Решение № 2120 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13945/2009 г.
ВАСII отделение17.02.2010 г.докладчик Севдалина Червенкова
Диспозитив
Отменя Решение от 16.06.2009 г., постановено по адм. д. № 184/2007 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III "Е" състав. и вместо него постановява: Отменя по жалба от "Врана" ЕАД, представлявано от Стоян Иванов Орозов, в качеството му на изпълнителен директор на ЕАД Заповед № 1457/20.10.2006 г. на Кмета на СО - Район "Искър", с която е наредено премахването като опасна на едноетажна сграда, находяща се в гр. София, бул. "Цариградско шосе" № 387. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2120 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13945/2009 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Стоян Иванов Орозов, в качеството му на изпълнителен директор на "Врана" ЕАД и чрез проц. представител адв. Владимир Пенев против Решение от 16.06.2009 г., постановено по адм. д. № 184/2007 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III "Е" състав. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок от Огняна Иванова, в качеството й на гл. ю. к. на СО - Район "Искър". Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отменяне на решението като неправилно. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Врана" ЕАД като собственик на едноетажна сграда, находяща се бул. "Цариградско шосе" № 387 против Заповед № 1457/20.10.2006 г. на Кмета на СО - Район "Искър", с която е наредено премахването на сградата като опасна. Съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови акта си решаващият съд е приел, че жалбата е недоказана и неоснователна. Решението е неправилно. Решаващият съд е длъжен да прецени дали са спазени процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването на обжалваната заповед. В случая последната е издадена в производството по глава ХIII, раздел III от ЗУТ за премахване на негодни за ползване или застрашаващи сигурността строежи, което е уредено в чл. 195, ал. 1 (ДВ бр. 94/2005 г.) - строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на обитателите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят, се премахват; ал. 2 - състоянието на строежа се установява от комисия от специалисти, назначена от кмета на общината. Комисията действа служебно или по искане на заинтересуваните лица; ал. 3 - комисията събира служебно всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересуваните лица; ал. 4 - комисията взема решение строежът да бъде премахнат или да се поправи, заздрави и хигиенизира в определен срок и ал. 5 - решението на комисията се одобрява от кмета на общината, който издава съответна заповед. Неспазването на тези правила прави незаконосъобразна издадената заповед. Разпоредбата на чл. 195, ал. 5 дава правомощие на кмета да издаде заповед за премахване на обект, който е в описаното в закона състояние. В конкретния казус административният орган не е изложил конкретни фактически основания, които да обосновават нареждането за премахването на постройката. За да е съставомерна заповедта е необходимо да са налице фактически обстоятелства, които да съответстват на хипотезата на приложимата правна норма. По делото е допусната и изслушана СТЕ. Такава се назначава от съда, когато са необходими специални знания и се цени като всички останали доказателства. Тя не е задължителна за съда. Той може да я приеме, но може и да не я кредитира като и в двата случая е необходимо да изложи подробни и обосновани мотиви. В случая първоинстанционният съд не е кредитирал заключението в частта му, касателно извода за липсата на опасност от самосрутване -"конструкцията на едноетажната сграда не е засегната и същата не застрашена от самосрутване", но мотиви в тази връзка не са изложени. Съгласно доктрината "застрашени от самосрутване строежи са тези с: 1. опасни за здравината им пропуквания поради въздействия на природни явления (земетресения, наводнения, свлачища и др.); 2. влагане на некачествени материали и некачествено строителство; 3. изградени върху свлачищен терен или 4. със сериозни конструктивни дефекти, които могат да предизвикат самосрутване на сградата". За да е налице основанието на чл. 195, ал. 5 ЗУТ е необходимо да е налице поне едно от тези условия. При изготвянето на Констативния протокол от назначената от Кмета Комисия и съгл. чл. 195, ал. 3 ЗУТ (редакцията към момента на атакувания административен акт) е било необходимо заинтересуваното лице да бъде изслушано. Дори единствено неизслушването на заинтересуваното лице е достатъчно основание за отменянето на административния акт като неправилен и незаконосъобразен. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че не е налице строеж по смисъла на чл. 195, ал. 1 ЗУТ, за който безспорно е установено, че подлежи на премахване. Издаденият на това основание административен акт е незаконосъобразен и като не го е отменил решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде уважена жалбата като основателна, а процесната Заповед - отменена. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав