Решение № 12174 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10809/2015 г.

ВАСIV отделение17.11.2015 г.докладчик Тодор Петков

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 100 от 10.06.2015 г., постановено по адм. д. № 240/2014 г. по описа на Административен съд - Сливен и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Димитър Иванов Хлебаров срещу отказ на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за изплащане на субсидия по схемите и мерките за директни плащания на площ, обективиран в Уведомително писмо изх. № 02-200-6500/5245 от 14.08.2014 г. ОСЪЖДА Димитър Иванов Хлебаров да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата 300 лв. /триста лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 12174 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10809/2015 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - РА против решение № 100 от 10.06.2015 г., постановено по адм. д. № 240/2014 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. с изх. № 02-200-6500/5245 от 14.08.2014 г., издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - София, В ЧАСТТА, в която са констатирани наддекларирани площи по СЕПП и по НР1 и е отказано финансово подпомагане в размер на 19 855,79 лева по СЕПП, и в размер на 5081,66 лева по НР1 и преписката е изпратена на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението в срок от 1 месец от влизане в сила на решението. Релевирани са касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон и необоснованост. Твърди се, че в уведомителното писмо са посочени правните и фактическите основния за постановения отказ, като същият е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомагането. Касаторът моли решението да се отмени в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Претендират се направените по делото разноски. Ответната страна - Димитър Иванов Хлебаров не взема отношение по подадената касационна жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата с доводи, че са налице нарушения на материалноправните разпоредби и необоснованост. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, тъй като настоящият съдебен състав в съответствие с чл. 218 от АПК приема, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано. Производството пред Административния съд е образувано по жалба на Димитър Иванов Хлебаров срещу отказ на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за изплащане на субсидия по схемите и мерките за директни плащания на площ, обективиран в Уведомително писмо с Изх. № 02-200-6500/5245 от 14.08.2014 г. издадено на основание чл. 43 от ЗПЗП. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителният директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП, но не в предвидената в чл. 59 АПК форма. Прието е, че в оспореното УП не са посочени конкретни обстоятелства, въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Вместо това, в таблиците на УП и текста към тях са изброени общо различните възможни хипотези на такава недопустимост, без конкретна привръзка на някоя от тях към случая като липсата на индивидуализация за всяка от площите създава пречка да се разбере защо конкретната площ е счетена за недопустима за подпомагане. Съдът е приел, че това обстоятелство е основание за отмяна на акта, тъй като представлява пълна липса на фактическите основания за постановяването му, а съответно - и приложимите към фактическата обстановка в случая норми. На следващо място съдът е приел, че административният орган е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила - не е изпълнил задълженията си да даде възможност на жалбоподателя да участва в административното производство, да присъства на извършените проверки и да представи доказателства, не е събрал необходимите доказателства, относими към издаването на акта, което е довело до неизясненост на релевантните факти и обстоятелства. На следващо място съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден и при неправилно приложение на материалния закон, тъй като административният орган без да има правно основание се е позовал на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. На първо място следва да бъде отбелязано, че процесното Уведомително писмо с изх. № 02-200-6500/5245 от 14.08.2014 г., в частта с която е оторизирана сумата от 42 544,71 лева лв. на бенефициента Димитър Иванов Хлебаров по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), 9201.35 лв. лв. по Мярката плащания за природни ограничения на земеделските стопани в планинските райони (НР1) и 290.35 лв. по схемата за национални доплащания за площ /СНДП/ по своята правна природа представлява стабилен административен акт, поради необжалването му в предвидения от закона срок и като такъв е влязъл в законна сила. Предмет на съдебната проверка на първоинстанционния съд е била само ЧАСТТА на Уведомително писмо изх. № 02-200-6500/5245 от 14.08.2014 г., с която е отказано на бенефициента плащане по Схемата за единно плащане на площ в размер на 19 855,79 лева лв. и по мярката за плащания за природни ограничения на земеделските стопани в планинските райони в размер на 5081,66. Жалба в останалата част на административният акт не е подавана и следователно последният е влязъл в законна сила. Неправилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че в процесното Уведомително писмо не са посочени конкретни обстоятелства и като цяло липсват мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Като неразделна част от уведомителното писмо са приложени таблици с допълнения, в които подробно е описано съдържанието на съответните колони - 13 на брой. Отделно са приложени и Таблица № 1 - Оторизирани суми (в лева) и Таблица № 2 - Извършени плащания (в лева). Словесната и табличната част на уведомителното писмо представляват едно цяло, като правният извод е, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В процесното Уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с което е спазен принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото уведомително писмо. Позоваването на извършените справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. На следващо място следва да бъде посочено, че предмет на съдебно-административното производство пред първоинстанционния съд е било Уведомително писмо изх. № 02-200-6500/5245 от 14.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", издадено в рамките на процедурата по ЗПЗП и регламентираща изрично в чл. 43, ал. 3 и 4 от ЗПЗП правомощие на Разплащателната агенция да намалява размера на плащането или да отказва плащане в посочените изчерпателно изброени случаи. Приложим към конкретния казус е Регламент (ЕО) № 1122/2009 На Комисията От 30 Ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор. В заявлението си за подпомагане с УИН: 20/210513/85954 Димитър Иванов Хлебаров е декларирал парцели по СЕПП, НР1 и СНДП. Неразделна част от подаденото заявление е таблицата на използваните парцели с посочване името на всеки блок на земеделското стопанство и землището, в което се намира като земеделският стопанин сам посочва начина на ползване на парцела и обработваната от него култура. Картите на блокове на земеделските стопанства се очертават от всеки заявител, който посочва тяхното местонахождение и сам декларира начина на ползване на земята. Според регламентите и техническите документи на Европейската комисия използваните ортофотоизображения трябва да бъдат като цяло не по-стари от 5 години от момента на първото им използване. Същото условие е залегнало и в разпоредбата на чл. 11, ал.

1

от Наредба 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. Според нея "Министърът на земеделието и горите организира актуализирането на цифровата ортофотокарта за територията на цялата страна в период от 5 години." По подаденото от Димитър Иванов Хлебаров общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2013 г. с 20/210513/85954 е извършена задължителна проверка на заявлението в ИСАК, съгласно чл. 37 от ЗПЗП и изискванията на Регламент (ЕО) № 73/2009, един от основните регламенти, уреждащи директните плащания на площ, които имат пряко приложение за кампания 2013 г. Съгласно чл. 20, т. 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Комисията и чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел да проверят дали са изпълнени условията за допустимост на подпомагането видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението на ответника са били извършени административни проверки, които позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. В конкретния случай размерът на недопустимата площ е определен въз основа на извършена административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не на извършена проверка на място, каквато съгласно чл. 30 от Регламент 1122/2009 г. се прави на случаен принцип /метод на риск-анализ/ само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, в кръга на която извадка жалбоподателят не е попаднал. Неправилно в този смисъл първоинстанционният съд е преценил, че административният орган е бил длъжен да извърши проверка на място, за да установи действителните площи. На последно място настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че разпоредба на т. 6 от ал. 3 на чл. 43 от ЗПЗП е нова и е въведена с изменението на ЗПЗП, обнародвано в ДВ бр. 40 от 13.05.2014 г. поради към датата на подаване на заявлението на Димитър Иванов Хлебаров за кампания 2013 г. - 9.05.2013 г., тази разпоредба не е била част от действащото право, но въпреки това съгласно чл. 43, ал. 3, т. 2 от ЗПЗП /в приложимата редакция - изм. ДВ. бр. 85 от 27 Октомври 2009 г./ Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане ако заявените площи не са в добро земеделско състояние. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 16б, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол всяка година след приключване на обновяването по чл. 16а, ал. 2, Министерството на земеделието и храните открива производство по чл. 66 от Административнопроцесуалния кодекс за одобряване на изготвения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Това производство представлява сложен фактически състав на процедура, провеждана от министъра на земеделието и храните чрез съответните ОД "Земеделие", която завършва със заповед на министъра на земеделието и храните по чл. 16г, ал. 2 (в конкретния случай с № РД -09-114 от 27.02.2014 г.), с която одобрява окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Настоящата инстанция намира, че съгласно разпоредбата на чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105, въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" РА извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от нея РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г от Наредба № 105. В настоящият случай Димитър Иванов Хлебаров е участвал в административното производство по приемане на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", като е упражнил правото си на възражение срещу обхвата на слоя "ПДЗС" с рег. № ЮО-09-2478/10.12.2013 г., за резултатите от което е уведомен с писмо № 94-4161/17.07.2014 г. Представена е Таблица със заявените за подпомагане от кандидата площи за 2013 и причините за изключване на части от тях от "допустимия слой". Издаденият административен акт - заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. не е обжалван от Димитър Иванов Хлебаров в законоустановения 14 - дневен срок от получаване на отговора, поради което в частта отнасяща се до заявените от него имоти е влязъл в сила и РА както вече бе споменато е обвързана от постановеното в този акт. Видно от приетата по делото експертиза всички описани в процесното уведомително писмо парцели попадат извън приетия със заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието допустим слой, поради което правилно административният орган е отказал финансиране по схема за единно плащане на площ/СЕПП/ и по схема за плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони/НР1/, тъй като са недопустими за подпомагане съгласно чл. 43, ал. 3, т. 2 от ЗПЗП /в приложимата редакция - изм. ДВ. бр. 85 от 27 Октомври 2009 г./, тъй като не са поддържани в добро земеделско състояние. По изложените съображения съдебното решение, с което оспореното уведомително писмо е отменено, следва да бъде отменено като постановено в нарушение на приложимия материален закон и е необосновано. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отхвърли жалбата на Димитър Иванов Хлебаров срещу отказ на директора на ДФ "Земеделие" за изплащане на субсидия по схемите и мерките за директни плащания на площ, обективиран в Уведомително писмо изх. № 02-200-6500/5245 от 14.08.2014 г. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. С оглед предмета на правния спор и на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 8 във вр. § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лв. представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Цитирани разпоредби

3