Решение № 4787 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10350/2013 г.

Решение № 4787 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10350/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ) Монтана срещу решение № 350 от 21.05.2013 г., постановено по административно дело № 234/2013 г. от Административен съд Монтана, с което е отменена негова заповед № КД-01-04-33/20.03.2013 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона, необоснованост и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу административния акт да бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба - "Лидл България ЕООД енд Ко" КД, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в представено писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, за да отмени обжалваната пред него заповед е приел, че същата е постановена в нарушение на материалния закон. Решението е неправилно. Съдът е цитирал правната разпоредба правилно, но по делото липсват каквито и да е доказателства, от които да може да се установи по безспорен и несъмнен начин дали ответникът е изпълнил изискването на Приложение II, буква Г на Регламент (ЕО) № 907/2006 на Комисията от 20.06.2006 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 648/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно детергентите с цел адаптиране на приложения III и VII към него. Този извод е неправилен доколкото с в цитираната норма, абзац пети изрично е посочено, че достъпът до интернет страницата не трябва да зависи от никакво ограничение или условие, съдържанието на сайта трябва да се актуализира, а интернет страницата трябва да съдържа препратка към сайта Pharmacos на Комисията или към всеки друг специален сайт, интернет страницата на който има таблица за съответствие между наименованията по номенклатура INCI, по Европейската фармакопея и номера на CAS. В случая съдът е цитирал законовия текст непълно, като се е позовал на разпоредбата от абзац първи до абзац четвърти, което безспорно води до извод за неправилно приложение на закона. От представената пред първоинстанционния съд административна преписка се установява, че с обжалваната пред него заповед на "Лидл България ЕООД енд Ко" КД е наложена принудителна административна мярка по чл. 33, ал. 2 от Закона за защита от вредното въздействие на химически вещества и смеси за извършено нарушение на цитираната по го-горе европейска норма - спиране от продажба, считано от 18.03.2013 г. на описаните в заповедта детергенти до премахване на ограниченията на интернет сайта на производителя. По преписката е приложен протокол от 18.03.2013 г. от извършена инспекция на продукт/стока със значение за здравето на човека, от които макар и представени в нечетлив вид се установява, че в магазин на ответника, намиращ се в гр. Монтана се предлагат описани в подробно по наименование, вид, цена и количество детергенти, за които в интернет страницата на производителя няма достъп до информационните фишове за състава на продуктите. За последното обстоятелство обаче по делото липсват каквито и да било доказателства. Съдът е обсъждал в решението си факта, че в интернет сайта на на ответника в меню "Информация за клиенти", подменю "Информация за детергенти" за да се получи информация за състава на същите се изисква въвеждане на ЕАN, но за тези факти липсват каквито е и да е доказателства по делото. Личните възприятия на решаващия съд, които не са обективирани по делото по надлежния ред не могат да служат за доказателства, въз основа на които да се извеждат изводи за законосъобразност на административен акт. Пред касационната инстанция е представена разпечатка от интернет страницата на ответника, от която действително се установява, че при отварянето й, в меню "Информация за клиенти", подменю "Информация за детергенти" се изисква въвеждане на ЕАN номер за да се получи информация за състава на същите. Доколкото липсват доказателства какъв е характерът на този номер не може да бъде изведен извод за наличие или липсата на ограничение или условие по смисъла на Приложение II, буква Г на Регламент (ЕО) № 907/2006 на Комисията от 20.06.2006 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 648/2004 на Европейския парламент и на Съвета. Същевременно по делото не е изяснен и фактът дали действително този номер, със съответното пояснение към потребителите фигурира в етикета на детергентите за да може да бъде ползван при извършване на проверка. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано, при което следва да бъде отменено и върнато на първоинстанционният съд за ново разглеждане по съществото на спора. При новото разглеждане съдът следва да разпредели доказателствената тежест межди страните, съобразно нормата на чл. 170 АПК и да събере доказателства, въз основа на които да могат безпротиворечиво да се установят релевантните за спора факти, въз основа на които да бъде извършена преценка по реда на чл. 168 АПК за законосъобразността на оспорения административен акт. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. т. 1 и 2, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение