Решение № 15062 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10740/2010 г.

Решение № 15062 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10740/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Милка Йорданова Политова от гр. София срещу решение № 9412/6.07.10 г. по адм. д. № 4152/10 г. по описа на Върховния административен съд с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, Висш съдебен съвет, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, юрк. Илиева, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена с отмяна на оспореното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба процесуално допустима - подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е решение по т. 62., прието с Протокол № 5/4.02.10 г. на Висшия съдебен съвет, с което по т. 62.1 е установено, че в периода 1.01.08 г. - 30.03.09 г. Милка Йорданова Политова, съдия в Софийския районен съд, е допуснала дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ и по т. 62.2 й е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ "намаляване на основното трудово възнаграждение с 25 на сто за срок от две години". За да постанови обжалвания, отхвърлителен оспорването по жалбата на Политова срещу административното решение съдебен акт, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че това решение в двете му части / . 62.1 и 62. 2 / е постановено при липсата на основания за отмяната му - при изясненост на фактите и обстоятелствата, правилното приложение на материалния закон и определяне на дисциплинарното наказание в съответствие с характера и интензитета на установените дисциплинарни нарушения. Решението е постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК. Обжалваното административно решение съдържа диспозитив относно установяване по отношение подведения под дисциплинарна отговорност магистрат допуснати от него дисциплинарни нарушения и диспозитив относно наложено за тези нарушения дисциплинарно наказание, което следва да бъде взето предвид при касационната проверка на обжалваното решение. Изводите на първоинстанционния съд за несъставомерност на служебната дейност на магистрата по чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ са възприети при обсъждане на доказателствата в тази им част в съвкупност с доводите на страните и правилното приложение на материалния закон. По отношение на това нарушение " системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони", обосновано е прието, че оспорващата не е допуснала виновно неизпълнение на служебните си задължения. Този извод е мотивиран с установяванията по дисциплинарната преписка относно много високата натовареност на съдията през проверявания период 1.01.08 г. - 31.03.09 г. - свършени общо 883 бр. дела, 263 от които през първото тримесечие на 2009 г., ползван отпуск по болест от 23 до 28.03.09 г. и от 13.04. до 9.06.09 г., както и относно факта, че 24 от 29-те просрочени към 27.05.09 г. съдебни акта са обявени в периода 1.06. - 16.06.09 г. в края и непосредствено след срока на отпуска поради временна неработоспособност. В унисон с данните по делото и законосъобразни са изводите на тричленния състав по отношение допуснатите от магистрата дисциплинарни нарушения, изразяващи се в неоправдано забавяне на съдебни производства, независимо, че при приложима редакция на чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ ДВ, бр. 64/07 г., визираща "действия които неоправдано забавят производството", нарушенията са определени като "действия и бездействия, които неоправдано забавят производството", така както е приел и дисциплинарния състав. По отношение тази група нарушения са налице безспорни установявания в хода на дисциплинарната преписка, които обосновано и в съответствие с разпоредбата на чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ са определени като дисциплинарни нарушения. Констатира се неточност при обсъждането на случаите по т. 3 от предложението за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като тук са визирани три групи (подточки от 1 до 3) и дисциплинарният състав е приел за установено нарушение единствено по т. 3.2. Изводите относно неоправдано забавяне на производството в случаите по т. 5, 6, 7 и 8 от предложението за налагане на дисциплинарно наказание съответстват на доказателствата по преписката и сочат на неоправдано забавяне на съдебното производство, по конкретни дела в т. 4 - 48 бр. дела пренасрочени, след отмяна в срока за произнасяне на определението за ход по същество. При тези мотиви, отричащи констатациите за нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ, изводът относно законосъобразността на обжалваното административно решение изцяло, вкл. в частта по т. 62.1, с която по отношение на оспорващата е прието, че е допуснала нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ и в частта по т. 62,2 за наложеното й дисциплинарно наказание в максималния, предвиден в разпоредбата на чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ размер, е необоснован и възприет в нарушение на материалния закон. Решаващият съдебен състав, като е приел липсата на дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ, не е изложил мотиви доколко тежестта на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ обуславя максималния размер на наложеното дисциплинарно наказание. Обстоятелството, че считано от 13.03.10 г. жалбоподателката е освободена от длъжност "съдия" в Софийския районен съд поради подаване на оставка е ирелевантно при преценката за съразмерност на наложеното дисциплинарно наказание. Тази преценка следва да бъде направена на плоскостта на установяванията относно натовареността на съдията през проверявания период, извода за липсата на виновно неизпълнение на задълженията за спазване процесуалния срок за изготвяне на съдебните актове и конкретиката по отношение неоправдано забавените съдебни производства. Следва да се има предвид, че в тази част на мотивите необосновано е даден приоритет на заповед на административния ръководител по чл. 327 ЗСВ, издадена на 24.11.09 г., след приключване на проверката и извън проверявания период, а е отречено значението на факта, че при положителна атестация жалбоподателката с решение Висшия съдебен съвет от 20.05.09 г. е повишена в ранг "съдия във ВКС и ВАС". Този факт е от значение, тъй като част от периода на атестирането за повишаване в ранг, с оглед датата на постановяване на това решение, би следвало да се припокрива с проверявания период. Ето защо в тази част обжалваното решение следва да бъде отменено като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Постановено при неизясненост на фактите от значение за размера на законосъобразно определеното по вид дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ и при липсата на обосновани мотиви се явява и решението на Висшия съдебен съвет в частта по т. 62.2. В тази част последното е прието при допуснато нарушение по чл. 35 АПК, вменяващ задължение за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за конкретния случай, довело до нарушение и на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. Следва в частта по т. 62.1 относно установяването за допуснато дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 и от в частта по т. 62.2 административното решение да бъде отменено и тъй като правомощието за налагане на дисциплинарно наказание е от изключителна компетентност на Висшия съдебен съвет преписката следва да бъде върната за ново произнасяне относно размера на следващото се за нарушението по чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ /ред. ДВ, бр. 64/07 г./ дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,