствен обем на стопанството на жалбоподателя е 16100 лв., от което е изведено заключение, че процесната заповед № 03-160-РД/308 от 20.04.2016 г. на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" е незаконосъобразна и следва да се отмени, а на жалбоподателя следва да се присъдят претендираните съдебни разноски, съобразно приложените доказателства в размер на 1540 лв. Съдът е преценил, че се адвокатският хонорар не е прекомерен, а е съответстващ на материалния интерес и степента на сложност на делото, както и на Наредба № 1/2004 г., изм. и доп. ДВ, бр. 28/2014 г. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, изискващи неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първостепенният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на съдебния акт точно е констатирано, че с обжалваната заповед № 03-160-РД/ 308 от 20.04.2016 г., на основание чл. 20а, ал. 2 във връзка с ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 27. ал. 1. т. 1. във връзка с чл. 5. ал 2, т. З от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., обн. в ДВ., бр. 40 от 2.06.2015 г. и заповед на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е отказано финансиране на заявление за подпомагане на проекта 16/06/1/0/01078 от 17.07.2015 г., УРН на кандидата 656456 и стойност на проекта от 24 447.50 лв., като в мотивите на заповедта е отразено, че проектът с ИД № 16/06/1/0/01078 от 17.07.2015 не отговаря на изискванията, заложени в чл. 5, ал 2. т. З от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., - кандидатите следва да имат икономически размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем (СПО) в границите между левовата равностойност на 8000 евро и 16 000 евро включително. По делото не е било спорно обстоятелството, че земеделският производител е подал заявление на 17.07.2015 г. за подпомагане по подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., в което е вписал, че през стопанската 2014/2015 г. отглежда 0.7 дка култивирани гъби - кладница - и 0.85 дка - други /угари/. Установено е, че И. Г. Р. своевременно е представил Договор за контрол и сертификация, в съответствие с Регламент (ЕО) 834/2007 от 5.06.2015 г. с приложено сертификационно писмо от 19.06.2015 г., което е валидно до 31.12.2015г . За изясняване на спорните въпроси между страните са допуснати и приети две експертизи: съдебно - счетоводна и съдебно - агрономическа, които са надлежно обсъдени от първоинстанционния съд. Съдебният състав е констатирал, че и двете заключения са оспорени бланкетно от процесуалния представител на издателя на процесния акт, без да са изразени допълнителни съображения по оспорването в допълнителни бележки. От съществено значение е обстоятелството, че при приемането на двете експертизи в съдебно заседание, проведено на 17.10.2017 г. от страна на касационния жалбоподател не са поставени допълнителни задачи на вещите лице и не е поискано изслушване на допълнителна или тройна експертиза. С оглед на това първостепенният съд правилно е преценил, че двамата експерти са отговорили на поставените задачи добросъвестно и съобразно приложените доказателства и след проведен оглед на место, поради което и двете заключения са кредитирани от решаващия съдебен състав, като съответстващи на останалите доказателства по делото. Съобразно двете приети по делото експертизи, първоинстанционният съд законосъобразно е счел, че подаденото заявление за подпомагане от И. Г. Р. съответства изцяло на императивните условия за подпомагане, визирани в нормата на чл. 5, ал. 2, т. З от Наредба № 14/28.05.2015 г., защото стандартният производствен обем в конкретния случай е 16 100 лв, което означава, че същият попада в изискуемата левова равностойност на 8 000 евро - 16 000 евро. В касационната жалба е развита тезата, че към момента на извършената на място проверка от представители на Фонда на 16.09.2015 г. е установено наличие на дървени пънчета, заразени с мицел, а плододаването ще се извърши през следващата година. Настоящият съдебен състав намира, че така изложеното твърдение е неоснователно, защото финансирането, за което е подадено процесното заявление не е обвързано с производството на гъби към момента или през първата година на подаването му. От съществено значение в конкретната хипотеза е това, че като основание за неотпускане на претендираното финансово подпомагане е посоченото в процесната заповед неизпълнение на чл. 5, ал. 2, т. 3 от приложимата Наредба 14 от 28.05.2015 г., което изискване се отнася към икономическия размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем, а не до наличието на пораснали гъби. По изложените съображения настоящият касационен състав състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание на чл. 143 от АПК касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба направените от него разноски, възлизащи на 1280 лв., представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че възражението за прекомерност на горепосоченото възнаграждение е без правно основание, доколкото визираният размер съответства на действителната фактическа и правна сложност на правния спор. Относно претенцията на ответната страна за заплащане на пътни разноски в размер на 100 лв., съдът счита, че следва да се остави без уважение, тъй като не са представени доказателства за реално направени такъв вид разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,