Решение № 3614 от 5.4.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на Комисията за енергийно и водно регулиране и ГЕА-КОНСУЛТ" ООД Решение 4182 от 23.06.2022 г. по адм. дело 11085 по описа за 2021 г. на АССГ, Първо отделение, 65 състав. С него се уважават исковете на ГЕА-КОНСУЛТ ООД, с които Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) е осъдена да заплати на дружеството следните суми:

• в размер от 532 208,79 лв., (петстотин тридесет и две хиляди двеста и осем лева и 79 ст.), представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразното Решение Ц-5 от 20.02.2015 г. на КЕВР за периода от 20.02.2015 г. до 12.11.2018 г., заедно със законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба (05.11.2021г.) до окончателното й изплащане;

• в размер от 161 141,00 лв. (сто шестдесет и една хиляди сто четиридесет и един лева), представляваща мораторна лихва за забава за периода от 12.11.2018 г. до 05.11.2021 г. върху сумата от 532 208,79 лв., (петстотин тридесет и две хиляди двеста и осем лева и 79 ст.), представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразното Решение Ц- 5 от 20.02.2015 г. на КЕВР;

• в размер от 355 814,70 лв. (триста петдесет и пет хиляди осемстотин и четиринадесет лв. и 70 ст.), представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразно Решение Ц-14 от 03.04.2019 г. на КЕВР за периода от 13.11.2018 г. до 25.03.2021 г. заедно със законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба (05.11.2021 г.) до окончателното й изплащане;

• в размер от 93 697,86 лв. (деветдесет и три хиляди шестстотин деветдесет и седем лева и 86 ст.) лв. представляваща мораторна лихва за забава за периода от 03.04.2019 г. до 05.11.2021 г. върху сумата 355 814,70 лв. (триста петдесет и пет хиляди осемстотин и четиринадесет лв. и 70 ст.), представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразно Решение Ц-14 от 03.04.2019 г. на КЕВР;

• в размер на 4 647 (четири хиляди шестстотин четиридесет и седем лв. и 00 ст.), представляваща разноски по делото.

Отделно от това, се отхвърлят като неоснователни и недоказани до пълния претендиран размер исковете на "ГЕА- КОНСУЛТ" ООД срещу КЕВР за присъждане на обезщетение за претърпени вреди от незаконосъобразни административни актове - т. 7 от Решение Ц-010/30.03.2011г. и Решение Ц-5/20.02.2015г.

В касационната жалба и в съдебно заседание представителят на касатора КЕВР обосновава пороците на осъдителната част на обжалваното решение, съставляващи всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост.

Вторият касатор ГЕА-КОНСУЛТ" ООД, чрез процесуалният си представител в касационната си жалба и пред съда обосновава становище за противоречие с материалния закон и необоснованост на обжалваната от него част от съдебното решение, с което остатъкът от исковите му претенции са отхвърлени.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение.

Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав, като на основание чл. 218, ал. 1 от АПК извърши проверка за допуснати пороци посочени от касатора на обжалваното съдебно решение и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон намира, че касационните жалби са допустими, а по същество неоснователни.

С процесното решение първоинстанционният съд е приел, че в хода на съдебното производство ищецът е доказал наличието на предпоставките за ангажиране на обезщетителната отговорност на ответника по ЗОДОВ, а именно отменени по съдебен ред постановени от него административни актове т. 7 от Решение Ц-010/30.03.2011 г на КЕВР, с което се определя, считано от 01.04.2011 г преференциална цена в размер на 112,48 лв. на мегаватчас /Мвтч/ без ДДС за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници до 10 мегавата, въведени в търговска експлоатация до 19 юни 2007 г и последвалото след отмяната на този административен акт Решение Ц-5/20.02.2015 г. КЕВР, с което отново се определя, считано от 01.04.2011 г., същата преференциална цена 112,48 лв./Мвтч без ДДС за изкупуване на електрическа енергия, произведени от съществуващи ВЕЦ с инсталирана мощност до 10 Мвт по смисъла на параграф 2, ал. 1, т. 1 от ПЗР на ЗВАЕИБ, и то при средногодишна продължителност на работа 2500 часа.

Първоинстанционният съд е приел също, че е налице и пряка причинна обусловеност между отменените административни актове и настъпилата вреда. За да достигне до този извод, той е приел, че изкупуването на произведената от ищеца електроенергия по цена 112,48 лв/Мвтч, определена от КЕВР с тези актове е установено нормативно, независимо, че се сключва договор между ищеца и трето лице - краен снабдител, различен от ответника в производството. Член 31 от действащия Закон за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ също задължава обществения доставчик и крайните снабдители да изкупуват електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници - водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 Мвт, въз основа на дългосрочни договори за срок от 15 години, по определена от КЕВР преференциална цена. Освен, че възлага задължения за действия, ЗЕВИ предвижда и налагането на санкции за неизпълнение на тези задължения. От посочените норми АССГ е направил извод, че между отменените административни актове, издадени от ответника и вредата, претърпяна от ищеца, е налице пряка причинна връзка, а не прекъсната и опосредена от сключения между ищеца и ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД договор, тъй като цената за изкупуване на електрическата енергия, която тези страни са заложили в отношенията си - 112,48 лв/мВтч, е била задължителна за тях по силата на оправомощаването на ответника от закона да я определя, и неизпълнението на това задължение е било скрепено със законова санкция. Следователно, след като ответникът КЕВР е определил цената, която е била задължителна в отношенията на ищеца с трети лица, в нарушение на закона, и неговите актове са били отменени като незаконосъобразни и нищожни от съда, той следва да носи и гражданската отговорност за вредите, причинени от действието на тези незаконосъобразни актове.

За да обоснове решението си в неговата осъдителна част, съдът е приел, че ищецът е ангажирал достатъчно доказателства за доказване на част от исковите си претенции. Съдът е съобразил заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото съдебна експертиза и представените по делото доказателства. В СТЕ са посочени мощностите, с които разполага процесната ВЕЦ и които според ВЛ отговарят на съответната група електроцентрали по точка 1 от обобщената класификация на ДКЕВР, като Микро ВЕЦ с инсталирана (изходяща, електрическа) мощност до 200 kW (вкл.)". Размерът на вредите от незаконосъобразните актове е определен от съда, с коригиращи мотиви на заключението на вещото лице, което е отговорило на поставените от страните и съда въпроси.

Съобразно изхода на делото и частичното уважаване на исковете съдът е разпределил и съдебните разноски.

Правните изводи на съда са правилни и обосновани.

Правилен е изводът на съда, че е установена пряка причинна връзка между отменените административни актове и вредата. Доколкото определената от КЕВР цена е задължителна в отношенията на ищеца, както и по отношение на третите лица няма влияние обстоятелството, че тези отношения са договорни, тъй като обществените отношения в областта на енергетиката, които са обект на специална регулация и има предварително определена преференциална цена за различните групи производители, по която енергийните предприятия са длъжни да изкупуват произведената от ВЕЦ електроенергия.

Чл. 16 от Закона за възобновяемите и алтернативните източници и биогоривата /ЗВАИБ/, отменен понастоящем, но действал в периода 2007-2011 г., предвижда че общественият доставчик, съответно крайните потребители, изкупуват електрическата енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници или алтернативни енергийни източници, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 Мвт, по преференциална цена за изкупуване на електрическата енергия, определена по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от Закона за енергетиката, а именно Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия. Съгласно тази наредба държавният орган, който определя тези задължителни цени е Комисията за енергийно и водно регулиране.

Отменените ценови решения на КЕВР - т. 7 от Решение Ц-010/30.03.2011 г. и Решение Ц-5/20.02.2015 г., представляват по своята същност властническо разпореждане. С него, по силата на императивната разпоредба на чл. 21 от ЗВАЕИБ, КЕВР разпорежда на страните по сделката за изкупуване на електрическа енергия да прилагат задължителна преференциална цена в размер на 112,48 лв./МВтч. Отнася се за преференциалната цена, която е определена с административен акт като ищецът и електроснабдителното дружество ЧЕЗ Електро България АД (в случая) не могат да не се съобразят с нея. Това е така и в съответствие с чл. 11, ал. 2 от приобщения към делото договор за изкупуване на електрическа енергия: Купувачът заплаща количеството електрическа енергия по преференциални цени в съответствие с действащото законодателство.

В съответствие с чл. 31 от Закон за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ е предвидено, че общественият доставчик и крайните снабдители изкупуват електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 Мвт, въз основа на дългосрочни договори за срок от 15 години, по определена от КЕВР преференциална цена.

Чл. 63 ЗЕВИ предвижда на обществения доставчик или краен потребител, който не изпълни свое задължение по чл. 31, да му бъде наложена имуществена санкция от КЕВР в размер от 70 000 лв. до 200 000 лв., а при повторно нарушение санкция в трикратен размер. Изложеното потвърждава извода на АССГ, че ищецът и крайният снабдител не са имали възможност да договорят различна цена от утвърдената такава в двете решения на КЕВР /признати за незаконосъобразни в последствие/, предвид възможността за налагане на санкции. Това налага и следващия извод, че между отменените административни актове, издадени от КЕВР и вредата, претърпяна от ищеца, е налице пряка причинна връзка, а не опосредена от сключения между ищеца и ЧЕЗ Електро България АД договор. Цената за изкупуване на електрическата енергия, която страните са заложили в сключения между тях договор в размер на 112,48 лв/Мвтч, е била задължителна за тях по силата на правомощията, които КЕВР е определила с двете отменени решения - Решение Ц-010/30.03.2011 г. и Решение Ц-5/20.02.2015 г. Следователно, след като КЕВР е определил цената, която е била задължителна в отношенията на ищеца с трети лица, в нарушение на закона, и неговите актове са били отменени като незаконосъобразни и нищожни от съда, той следва да носи отговорност за вредите, причинени от действието на тези незаконосъобразни/нищожни актове.

Правилен е и изводът на съда, че може да бъде определен вида на електроцентралата, собственост на ищеца, в зависимост от вида на първичния енергиен източник, по критериите, въведени в точки от 1 до 6 на Решение Ц-010/30.03.2011 г. КЕВР. Тези критерии са технически, те са доказуеми с писмени доказателства и много лесно може да се установи от представените по делото документи разрешителни за водоползване, сертификати за произход и др., че водноелектрическата централа, притежавана и експлоатирана от ищеца, е от категорията малка, нисконапорна деривационна ВЕЦ и по технически характеристики попада в т. 2 от таблицата на Решение Ц-010/30.03.2011 г. КЕВР. В този смисъл е коригирано от съда заключението на назначената и изслушана от съда техническа експертиза, изготвена от н.с.маг.инж. К. Богданов. Тази експертиза е била оспорена от ответника само по отношение на относимостта на въпросите към предмета на делото, не и по съдържанието на заключението, поради което е била приета по делото и изводите, направени в нея, следва да се приемат за безспорно доказателство, доколкото кореспондират с останалите доказателства по делото. Настоящият състав намира, че е изготвена компетентно и безпристрастно, следователно и изводите, направени от нея правилно са възприети и интерпретирани от съда не директно, а въз основа на представените по делото доказателства.

Неоснователни са доводите на касатора КЕВР за допуснати в процеса съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е предоставил на страните равни възможности при спазване на правата им и процесуалните срокове да докажат своите твърденията, приел е всички представени от тях писмени доказателства, назначил е исканите експертизи и е изслушал в открито съдебно заседание заключенията на експертите, а по допълнително поставените въпроси се е мотивирал, защо намира същите за неотносими към предмета на делото, с което е извършил всичко необходимо за обезпечаване на делото с относими за правилното решаване на спора доказателства.

От анализа на изложеното по-горе може да се направи само извод, че обжалваното решение е допустимо, валидно и постановено в съответствие с материалния закон при липса на твърдените от двамата касатори касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От това следва, че на основание чл. 222, ал. 1 от АПК това решение следва да се остави в сила от настоящата инстанция.

За пълнота настоящият състав на Трето отделение на ВАС следва да посочи, че е установено и не се спори от страните, че КЕВР постановява още два последователни нищожни административни акта /Решение Ц-14/03.04.2019 г. и Решение Ц-12/26.03.2021 г./, с които се опитва отново да обособи същата група водноелектрически централи и да им определи от 01.04.2011 г. преференциална цена от 112,48 лв/мВтч без ДДС за продажба на произвежданата от тях електрическа енергия. Нищожността на тези поредни два административни акта към момента на произнасяне на настоящия състав е прогласена с влезли в сила съдебни решения /Решение 5129 от 23.07.2019 г. по адм. дело 4506/2019 г. на Административен съд София град, Трето отделение, 7 състав, потвърдено със съдебно Решение 492 от 14.01.2021 г. по адм. дело 13432/2019г. на ВАС - Трето отделение и съответно с решение 736 от 10.02.2022 г. по адм. дело 3524/2021 г. на Административен съд София град, Трето отделение, 60 състав, потвърдено с Решение 8999 от 14.10.2022 г. по адм. дело 3574/2022 г. на ВАС - Трето отделение/. Необходимо е да се отбележи, че при прогласяване нищожността на последния акт, постановен в тази връзка от КЕВР - Решение Ц-12/26.03.2021 г., първоинстанционната и касационната инстанция не връщат преписката за ново произнасяне, а постановяват преразпределение на процесната група ВЕЦ, обединени под незаконосъобразен критерий, съобразно хидроенергийните параметри на всяка централа. В Решение 8999 от 14.10.2022 г. по адм. дело 3574/2022 г. на ВАС - Трето отделение, при прогласяване нищожността на Решение Ц-12/26.03.2021 г. е посочено следното: Безспорно се касае за изтекъл вече регулаторен период и за няколко постановени в тази връзка незаконосъобразни/нищожни/ административни актове на КЕВР, които ясно показват невъзможността на регулатора да обособи ВЕЦ с различни хидроенергийни характеристики в отделна група без да прилага провъзгласения за незаконосъобразен времеви критерий. В допълнение е необходимо да се отбележи, че в случая не се касае за изземване на функциите на КЕВР/чл. 10 от ЗЕ и чл. 31, ал. 1 от ЗЕВИ/, тъй като комисията сама е определила цени за изкупуване на електрическа енергия, произвеждана от различни групи централи, които са влезли в сила с оглед на което би следвало да се извърши преразпределение и ВЕЦ-овете да бъдат категоризирани единствено спрямо хидроенергийните им параметри, без да се прилага установения за незаконосъобразен времеви критерий. Това преразпределение не следва да се извършва от КЕВР, а то би станало по естествен начин при липсата на незаконосъобразно групиране на база хидроенергийните характеристика на всеки един ВЕЦ.

Изложено неоснователността на тезите, изложени в касационната жалба на КЕВР, че процесната ВЕЦ следва да се категоризира по друга точка от диспозитива на Решение Ц-010/2011 г. или по изцяло друг административен акт. Напротив, при липсата на административен акт, налагащ прилагането на незаконосъобразното разделение по времеви критерии на водноелектрическите централи, те ще се разпределят съобразно хидротехническите си характеристики в останалите групи, по отношение на които административните актове са влезли в сила и за които КЕВР е определила цени, различни от обявените за нищожни. Именно липсата на подобно преразпределение обуславя настъпването на вреда за ищеца, представляваща пропусната полза да получи по-високата преференциална цена определена от КЕВР за същата категория производител на електрическа енергия.

В процесния случай, по силата на закона и с оглед допуснатото предварително изпълнение т. 7 от Решение Ц-010/30.03.2011 г. и Решение Ц-5/20.02.2015 г са били задължителни за изпълнение от ищеца в отношенията му с трети лица, тъй като притежаваната от него ВЕЦ е попадала в категорията на т. 7 от Решение Ц-010/30.03.2011 г. и по тази причина той е продавал произвежданата от ВЕЦ Троян 2 електроенергия на ЧЕЗ Електро България АД на цена от 112,48 лв/мВтч. През същия исков период електроенергията, произвеждана от малки, нисконапорни деривационни ВЕЦ, каквато всъщност е ВЕЦ Троян 2, попадащи в категорията по т. 2 от Решение Ц-010/30.03.2011 г. КЕВР, продавали произведената от тях електроенергия на краен снабдител на определената от ответника цена от 213,09 лв/мВтч.

АССГ е изложил правилни коригиращи мотиви по отношение на това към коя група производители следва да се причисли процесната ВЕЦ, които не следва да се повтарят от ВАС на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Направените от съда изчисления са точни. Правилно първоинстанционният съд е изтъкнал и че основателността на главния иск обуславя и основателност на акцесорната претенция за заплащане на лихви върху главниците на присъжданите обезщетения. Върху определените като обезщетения за непозволено увреждане суми следва да се присъди законната лихва от деня, в който вземането за обезщетение за вреди е станало изискуемо. Правилно съдът не е кредитирал заключението на вещото лице относно размера на лихвите, тъй като изчисленията му не са били съобразени с трайната съдебна практика, а са изчислени лихви към момент, предхождащ изискуемостта на вземането (лихви върху главницата за 2019г. 2020г. и 2021 г. са изчислени към 2018г.).

От анализа на изложеното следва изводът, че след като са налице всички предпоставки за реализиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, правилно АССГ е осъдил КЕВР да заплати частично доказаните от ищеца вреди. Присъдените суми в размер на:

-532208,79 лв., представляват обезщетение за претърпени вреди от отменен незаконосъобразен административен акт Решение Ц-5 от 20.02.2015г. със законната лихва за забава в размер на 161141,00 лв. за периода от 12.11.2018г. до датата на подаване на исковата молба (05.11.2021), ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на дължимите суми;

-355814,70 лв., представляват обезщетение за претърпени вреди, за периода от 13.11.2018г. до 25.03.2021 г., от нищожен административен акт Решение Ц-14 от 03.04.2019г, със законната лихва за забава в размер на 93697.86 лв., за периода от 03.04.2019г. до датата на подаване на исковата молба (05.11.2021), ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на дължимите суми.

В останалата част до претендирания размер (след изменението на иска) на обезщетението за пропуснати ползи в размер на 923394,60 лв. и лихва в размер на 279605,73 лв. претенцията правилно е била отхвърлена.

Ето защо, обжалваното решение следва да се остави в сила, а направените пред настоящата инстанция искания за присъждане на разноски да не се уважават, доколкото и двете касационни жалби следва да се отхвърлят от съда.

По изложените съображения и на основание чл.221,ал.2 от АПК Върховният административен съд, Трето отделение,