Решение № 12418 от 4.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3667/2010 г.

Решение № 12418 от 4.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3667/2010 г., I о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано по касационна жалба на началника на МП "Варна Запад" при Митница Варна, началника на митница Варна и Началника на РМД Варна, чрез юрк. М. Роева, против Решение № 87 от 15.01.2010 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 1561/2008 г. по описа на съда, в частта му, с която по жалба на "АУРУБИС БЪЛГАРИЯ" АД (със старо фирмено наименование "КУМЕРИО МЕД" АД), гр. Пирдоп, Софийска област, Индустриална зона, представлявано от изпълнителния директор Никола Луи Мишел Треан, е отменено Решение № 9300-295/16.04.2008 г. на началника МП "Варна Запад", в частта му на лихвата за забава върху задължения по ЗДДС съответно по ЕАД № 2002/4-371/31.01.2006 г. в размер над 674,46 лв. и по ЕАД № 2002/4-3427/1.08.2006 г. в размер над 2 478,30 лв.

Спорът е бил относно началния момент на дължимост на лихви за забава за установени в последствие задължения за ДДС - дали това е моментът на подаване на ЕАД или този на, в който е изтекъл дадения от митническия орган в уведомлението срок за доброволно изпълнение.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в обжалваната му част е неправилно като постановено при отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в противоречащ на материалния закон и необоснован извод за недължимост на законна лихва върху последващо определено задължение за ДДС при внос - от момента на подаване на митническите декларации за внос. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против митническия акт и присъждане на направените разноски.

Ответникът -"АУРУБИС БЪЛГАРИЯ" АД, чрез адв. М. Владимирова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима и неоснователна, поради следното:

1. Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите и те са следните: С посочените по-горе ЕАД дружеството - касационен жалбоподател е оформило под режим "внос" стоки. С влезли в сила митнически актове за промяна на декларираната митническа облагаема стойност на вносителя са определени допълнителни задължения за ДДС. На 15.04.2008 г. е издадено процесното пред първоинстанционния съд Решение, с което е определен посоченият размер лихви върху допълнителноопределените задължения за ДДС, считано от подаване на ЕАД до окончателното изплащане на сумите. Дружеството е платило главницата на допълнителните задължения на 14.04.2008 г., а покана за това е получило на 4.02.2008 г.

1. За да уважи частично жалбата на дружеството против митническия акт, административният съд е приел, че лихва върху допълнително определените задължения за ДДС се дължи, считано от изтичане на 10-дневен срок от получаване на покана за доброволно изпълнение до момента на плащането на сумата т. е в случая от 15.02 до 14.04.2008 г.

Решението е правилно като постановено в съгласие с материалния закон и обоснованост.

1. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. Съгласно чл. 54, ал. 1 от същия закон данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. Чл. 59, ал. 2 от ЗДДС разпорежда, че когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху митните сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък. По чл. 201, § 1, б. "а" и § 2 от Регламент № 2913/1992 г. на Съвета /Митнически кодекс на Общността /МКО/, вносно митническо задължение възниква при допускане за свободно обръщение на стока, подлежаща на облагане с вносни сборове, като митническото задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация. Разпоредбата на чл. 217, § 1 от МКО постановява, че размерът на вносните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, трябва да бъде изчислен от митническите органи незабавно в момента, в който те разполагат с необходимите данни, и да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което представлява вземане под отчет. Длъжникът, на основание чл. 221, § 1 от МКО, следва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. По чл. 222, § 1, б. "а" от същия пряко приложим общностен нормативен акт, размерът на сборовете, за които е извършено уведомяването по чл. 221, трябва да бъде заплатен от длъжника в срока, който му е определен с поканата. Съгласно чл. 232, § 1, б. "б" МКО, когато размерът на сборовете не е платен в определения срок се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете, като нейният размер не може да бъде по-висок от лихвата за кредит.

1. Процесният митнически акт е мотивиран от правна страна с разпоредбите на чл. 59, ал. 2 ЗДДС и чл. 211, ал. 2 от Закона за митниците, препращаща към ал. 1 на текста. Последната разпоредба в своята т. 2 възпроизвежда тази на чл. 232, § 1 "б" МКО, действащ към момента на постановяването на оспорения митнически акт. В тази връзка неоснователно в писмения отговор на началника на митница Варна се поддържа, че разпоредбите на МКО са неприложими за случая, тъй като процесният митнически акт е издаден след 1.01.2007 г. Съдът на Европейския съюз с Решение от 31.03.2011 г. по дело С-546/2009 г., образувано по преюдициално запитване на тричленен състав на Върховния административен съд на Република България по адм. д. № 6077/2009 г. на ВАС, с предмет аналогичен на процесния казус, е дал задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 201, § 1, буква а) и § 2 във връзка с чл. 214, чл. 222, § 1, буква а) и чл. 232, § 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността.

4.1. Съгласно т. 27 от мотивите на това Решение, самият текст на разпоредбата на чл. 232, § 1, б. "б" МКО предвижда начисляване на лихви след изтичане на срока за плащане, който видно от систематичното място на разпоредбата е този, даден с поканата за плащане по чл. 221, § 1 от МКО. По т. 32 и 33 от мотивите на решението "съгласно чл. 232, § 1, буква б) от Митническия кодекс лихвата за забава може да се начислява само за периода след изтичането на срока за плащане на митническото задължение, тъй като с посочената разпоредба не се цели нито да се предотвратят претърпените от митническите органи финансови загуби, нито да се компенсират ползите за стопанските субекти от дължащите се на техни действия закъснения при вземането под отчет на митническото задължение по смисъла на посочения кодекс, както и при определянето на неговия размер или на задълженото лице.

Всъщност, когато митническото задължение възниква на основание членове 202 - 205, 210, 211 и 220 от Митническия кодекс, всички от които уреждат случаи, характеризиращи се с извършването на определено нарушение на митническата уредба на Съюза от страна на съответния стопански субект, нито Митническият кодекс, нито Регламентът за прилагане предвиждат специални мерки, като например увеличение на митото със сума, съответстваща на размера на лихвата за забава, която би била дължима за периода от датата на възникването на митническото задължение до датата на вземането му под отчет или за периода от датата, на която е станало изискуемо първоначално взетото под отчет задължение, до датата на последващото вземане под отчет на това задължение (вж. в този смисъл Решение от 16 октомври 2003 г. по дело Hannl-Hofstetter, C-91/02, Recueil, стр. I-12077, точки 19 и 23). "

4.2. От мотивите на СЕС по втория преюдициален въпрос ясно се вижда, че разпоредбата на чл. 214, § 3 МКО е неприложима за случая, тъй като тя се отнася за стоки, въведени под режим на активно усъвършенстване или митнически режим на временен внос, какъвто процесният случай не е.

4.3.Отговорът на третия преюдициален въпрос е категоричен, че общите принципи на правото на Съюза, и по-специално принципът за законоустановеност на нарушенията и наказанията, не допускат националните власти да прилагат санкция за митническо нарушение, която не е изрично предвидена от националното законодателство. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя главните доводи на ответника по касационната жалба, че такава разпоредба в Закона за митниците съществува и това е тази на чл. 211, ал. 1, т. 2 вр. чл. 199, ал. 1, т. 1 от закона. Тази разпоредба гласи: "Когато размерът на митните сборове не е заплатен в определения срок, митническите органи събират законната лихва върху размера на митните сборове". Тя изцяло възпроизвежда тази на чл. 232, § 1, б. "б" МКО, за която заедно с останалите разпоредби на Кодекса и на Регламента за прилагане изрично в мотивите на СЕС е прието, че не съдържат обсъжданите санкции. В точка 23 от мотивите на цитираното в мотивите на Решението на СЕС по дело С-546/2009, Решение от 16 октомври 2003 г. по дело Hannl-Hofstetter, C-91/02, Recueil, стр. I-12077, е казано, че "митническият кодекс и регламентът за прилагане трябва да се тълкуват в смисъл, че те не противоречат на правна уредба, която предвижда едно увеличение на митническото задължение в случай на възникване на митническо задължение по смисъла на членове 202 до 205 или 210 или 211 от митническия кодекс на общността или в случай на събиране a posteriori по смисъла на чл. 220 от същия кодекс, чиято обща сума съответства на лихвите за забава, които биха били дължими за въпросния период между възникването на митническото задължение и неговото вземане под отчет или също, в случай на събиране впоследствие по смисъла на чл. 220 от МКО, между датата на изискуемост на митническото задължение, взето под отчет първоначално и последващото му вземане под отчет, при условие, че лихвеният процент бъде определен при аналогични условия на тези, които преобладават в националното право за нарушения от същото естество и същата тежест и които придават на санкцията характер на ефективност, пропорционалност и възпиращ ефект." Посоченият извод става ясен като се съобрази обсъжданата по дело С-91/2002 разпоредба на австрийското национално право. Тя гласи следното: "Когато, с изключение на посочените в § 2 случаи, е възникнало митническо задължение по силата на членове от 202 до 205 и от 210 до 211 от митническия кодекс, или в случай на събиране на митническо задължение на основание на чл. 220 от митническия кодекс, едно увеличение на митническото задължение трябва да бъде заплатено, чиято обща сума съответства на лихвите за забава, които биха били дължими за въпросния период между възникването на митническото задължение и неговото вземане под отчет, а също, в случай на събиране a posteriori /впоследствие/ на основание на чл. 220 от митническия кодекс, което съответства на лихвите за забава които биха били дължими за въпросния период между дата на изискуемост на митническото задължение, взето под отчет първоначално и последващото му вземане под отчет. Съществува задължение за плащане на административни такси на основание на чл. 105."

При липса на подобна национална уредба обаче, подобно санкционно увеличение на публичните задължения е недопустимо. След като жалбоподателят е заплатил допълнително определения размер на ДДС на 14.04.2008 г. той дължи лихви за забава върху главницата до тази дата, считано от 14.02.2008 г., когато е изтекъл 10-дневният сорк от получаване на поканата, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

Съдебното решение, в обжалваната част като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 629,78 лв. разноски за касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение