Решение № 15886 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8230/2016 г.

Решение № 15886 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8230/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. А. М., ЕГН **********, от гр. П., ул. "С. К." .№..., подадена чрез пълномощника адвокат И. Б. против решение № 278 от 06.06.2016 г. по адм. дело № 260/2016 г. на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 1012-12-22#1 от 01.03.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - П., с което е потвърдено Разпореждане № 4910213425/ № 2/прот. № 01464 от 09.12.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ -П., и са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде уважена жалбата му против административния акт. Претендират се направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на ТП на НОИ - П. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваното решение за правилно. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд П. е отхвърлил жалбата на Г. А. М. против Решение № 1012-12-22#1 от 01.03.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - П., с което е потвърдено Разпореждане № 4910213425/ № 2/прот. № 01464 от 09.12.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - П., и е присъдил разноски. С последното е определена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер-133,82 лева, като е отказано отпускане на пенсията в действителен размер, тъй като Миндов не е представил заверена осигурителна книжка за периода 15.01.1999 г. - 01.01.2012 г. За да постанови това решение съдът е приел, че в доказателствата по делото няма данни за издавана осигурителна книжка и за внесени дължими осигурителни вноски за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2011 г., който период не следва да бъде признат за осигурителен стаж. След 2012 г. лицето не е извършило пререгистрация на фирмата си. Не се съдържат и данни за декларирани доходи през този период от упражняване на дейност в годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ. Решение е правилно. Установено е по делото, че със заявление № МП-14757/01.07.2015 г. Г. М. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/. Към заявлението за отпускане на пенсия на основание чл. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст жалбоподателя е представил документи за осигурителен стаж, документи за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж по избор на пенсионера преди 1 януари 1997 г., и за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за осигурителен стаж след тази дата до датата на пенсионирането. Във връзка с подаденото заявление е извършена служебна проверка в информационната система на НОИ, от която справка е видно, че Миндов е декларирал започване на трудова дейност като едноличен търговец от 15.01.1999 г. Няма данни за прекъсване или прекратяване на дейност, както и данни за внасяни осигурителни вноски. При подаване на заявлението за пенсия не е представена осигурителна книжка. На основание чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж с писмо № МП-14757#2/15.07.2015 г. Миндов е уведомен, че за определяне на индивидуалния коефициент по чл. 70 КСО лицата следва да представят данни за осигурителния си доход до датата на отпускане на пенсията. На 16.09.2015 г. е постъпила декларация вх. № МП-14757#8, с която Миндов е декларирал, че като самоосигуряващ се едноличен търговец от 15.01.1999 г. не желае да се зачита този стаж, като счита, че е налице погасителна давност за зачитането му. При тези обстоятелства административният орган е определил пенсията в минимален размер. Тъй като е доказано правото на пенсия, пенсията е определена в минимален размер с разпореждане № ЕГН, № 2 /прот. № N01391 от 20.10.2015 г. до зачитане на периодите, за които като самоосигуряващо се лице Миндов не е внасял дължимите осигурителни вноски. С писмо № МП-14757 #1/15.07.2015 г. е поискана информация от отдел "КПК" при ТП на НОИ П. за внесени осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице от 01.01.2007 г. до 31.12.2011 г. и с писмо № МП-14757 #11/30.10.2015 г. за данните от фирменото досие относно прекъсване/прекратяване на дейност. Във връзка с извършената проверка е издаден констативен протокол № КВ-5-1200047383/22.07.2015 г. От 15.01.1999 г. ЕТ"Г. М." ЕИК ********* е декларирал започване на дейност като самоосигуряващо се лице. Няма данни за прекъсване/ прекратяване на дейност. В информационната система на НОИ няма данни за издавана осигурителна книжка и за внесени дължими осигурителни вноски за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2011 г., тъй като след 2012 г. лицето не е извършило пререгистрация. Няма данни за декларирани доходи през този период от упражняване на дейност в годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ. От фирменото досие е направено копие на декларация от дата 22.01.1999 г., с която Миндов е декларирал, че ще упражнява търговска дейност, регистрирана с решение № 2508/28.10.1998 г. считано от 15.01.1999 г., ще се осигурява върху осигурителен доход в размер на 220000 лв., върху който ще прави осигурителни вноски в размер на 32%. Длъжностното лице по пенсионно осигуряване на базата на представените оригинални документи е определило осигурителен стаж за периода от 25.11.1974 г. до 30.06.2015 г. - от трета категория труд 35 г. 09 мес. 08 дни. На основание чл. 10, ал. 2 от НПОС и чл. 70, ал. 10 от КСО е определило пенсията в минимален размер. Миндов е обжалвал в срок постановеното разпореждане. С решение № 1012-12-22#1 от 01.03.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - П. разпореждането е оставено в сила. При тези данни първоинстанционният съд е приел, че в случая размерът на пенсията е правилно определен с оглед обективната невъзможност за изчисляването на индивидуален коефициент, за определяне реалния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на Миндов за времето, през което не са внесени осигурителните вноски. Механизмът за изчисляване на индивидуалния коефициент за определяне на пенсията в реален размер изисква лицето да представи надлежен документ относно размера на осигурителния доход за упражнявана от него дейност като самоосигуряващо се лице, в случай, че този доход е реализиран след 01.01.1997 г. и върху него се дължат осигурителни вноски. След като жалбоподателят не представя заверена осигурителна книжка, тъй като не е внесъл и няма възможност да внесе дължимите осигурителни вноски, осигурителен стаж за периода 01.01.2007 г. до 31.12.2011 г. не следва да се зачита. Не се налице предпоставките за определяне на пенсията в реален размер. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая е неотносимо обстоятелството дали дължимите осигурителни вноски за процесните периоди, които не са зачетени за осигурителен стаж са погасени по давност, в каквато насока са наведени касационни оплаквания. Този въпрос е предмет на друго производство. При евентуална промяна на обстоятелствата пенсията на жалбоподателя подлежи на корекция. По изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че не са налице твърдяните касационни основания. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение