Решение № 9124 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14290/2018 г.

Решение № 9124 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14290/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. А. против решение № 202/11.10.2018 г., постановено по адм. д. № 403/2017 г. по описа на Административен съд К., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Х. А. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНС за сумата 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди през периода 01.01.2016 г. – 31.12.2017 г. от нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващо се в неосигурена възможност от затворническата администрация да участва в програми за въздействие, за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди и в програми за обучение и квалификация, съгласно задължението по чл. 152 от ЗИНЗС, което бездействие е препятствало уважаване на искането за УПО и е довело до завишаване на оценката за риска от рецидив. Касаторът Х. А. твърди, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение и присъждане на поисканото обезщетение за неимуществени вреди в цялост. Ответната страна - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието (ГДИН), чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с иск от Х. А. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за сумата 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди през периода 01.01.2016 г. – 31.12.2017 г. от нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващо се в неосигурена възможност от затворническата администрация да участва в програми за въздействие, за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди и в програми за обучение и квалификация, съгласно задължението по чл. 152 от ЗИНЗС, което бездействие е препятствало уважаване на искането му за УПО /условно предсрочно освобождаване/ и е довело до завишаване на оценката за риска от рецидив. Съдът е приел за установено, че Алишанов е постъпил в затвора в гр. Б. дол за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" на 28.11.2014 г., а на 30.11.2015 г. е преведен в ЗООТ – С.. На 23.03.2015 г. е съставен план на присъдата, като е извършена диагностика на лишения от свобода за дефицитни и гранични зони, фиксирана главна цел повишаване нивото на социална зрялост, формиране на нагласи за социално позитивна промяна в личностен план, спазване на ПВР и смислено ангажиране на свободното време съобразно възрастта, здравословното състояние и интересите. Предвидени са индивидуални разговори и беседи с ИСДВР 1 път месечно с времетраене от 12 месеца. Нови планирания са извършени през 2016 г. и 2017 г., като е констатиран среден риск от рецидив. Предвидена е позитивна стимулация, като участие в доброволен труд, участие в общо пенитенциарни мероприятия, а при показано последователно поведение и снижаване на риска от вреди и рецидив са планувани поощрение и смяна на режима в по-лек през м. 11. 2016 г. На Х. А. са осъществени психологически изследвания, по които на 02.11.2015 г. и на 23.05.2017 г. е дадено заключение от инспектор психолог, като във второто е констатирана ниска обща оценка на криминогенните потребности. През 2016 г. и 2017 г. Алишанов е награждаван за подчертана дисциплинираност, проявено сътрудничество при провеждане на социални и възпитателни мероприятия, постигнати успехи в работата, спорта, културно-масовата дейност и други положителни прояви и е назначаван на работа, полагал е и доброволен труд. През м. 11. 2016 г. режимът на наказанието е заменен от общ в лек. Лишеният от свобода е записан през 2017 г. като ученик в 9 клас с осигурени конспекти и учебници и е организирана изпитна сесия през м. 01. 2018 г. С разпореждане от 14.09.2017 г. на НСЗО С. е разрешено конвоиране за провеждане на изпитите по учебната програма. На 01.12.2017 г. обаче Алишанов е депозирал молба за отказ от училище с вх. № 989/01.12.2017 г., след което е отписан. За установяване на описаните по-горе факти и извършваната психологическа и възпитателна работа с лишения от свобода са събрани писмени и гласни доказателства. Въз основа на тях, съдът е приел за недоказани твърденията в исковата молба за нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Позовал се е на чл. 152 ЗИНЗС и е приел, че през процесния период затворническата администрация е изпълнила задължението за осъществяване на социална дейност и възпитателна работа с ищеца, провела е специализираните програми за въздействие посредством съответните планове на присъдата и оценки за риска от рецидив и вреди, включила е ищеца в трудова и социална заетост и е откликнала на желанието му да учи. Ищецът не е имал възражения по установените от администрацията дефицитни зони, поставените цели, задачите за тяхното постигане и определените служители за осъществяването им. Съдът е счел, че не се установяват и претендираните неимуществени вреди по заявения вид и продължителност и че няма данни за преживяно психическо страдание, надвишаващо обичайните страдания, свързани с лишаването на ищеца от свобода, съпътстващи режима за изтърпяване на наказанието. По тези съображения искът е отхвърлен изцяло. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Съдът е анализирал подробно събраните по делото доказателства и е приложил правилно материалния закон. Крайните правни изводи се споделят от настоящата инстанция. Съгласно чл. 152 ЗИНЗС, социалната дейност и възпитателната работа са основни средства за ресоциализация на лишените от свобода и са насочени към подпомагане на личностната промяна на осъдените и изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на живот в обществото. Социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода включват диагностична и индивидуална корекционна дейност; програми за въздействие, за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди; образование, обучение и квалификация на лишените от свобода; творчески, културни и спортни дейности и религиозна подкрепа. Съгласно алинея трета, с лишените от свобода се осъществява групова и индивидуална социална дейност и възпитателна работа. От посочените законови текстове е видно, че посочените дейности в затворите не са самоцелни, нито имат за цел единствено да осигуряват развлечение на осъдените. Тези дейности са част от предвидени основни средства, чиято крайна цел е желаната от обществото ресоциализация и личностна промяна на изтърпяващите наказания. Въз основа на събраните доказателства, правилни са фактическите и правни изводи, че през процесния период затворническата администрация е изпълнила задължението за осъществяване на социална дейност и възпитателна работа с ищеца, провела е специализираните програми за въздействие посредством съответните планове на присъдата и оценки за риска от рецидив и вреди, включила е ищеца в трудова и социална заетост и е откликнала на желанието му да учи. Следователно, липсва твърдяното от ищеца поставяне в неблагоприятни условия по см. на чл. 3 от ЗИНЗС. С оглед изложеното и предвид събраните доказателства за предоставени на касатора възможности за участие в обучение, работа, общи културни и спортни мероприятия, както и надлежно извършеното планиране на изтърпяване на наказанието и психологическо проследяване, настоящата инстанция счита, че не е налице бездействие на затворническата администрация по задълженията, предвидени в текста на чл. 152 ЗИНЗС. Не е налице незаконосъобразно поведение на администрацията, в смисъла, който се твърди в исковата молба, в причинна връзка с което да са причинени вреди на касатора. Не са установени негативни емоции у касатора именно по повод твърдяните бездействия на затворническата администрация. Обосновано административният съд е приел, че не е налице такова бездействие, което да е породило у Х. А. негативни преживявания в степен, надвишаваща неминуемото ниво на страдание и да е довело до превишаване степента на строгост по изпълнение на наказанието му. Посочените съображения водят до извод, че не са налице твърдените касационни основания за неправилност на решението. Крайните изводи на административния съд са правилни. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Същото е правилно и в частта за разноските. На администрацията не се дължи юрисконсултско възнаграждение в никоя от хипотезите на чл. 286 ЗИНЗС. Поради това такова не се присъжда и за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,