Решение № 11819 от 12.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4525/2019 г.

Решение № 11819 от 12.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4525/2019 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Павлов, [населено място], против решение № 1049 от 25.01.2019 г., постановено по адм. д. № 3828/2018 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. В касационната жалба са изложени оплаквания, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона. Твърди, че съдът не е обсъдил доводите за нарушение на чл. 210, ал. 1, чл. 206, ал. 1, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 от ЗМВР. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна – министърът на вътрешните работи, чрез пълномощника си юрисконсулт Пиперкова, в писмени бележки и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна и предлага оставянето в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е отхвърлил жалбата на С. Павлов срещу заповед № 8121 К-1798/2.03.2018 г. на министъра на вътрешните работи. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед на Павлов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение с МВР, за това, че на 3.10.2017 г. пред сградата на полицейското управление лицата Д. Рангелов и К. Димитров, след участие в телефонна измама, при която са взели плик с 1300 лева от ограда на къща, по тяхна инициатива са се срещнали с главен инспектор Павлов, в качеството му на началник на сектор "Охранителна полиция" към 03 РУ - Пловдив при ОДМВР гр. Пловдив, с цел да си осигурят помощ/закрила спрямо организаторите на измамата. Димитров дал на инспектор Павлов кутия от цигари съдържаща сумата 300 лева, при което Павлов първоначално казал, че не пуши, но Рангелов го подтикнал да я вземе с репликата: "Пушиш, пушиш". Павлов взел кутията от цигари, а Димитров му обяснил, че вътре има 300 лева, които били за него, от благодарност. Павлов не отговорил нищо и не направил опит да върне цигарите, а прибрал кутията в джоба си, въпреки че съзнавал, че парите са получени в резултат на измама. Деянието е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 от ЗМВР и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, като в заповедта точно са посочени кои разпоредби от Етичния кодекс са били нарушени. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен съгласно чл. 204, т. 1 от ЗМВР орган, в изискуемата се писмена форма и при спазване на разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Посочил е, че при издаването й не са допуснати нарушения на процедурните правила. Мотивирал се е, че липсва нарушение на чл. 206, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, както и че наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Приел е за доказано, че с действията си жалбоподателят е извършил две едновременно установени дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо и т. 4 от ЗМВР. Така постановеното решение е правилно. Не са налице сочените от касационния жалбоподател доводи за неправилност на решението. Съдебният акт е постановен при материалноправните изисквания на приложимата нормативна уредба, а формираните правни изводи са обосновани и законосъобразни. Неоснователно е оплакването, че съдът няма мотиви и не е обсъдил доводите за нарушение на чл. 210, ал. 1 от АПК. При правилно установена фактическа обстановка съдът е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства, доказани с допустими по АПК доказателствени средства. Правилно тричленният състав е приел, че оспорената пред него заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила. Актът съдържа реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, като подробно е описана фактическата обстановка, доказателствата, които са събрани от дисциплинарно разследващия орган, нарушените разпоредби и правното основание за налагане на наказанието. Наказващият орган е изследвал формата на вината и се е мотивирал защо приема, че деянието е умишлено и коментира настъпилите от него вредни последици. Налице е и преценка на цялостното поведение на служителя. Спазени са и изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР - заповедта за дисциплинарно наказание е постановена след като Павлов е давал писмени обяснения в хода на дисциплинарната процедура, имал е и възможността да даде такива пред ДНО след запознаване с обобщената справка и непосредствено преди налагане на наказанието при променената правна квалификация. Поради изложеното настоящият петчленен състав приема, че доводите на касатора за допуснати при издаването на заповедта съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в накърняване на правото му на защита и водещи до отмяна на оспорения акт, са неоснователни. В съответствие с материалния закон е и заключението на тричленния състав, че предпоставките на чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР за санкциониране на жалбоподателя с най - тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Съгласно цитираните текстове дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително за използване на служебното положение за облага на трето лице, както и за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, с които се уронва престижът на службата. В конкретния случай е установено, че на 3.10.2017 г. Павлов е получил сумата от 300 лева, които не му се следват, за да може в качеството си на полицейски началник евентуално да защити лицата – Димитров и Рангелов, от посегателства върху тях. Това поведение на служителя правилно е квалифицирано като използване на служебното положение за облага на трето лице (тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 7 ЗМВР) и като деяние несъвместимо с морала, извършено в противоречие с правилата на т. 15, т. 19, т. 20, т. 42, т. 45, т. 50 и т. 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Действията на служителя правилно са квалифицирани като тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР, обосноваващи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, а доводите на жалбоподателя, че не е допуснал описаните нарушения следва да се приемат за неоснователни. Решението е постановено след обсъждане на представените доказателства и доводите и възраженията на страните, а изводите на съда за наличие на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя са мотивирани. Ето защо доводът на касационния жалбоподател, че направените от него възражения не са обсъдени от съдебния състав, а постановеното решение не съдържа мотиви са неоснователни. Като е приел, че заповедта е законосъобразна съдът е постановил правилно решение, което е постановено при липса на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосновано е със събраните по делото доказателства и при спазване на материалния закон. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. С оглед изхода на спора, неоснователно е искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, тъй като такива не му се следват. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,