Решение № 7608 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12694/2014 г.

Решение № 7608 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12694/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Явор Николаев Костов, чрез адвокат Цветанка Василева срещу решение № 5247 от 29.07.2014 г., постановено по адм. дело № 7427/2013 г. на Административен съд - София-град /АССГ/. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска от съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло исковата претенция, като осъди ответниците солидарно да му заплатят обезщетение за имуществени вреди в размер на 390 000 лева. Ответниците Столична община, чрез юрисконсулт Бояджиев и Областна администрация, чрез юрисконсулт Стаменов, а оспорват жалбата и искат от съда да остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Предлага решението като правилно, законосъобразно и обосновано да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в касационна жалба, на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Решението е валидно и допустимо, постановено е в съответствие с материалния закон и е правилно като краен резултат, но с други мотиви. Касационната жалба е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Пред АССГ Явор Николаев Костов е предявил иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, насочен срещу Столична община и Областна администрация на София-област, с искане да му бъде присъдено обезщетение в размер на 390 000 лева, които представляват имуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия на ответниците, в резултат на които е пропуснал ползи от реализиране на дейност по предназначението на имота като пункт за годишни технически прегледи и паркинг за коли - автокъща. Незаконосъобразните действия се изразявали в това, че били издадени две скици с един и същ номер № 5 от 26.01.2006 г. за собствения му имот - УПИ Х-228, кв. 21 по плана на София с различно и невярно съдържание, както и действия по издаване на Акт за частна държавна собственост № 06570 от 26.03.2008 г., който обхващал и част от собствения на ищеца имот. Съдът е събирал доказателства, включително и чрез съдебно-техническа експертиза за изясняване съдържанието на двете скици, за които ищецът твърди, че не отразявали действителното положение. Обсъдил е съдебната практика по отношение спорни въпроси по характера на скицата и оспорването на нейното съдържание и е развил подробни съображения, че съдържанието на представените по делото скици съответства на ПУП. Крайният извод за липса на материалноправните предпоставки за реализиране отговорността на държавата е правилен. Претендирани са вреди от действия. Ищецът е твърдял незаконосъобразни действия, изразяващи се в издаването на скици с невярно съдържание и актуване на част от собствения му имот с АДС. Издаването на скица е административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, буква "б" от Закона за администрацията, като при провеждане на процедурата по издаване, съгласно § 8 АПК се прилагат правилата за издаване и обжалване на индивидуални административни актове, както и обжалване на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Актуването на част от собствения на ищеца имот с АДС няма конститутивно действие, не го лишава от собственост, а е предпоставка за оспорване правото му на собственост. Когато претендира вреди от незаконосъобразни действия, ищецът следва да посочи такива фактически действия на ответника, които не са основани на правна норма. Не са фактически действия административнопроизводствените действия по провеждане на производство по издаване на административен акт или административна услуга. При така очертания предмет на исковата молба, съдът не е следвало да извършва проверка за съответствието на скиците с действащия план. Способът за защита срещу издаването, отказът от издаване, както и по отношение съдържанието на скицата е оспорване по административен или съдебен ред на административния акт или неговото съдържание и не представлява административно действие, законосъобразността на което се проверява в исковото производство. Предявеният иск е неоснователен не защото издадените скици съответстват на действителното положение по ПУП, а защото издаването им не е незаконосъобразно действие на общината по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. При установяване на първата предпоставка за реализиране отговорността на държавата и общините, съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Претендираните вреди следва да се докажат, като в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между тях. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В случая ищецът по делото не е установил наличието на незаконосъобразно действие от ответниците, което е основен елемент от състава за реализиране отговорността и присъждане на претендираното обезщетение, поради което законосъобразно искът на Явор Костов е отхвърлен. Правилни са крайните изводи на административния съд, че в хода на съдебното производство, не са установени незаконосъобразно действие на ответниците. При положение, че не е установена първата предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, искът е неоснователен. По отношение на останалите твърдения - за настъпили вреди и причинната връзка, ищецът не е представил надлежни доказателства. Неоснователни са наведените с касационната жалба доводи за незаконосъобразност на контролираното решение. Твърденията, че то е необосновано и формално постановено, без да се обсъдят всички представени доказателства са неоснователни по изложените по-горе мотиви. Правилно е прието от Административен съд - София-град, че не са налице материалните предпоставки за ангажиране на имуществена отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Пред касационния съд не са представени нови писмени доказателства, които да обосноват различен извод за неоснователност на иска. Не се установи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението следва да се остави в сила. При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ ищецът следва да заплати на областна администрация разноски за юрисконсултско възнаграждение. От страна на другия ответник - Столична община не е направено искане за присъждане на разноски. Представен е списък на разноските, като са претендирани на основание чл. 9, ал. 3 във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 112.50 лв. С оглед правната и фактическа сложност на делото съдът намира, че следва да се присъдят разноски в размер на определения в наредбата минимум по чл. 9, ал. 3 от 500 лв. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение