Решение № 2096 от 22.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9706/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Региони в растеж (ОПРР) 2014-2020, чрез пълномощника гл. юрисконсулт С. Димитрова, срещу Решение 1390/19.07.2023 г. на Административен съд Пловдив (АС Пловдив) по адм. дело 1095/2023 г. С обжалваното решение съдът е обявил за нищожно Решение РД-02-36-321 от 20.03.2023 г. на РУО, с което не е извършена верификация и плащане на разходи по окончателно искане за плащане 5, подадено от Община Пловдив като бенефициер по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 13.07.2017 г. и преписката е изпратена на административния орган за постановяване на нов акт. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда за нищожност на акта му на основание чл. 177, ал. 2 АПК, като сочи, че с Решение 11113/05.12.2022 г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело 7928/2022 г., с което е оставено в сила Решение 2173/15.11.2021 г. на АС Пловдив по адм. дело 2080/2021 г., с което е отменено Решение РД-02-36-836/21.06.2021 г. на РУО на ОПРР за отказ от верификация на разходи, в частта му по т. 3, частично по т. 5 и т. 7 по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) BG16RFOP001-1.003-0002-C01/13.07.2017 г., и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне по искането за окончателно плащане, липсват конкретни указания до административния орган, които да не са изпълнени. Сочи, че в посоченото решение на ВАС е констатирано, че първоначално издаденият административен акт е недоказан и немотивиран, което е довело до отмяната му като незаконосъобразен. Допълва аргументите си, че неизпълнение на указания на съда по тълкуване и прилагане на закона при решаване на преписката след връщането й за ново разглеждане, представлява нарушение на административнопроизводствените правила, което обуславя отмяна на акта, а не обявяване на неговата нищожност. Позовава се в тази връзка на съдебна практика на ВАС. Касаторът твърди още, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК да прецени законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 АПК, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът е достигнал до неправилни и несъответни на доказателствения материал извод, като не е извършил собствена преценка за материалноправните предпоставки за издаване на акта, а е преповторил изводите на съдебните състави, разгледали законосъобразността на акта за верификация, обективиран в отмененото Решение РД-02-36-836/21.06.2021 г. Счита, че решението съдържа лаконични и бланкетни мотиви, без констатации по спорните факти, кредитирани са единствено твърденията на жалбоподателя Община Пловдив. Оспорва извода на съда за недопустимо смесване на производствата по издаване на два различни административни акта за изменение на АДБФП и за верификация по окончателно искане за плащане, като органът дължи най-напред произнасяне по искането на Община Пловдив за изменение на АДБФП с оглед отменения от съда отказ в тази връзка с решение по адм. дело 152/2020 г. на АС Пловдив. Сочи, че правилно органът е достигнал до извода, че не следва да бъде уважавано искането за изменение на АДБФП, тъй като същото противоречи на Методически указания за изпълнение на договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРР 2014-2020 и няма разписана нарочна процедура, при която анексиране на АДБФП да бъде осъществено върху реално отчетените от изпълнителите видове и количества извършени строително-монтажни работи (СМР). Излага конкретни аргументи за законосъобразност на отказа за верификация на конкретно посочените в т. 1 до т. 3 от акта суми и оспорва изводите на съда, че органът е постановил повторния си акт при неизпълнение на указанията на съда и при идентична фактическа обстановка, както и при идентични съображения. Счита, че противно на виждането на съда, органът е изпълнил указанията на съда да обоснове извода си за недопустимост на отказаните за верификация разходи, с ясна аргументация. По изложените съображения се иска отмяна на съдебното решение като неправилно и постановяване на друго по същество на спора или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и сторените разноски за държавна такса. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано от ответната страна възнаграждение за адвокат/юрисконсулт над минималните размери по Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, респективно Наредбата за заплащане на правната помощ. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът по касационната жалба Община Пловдив не взема отношение по жалбата и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Предлага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е частично основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Пловдив е Решение РД-02-36-321/20.03.2023 г. на РУО на ОПРР, с което не е извършена верификация и плащане на разходи, отчетени в искане за плащане 5 (окончателно) по горепосочения АДБФП, както следва: 1) По т. 1 от решението в размер на 1 228 364,65 лева, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) условия, във вр. чл. 59, ал. 2, т. 1 ЗУСЕФСУ и във вр. чл. 23, ал. 3 от АДБФП; 2) По т. 2 от решението в размер на 17 019,62 лева на основание чл. 64, ал. 1, предл. 1 ЗУСЕФСУ във вр. чл. 63, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗУСЕФСУ, поради непредставяне от страна на бенефициера в срок на документ или разяснения по чл. 63, както и поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ условия във вр. чл. 59, ал. 2, т. 1 ЗУСЕФСУ и във вр. чл. 23, ал. 3 от АДБФП; 3) По т. 3 от решението в размер на 18 429,29 лева, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ условия, във вр. чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ във вр. чл. 7, ал. 3 от Постановление 189/28.07.2016 г. на Министерския съвет за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за програмен период 2014-2020 г. (ПМС 189/2016 г.). Съдът е установил, че производството по издаване на оспореното пред него решение е повторно, след като с Решение 11113/05.12.2022 г. по адм. дело 7928/2022 г. на ВАС, е оставено в сила Решение 2173/15.11.2021 г., поправено с Решение 1160/21.06.2022 г. по адм. дело 2080/2021 г. на АС Пловдив, с което по жалба на Община Пловдив е отменено предходно издаденото Решение РД-02-36-836/21.06.2021 г. на РУО на ОПРР за отказ от верификация на същите разходи, както следва: по т. 3 в размер на 1 228 364,65 лева, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ условия във вр. чл. 59, ал. 2, т. 1 ЗУСЕФСУ във вр. чл. 23, ал. 1, т. 2 от АДБФП; по т. 5 - в размер на 17 019,62 лева, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗУСЕФСУ условия във вр. чл. 82, ал. 1 и чл. 84 от Общите условия на АДБФП; по т. 7 в размер на 18 429,29 лева, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ условия във вр. чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и чл. 7, ал. 3 ПМС 189/2016 г., и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. В мотивите към отказа по т. 1 от оспореното решение, РУО е отказал изменение на АДБФП, отправено от бенефициера Община Пловдив с искане от 05.12.2019 г. чрез ИСУН, съобразно отчетените от изпълнителите по договорите за обществени поръчки видове и количества СМР (предвидени по договор и нови такива), като не се установява превишаване на бюджета на проекта, нито намаляване на размера на вече верифицирани разходи. Органът е изложил някои от заключенията на вещото лице по експертиза, извършена по адм. дело 152/2020 г. по описа на АС Пловдив, с решение по което е отменен първоначален отказ на РУО за изменение на АДБФП по посоченото искане и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Решението не обжалвано и е влязло в законна сила на 01.02.2021 г. За да откаже изменение на АДБФП при тези данни, в мотивите на настоящото решение РУО сочи, че искането за изменение противоречи на Методически указания за изпълнение на договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРР 2014-2020 и няма разписана нарочна процедура, при която анексиране на АДБФП да бъде осъществено върху реално отчетените от изпълнителите видове и количества СМР (предвидени по договор и нови такива), като не приема заключението по посочената експертиза, доколкото тя се отнася до реално изпълнени вече количества, а не до възможността за изменение на договора. В допълнение, отказът по т. 1 е мотивиран с аргументи, че съгласно съдържащата се в ИСУН документация към проектното предложение на Община Пловдив и сключения АДБФП има количествено-стойностни сметки (КСС), в които не се установява наличие на до 10% непредвидени разходи, респективно липсват непредвидени разходи в ценовите и технически предложения на определените за изпълнители на обществените поръчки. Органът приема, че в договорите за обществени поръчки следва да е включена стойност или определен процент от цената съгласно КСС към ценовата оферта за непредвидени разходи, за да са допустими тези разходи. Поради липсата на предварително определена стойност или процент на актуваните непредвидени СМР, органът отказва верификация на актуваните непредвидени СМР. Отказът по т. 2 от решението е мотивиран с непредставянето от страна на бенефициера в срок на документи или разяснения, изискани от органа по реда на чл. 63 ЗУСЕФСУ. Органът сочи, че с писмото си от 30.11.2020 г. Община Пловдив не е представила цялата строителна документация към протоколите за приемане извършените СМР липсват актове обр. 12 за всички скрити работи, което поставя под съмнение изпълнението на СМР в съответствие с инвестиционния проект и тяхното действително изпълнение предвид несъставянето на изискуемите актове, поради което органът не може да добие достатъчна увереност за законосъобразното и целесъобразно разходване на средствата за отчетените СМР. Отказът по т. 3 от решението е мотивиран с надвишаване на максимално допустимия размер на разходите за организация и управление, намиращ се в 2% съотношение спрямо установения размер на преките допустими разходи. Органът сочи, че при общо верифицирани преки допустими разходи с натрупване в размер на 15 278 527,91 лв. максималният размер на разходите за организация и управление не би следвало да превишава 305 570,56 лв., докато отчетените от бенефициера са в размер на 323 999,85 лв., поради което разликата от 18 429,29 лв. се явява недопустим разход. При така установената фактическа обстановка, за която съдът е посочил, че в хода на производството пред него не са събирани нови доказателства и страните не спорят по фактите, АС Пловдив е достигнал до извода, че при новото произнасяне административният орган не се е съобразил с мотивите на Решение 11113/05.12.2022 г. по адм. дело 7928/2022 г. на ВАС и дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, което съгласно чл. 177, ал. 2 АПК прави оспореното пред него решение нищожно. Съдът е приел за основателно възражението на бенефициера, че органът е извършил недопустимо смесване на производствата по издаване на два различни по характер и съдържание актове - по искането за изменение на АДБФП и искането за окончателно плащане, доколкото влизането в сила на първия влияе върху законосъобразността на втория. Посочил е, че в съответствие с установените в предходните съдебни производства факти, че в договорите с изпълнителите са включени клаузи за непредвидени разходи, които са идентични с предвидените такива в АДБФП, и РУО не твърди нарушение на тези клаузи, то дължи първо произнасяне по искането на Община Пловдив за изменение на АДБФП с оглед отменения от съда изричен отказ по писмото от 05.12.2019 г. с решение по адм. дело 150/2020 г. на АС Пловдив. По отношение конкретните основания за отказ от верификация и плащане по т. 1, съдът е приел, че органът отново не е изложил мотиви за несъответствие или противоречие на отчетените разходи с допустимия процент на непредвидените разходи. Счита, че изводът на органа, че за непредвидените разходи следва в договорите с изпълнителите да е посочена стойност или определен процент от сумата съгласно КСС към ценовата оферта на съответния изпълнител (до 10%), не съответства на посоченото правно основание по чл. 23, ал. 3 от АДБФП и чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, тъй като в случая са налице всички условия за верифициране като допустими на извършените разходи в одобрените по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ насоки за кандидатстване е предвидена възможност за непредвидени разходи и в договорите с изпълнителите на СМР има включена клауза за такива; непредвидените СМР са изпълнени; представени са протоколи за приемането на непредвидените СМР. Допълнил е, че бенефициерът своевременно е представил на УО на ОПРР анексите към договорите с изпълнителите, с оглед на което органът е бил информиран за възникналите непредвидени разходи. Приел е, че независимо от посочването разпределението на неверифицираната сума по бюджетни редове и разходооправдателни документи, не става ясно основанието за недопустимост на конкретните разходи дали органът приема надвишаване на допустимия процент непредвидени разходи или приема, че непредвидените разходи за новите СМР са недопустими. С отбелязването в изготвената в решението таблица на разходите по бюджетни редове режим на финансиране: неприложимо, допустим органът е допуснал противоречие допустимо ли е все пак финансирането или не, с оглед крайния резултат. Съдът е счел, че отново не е доказано наличието на фактическите и правни основания за постановения отказ по т. 1 от решението за сумата от 1 228 364,65 лева. Като се е позовал на установеното с Решение 11113/05.12.2022 г. по адм. дело 7928/2022 г. на ВАС, че в хода на производството по верификация са представени актове за установяване на видовете СМР, подлежащи на закриване, справка с бележки по анализи на единични цени на заменени материали и протоколи за приемане на извършени СМР, които доказателства РУО не е оспорил, съдът е приел, че при новото си произнасяне по отношение на отказаните да бъдат верифицирани и платени разходи по т. 2 от решението в размер на 17 019,62 лева, РУО не е посочил нови фактически установявания, както и не е ясно защо органът игнорира представените от бенефициера доказателства. Направил е извод, че соченото от органа основание по чл. 64, ал. 1, предл. 1 ЗУСЕФСУ е недоказано. По отношение на отказаните да бъдат верифицирани и платени разходи по т. 3 от решението, съдът е приел, че тъй като същите са резултат от пропорционалното намаляване на сумите за организация и управление, фиксирани като процент от верифицираните общи разходи по проекта, при установена незаконосъобразност на отказите по т. 1 и т. 2 от решението, която се отразява на общия размер на допустимите разходи, то оспореното решение е незаконосъобразно и в тази му част. В заключение съдът е посочил, че въпреки дадените с горепосоченото решение на ВАС указания за мотивиране на акта, в оспореното пред него ново решение отново липсват мотиви относно фактите, обосноваващи изводите на РУО за недопустимост на разходите, обусловили отказа му. Посочил е, че цитирането на правни норми не представлява изложение на фактическите и правни основания за издаване на административния акт, като органът при произнасянето си следва да спази стриктно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Така мотивиран, първоинстанционният съд е достигнал до решаващия извод, че след като административният орган не се е съобразил със задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, то е постановил нищожен административен акт, поради което е обявил решението за нищожно и е изпратил преписката на органа за ново произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Безспорно е, че чл. 177, ал. 2 АПК определя като нищожен административен акт, който е в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т. е. с необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, т. е. задължителност, сила на пресъдено нещо (СПН). СПН, нейните обективни и субективни предели, определят това, за което и тези, спрямо които властническият държавен акт, каквото е съдебното решение, има действие. Индивидуализиращите елементи на това, за което и на тези, за които решението има действие, са страни, основание, предмет - чл. 177, ал. 1 АПК във вр. с чл. 298, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК. За да се приеме, че Решение РД-02-36-321/20.03.2023 г. на РУО на ОПРР е постановено в противоречие с влязлото в сила съдебно решение, е необходимо да се установи какво е постановено с това съдебно решение и какво е постановено с оспорения административен акт, т.е. какви са обективните предели на силата на пресъдено нещо. С Решение 2173/15.11.2021 г., поправено с Решение 1160/21.06.2021 г., по адм. дело 2080/2021 г. на АС Пловдив е отменено Решение РД-02-36-836/21.06.2021 г. на РУО на ОПРР, в частта, с която на Община Пловдив е отказано верифицирането на разходи в частта по т. 3 за сума в размер 1 228 364,65 лева, по т. 5 в частта на стойност 14 643,84 лв. с ДДС спрямо цялата част от 17 019,62 лв. с ДДС, и по т. 7 за сума в размер на 18 429,29 лева. С Решение 11113/05.12.2022 г. по адм. дело 7928/2022 г. на ВАС съдебното решение е оставено в сила и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. При новото си произнасяне с оспореното в първоинстанционното производство решение, РУО на ОПРР отказва верификация на същите по размер разходи, както с Решение РД-02-36-836/21.06.2021 г., без да е взето предвид, че отказът в частта по т. 5 е отменен от съда само в частта за сумата от 14 643,84 лв. с ДДС спрямо цялата претендирана и неверифицирана сума от 17 019,62 лв. Т.е. в частта за претендирани и неверифицирани разходи, представляващи разликата в размер на 2 375,78 лв. с ДДС, явяващи се, както следва: 1) разходи в размер на 535,81 лв. без ДДС за СМР по част Пътна за обект Г2: Реконструкция и рехабилитация на улици и прилежащите им тротоари и въвеждане на енергоспестяващо улично осветление за следните улици, находящи се в гр. Пловдив, Първа градска част юг: ул. Стойчо Мушанов, ул. Макгахан (участъка от ул. Митрополит Панарет до ул. Ген. Скобелев), ул. Ген. Скобелев, ул. Пулпудева, ул. Козлодуй, ул. Брестовица, ул. Цар Иван Страцимир, актувани с ППИСМР 2.1 от 17.10.2019 г.; 2) разходи в размер на 15,15 лв. без ДДС, представляващи разликата в количеството изпълнени СМР от 13,72 мі, съгласно акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване от 11.03.2019 г., спрямо количеството, актувано по позиция 1 Пясъчна възглавница под тротоарна настилка d=6см от 14,29 мі, съгласно Протокол за приемане на извършени СМР 4.1 от 16.09.2019 г. за подобект Площад "Св. Петка; 3) разходи в размер на 1 428,86 лв. без ДДС, актувани с ППИСМР 1 от 16.09.2019 г., или общо разходи в размер на 1 978,82 лв. без ДДС/ 2 375,78 лв. с ДДС, решението на административния орган не е било отменено с решението по дело 2080/2021 г. на АС Пловдив и в тази част решението не е обжалвано пред ВАС от Община Пловдив, поради което е влязло в законна сила. Това прави издаденото от РУО на ОПРР Решение РД-02-36-321/20.03.2023 г. нищожно в тази му част, тъй като е налице основанието по чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, което съставлява пречка от категорията на абсолютните за допустимост на производството по нова верификация по отношение на описаните разходи, след отмяната на първоначално издадения от РУО отказ и възобновяване висящността на административното производство по окончателното искане за плащане на Община Пловдив. В тази част решението на АС Пловдив е правилно като резултат, при корекция на мотивите, поради което следва да бъде оставено в сила в същата част. В останалата част решението на АС Пловдив е неправилно. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че относно неверифицираните по т. 1 отново липсват мотиви за конкретно несъответствие или противоречие на отчетените разходи с допустимия % на непредвидените разходи. УО е посочил, че от качената документация в ИСУН, към самото предложение и сключения договор за БФП са налични КСС за процесните обекти, в които не се установява наличие на до 10% непредвидени разходи. В ценовото и техническо предложение на изпълнителите, липсват непредвидени разходи (липса отделен ред в КСС за непредвидени разходи").Изложил мотиви, че съгласно чл. 23, ал. 3 от АДБФП в случай, когато в Насоките за кандидатстване е посочено, че са допустими непредвидени разходи в КСС (в размер до 10% от стойността на СМР, финансирани от БФП по проекта) и в договора с изпълнителя на СМР има включени клаузи, касаещи третирането на непредвидени разходи същите могат да бъдат допустими. Според УО за непредвидените разходи следва в договорите с изпълнителите да е включена стойност или определен процент от сумата съгласно КСС към ценовата оферта на изпълнителя. В първоинстанционната жалба до административния съд се излагат доводи, че тълкуването на клаузата на чл. 23, ал. 3 от АДБФП не потвърждава извода на органа за необходимост от предвиждане в договора на стойност или определен процент от сумата съгласно КСС към ценовата оферта на изпълнителя на СМР (до 10%), както в ценовото и техническото предложение и в КСС (на отделен ред), както се твърди в оспорения акт и че достатъчно условие е в договора с изпълнителя на СМР да има включена клауза за непредвидени разходи, които възражения не са обсъдени от административния съд.. Без да обсъди тези мотиви и възражения, съдът е приел, че не е налице основаниепо по чл. 57, ал.1, т.2 ЗУСЕФСУ. Относно описанието в административния акт на разходите като допустими, но неприложими, е посочено, че са приети като допустими съгласно АДБФП, но неприложими в конкретния случай, с оглед липсата на предвиден размер в договорите с изпълнителите. Основателен е доводът на касатора, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се във вътрешна противоречивост на мотивите, липса на обсъждане на всички доводи и възражения на страните и това пречи да се разбере какво приема съда за установено, липсват изводи относно законосъобразността на административния акт, като това прави съдебното решение, постановено при липса на мотиви, което представлява съществено нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК. Съдът е длъжен да извърши анализ относно релевантните за спора за факти за всеки разход/ група от разходи, по правната им квалификация, като прецени на първо място приложима ли е посочената такава, второ относими ли са към нея посочените допълващи такива като съобрази и указанията по тълкуване и прилагане на материалния закон от Решение 11113/05.12.2022 г. по адм. дело 7928/2022 г. на ВАС. Това налага съдебното решение да бъде отменено в посочената част, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи мотиви по всички правнорелевантни факти и да изложи конкретни съображения относно законосъобразността на оспорения пред него административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, в съответствие с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК, като бъдат изложени мотиви налице ли са посочените от управляващия орган фактически основания, правилно ли са квалифицирани те по съответните точки на чл. 57, ал.1 ЗУСЕФСУ и законосъобразно ли е отказано верифициране на разходите. При действието на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение