Решение № 12567 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 817/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу решение 851 от 12.12.2022 г., постановено по административно дело 1184/2021 г. от Административен съд Хасково, с което е отменено негово Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на помощ за кампания 2019 г. изх. 02-260-6500/12025 от 04.08.2021 г. и преписката е върната на органа за ново произнасяне при спазване на дадените указания. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на УП бъде отменено, като му бъдат присъдени и направените в производството деловодни разноски. Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът по касационната жалба Д. Добрев чрез процесуален представител, в представен писмен отговор и становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, като и да присъди направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за неговата форма, предвидената от закона отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. Решението е правилно. От съдържанието на акта се установява, че в същия не са посочени фактическите и правни основания за постановяването му, при което обоснован и законосъобразен е изводът на АС - Хасково, че актът е постановен в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. Съгласно цитираната разпоредба административния акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Последното от своя страна е самостоятелно основание за отмяна на акта, при което проверката на акта за наличие или липса на друго отменително основание е безпредметно, още повече, че така допуснатото нарушение, както правилно сочи съда освен, че е довело до нарушаване правото на защита на земеделския производител в административното производство, препятства и възможността за извършване на проверка за това дали актът е постановен в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Правилно АС-Хасково намира, че в УП е посочено само, че общата оторизирана сума е изчислена чрез интегрираната система за администриране и контрол ИСАК, след извършването на задължителни административни проверки на място на данните по подаденото заявление за подпомагане, както и, че тези данни са сравнени с информацията във външните регистри на ИСАК. Съществено нарушение е, че никъде в оспорения акт не са посочени причините обосновали намалението на исканите от заявителя суми по всяка от схемите и мерките. Правилно административния съд намира, че процесното УП не се позовава на конкретни резултати от извършени проверки, както и, че не са посочени фактически и правни основания за извършените намаления по всички включени в тях схеми и мерки. Настоящият състав напълно споделя изводите в обжалваното решение, че макар съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на ВС мотивите към акта да могат да бъдат изложени допълнително в отделен акт от органа, тази хипотеза в случая не е налице, тъй като приетото по делото становище изх. 02-260-2600/120252/29.12.2021 г. от първоинстанционното дело, макар и издадено от органа, постановил акта, не попада в тази хипотеза, тъй като е издадено едва по повод постъпилата жалба срещу акта. При това същото не отговаря на постановеното в посоченото ТР, че допълнително изложените мотиви са позволили на адресата на акта да се запознае с фактическите и правни основания за издаването му. В тази връзка правилно АС Хасково намира, че не може волята на административния орган да бъде мотивирана за първи път след издаване на административния акт, едва след образуване на съдебното производство по повод оспорване на този акт. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, вещото лице е посочило, че само от представеното УП и таблиците към него не може да установи а кои площи и на какво основание са извършени намаленията на субсидиите на Д. Добрев във връзка със заявените от него площи за подпомагане за кампания 2019 г. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК администрацията при касационния жалбоподател следва да бъде осъдена да заплати на ответницата направените деловодни разноски в размер на 800 лв., представляващи заплатен хонорар за един адвокат, което е в минималния предвиден нормативно размер, при което възражението за прекомерност е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение