Решение № 11531 от 13.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Народно читалище Вещина 2005 с [ЕИК], с адрес гр. София, [улица], подадена чрез пълномощника адв. Н. Кисов, срещу Решение 5939/20.10.2021 г., постановено по адм. дело 3870/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на юридическото лице срещу Ревизионен акт (РА) Р-22002219006886-091-001/10.08.2020 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 1859/08.12.2020 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че с получените плащания по процесните фактури читалището е организирало провеждането на концерти, като не е генерирало приходи от продажба на билети, стоки или услуги по време на провеждането им. Аргументира, че извършената дейност е свързана с развитие и обогатяване на културния живот, социалната и образователната дейност, поради което не може да се счита за стопанска такава. Намира за недоказани критериите за това кога една дейност следва да се счита за търговска, а именно в случая според касатора не е налице регулярност. В тази връзка посочва, че не е следвало органите по приходите да анализират 2015 г., тъй като не е обхваната от периода на ревизията. Оспорва наличието и на втория елемент цената на предоставената услуга да е формирана на пазарен принцип. Моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен ревизионният акт. Ответникът Директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Иванова, в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е бил РА Р-22002219006886-091-001/10.08.2020 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 1859/08.12.2020 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП, с който по отношение на Народно читалище Вещина 2005 е увеличен финансовият резултат на юридическото лице със сума в размер на 81 000,00 лв., представляваща получени плащания по 10 броя фактури по договори, сключени с Кийн Актс ООД. Въз основа на това на читалището е определен корпоративен данък за 2016 г. в размер на 8 100 лв. главница и 2 763,22 лв. лихви за забава. В хода на ревизионното производство е установено, че Народно читалище Вещина 2005 е сключило 4 договора през 2016 г. с Кийн Актс ЕООД с идентично съдържание, които уреждат сътрудничество между двете юридически лица във връзка с провеждане на концерти, част от 14-о издание на In the Palace International SWhort Film Festival. По силата на сключените договори читалището се задължава да предостави на дружеството правото за организиране на концерт на конкретен изпълнител; правото на печалба от продажба на билети, стоки и услуги по време на концертите; ползване на зала за пресконференция, зала за концерт, както и да подсигури охрана. За да увеличат финансовия резултат на дружеството, съответно да определят корпоративен данък, приходните органи са приели, че се касае за приходи от стопанска дейност, тъй като е установено, че през 2015 г. между двете юридически лица е имало търговски взаимоотношения, въз основа на които читалището е издало фактури на обща стойност 163 380,00 лв. При тази фактическа обстановка и след извършена проверка съгласно чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК и с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е достигнал до извод за законосъобразност на оспорвания ревизионен акт. Според решаващата инстанция спорът между страните е правен и се свежда до това дали извършваната от читалището дейност е такава със стопански характер, съответно какво следва да е данъчното третиране на получените суми. Изложени са мотиви, според които съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за народните читалища (ЗНЧ) народните читалища са юридически лица с нестопанска цел, а според чл. 3, ал. 3 от Закона могат да извършват допълнителни дейности освен основните. В тази връзка, според административния съд регламентирането на основните дейности, както и на източниците, от които читалищата набират средства съгласно чл. 21 от ЗНЧ, не означава, че за целите на данъчното облагане всички приходи са необлагаеми. В случая е прието, че правилно сумата в размер на 81 000 лв. е възприета като доход от стопанска дейност, тъй като не е получена в полза на обществен интерес, т.е., има частен характер. Прието е още, че не става ясно как е формирана крайната сума, както и че сумата не е правилно отразена в счетоводството на читалището, като не могат да бъдат определени и съответстващите разходи, съответно правилно сумата е обложена по реда на чл. 78 от ЗКПО. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които се споделят и от настоящата касационна инстанция. По касационните оплаквания: Безспорно ревизираното лице е юридическо лице с нестопанска цел, създадено за осъществяване на обществено полезна дейност, по-конкретно основната му дейност е насочена към развитие и обогатяване на културния живот, социалната и образователната дейност; запазване на обичаите и традициите на българския народ; разширяване на знанията на гражданите и приобщаването им към ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата; възпитаване и утвърждаване на националното самосъзнание (чл. 3, ал. 1, т. 1-4 от ЗНЧ). Въпреки това обаче за осъществяване на стопанска дейност читалището подлежи на данъчно облагане по реда на ЗКПО за извършваните от него сделки по чл. 1 от Търговския закон (ТЗ). При извършване на преценката дали получената сума в размер на 81 000 лв. представлява доход от стопанска дейност, следва да бъдат съобразени критериите, зададени с Разяснения 96-00-333/05.09.2014 г. и 94-00-309/21.11.2014 г. на НАП, което е сторено от административния съд. За да се определи една дейност, осъществявана от юридическо лице с нестопанска цел, като търговска, тя следва да отговаря на следните, възприети в данъчната практика, критерии: 1. дейността да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход и дейността да се осъществява с цел печалба (не е необходимо печалбата фактически да е реализирана) или дейността да се осъществява в частен интерес на юридическото лице; и 2. цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен принцип. В конкретния случай, с оглед представените по делото доказателства, следва да се приеме, от гледна точка на данъчното облагане, че извършваната дейност по сключените договори не е с инцидентен характер, тъй като в хода на ревизията е установено, че между ревизираното лице и Кийн Актс ЕООД е имало търговски отношения и през 2015 г. Тук е мястото да се посочи, че не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като констатацията на приходните органи досежно сумите, получени през 2015 г., не е довела до данъчно облагане, извън посочения времеви обхват на ревизията 01.01.2016 г. 31.12.2016 г., а единствено се явява индиция за извършване на стопанска дейност. Все в този смисъл, макар на читалището да е предоставена възможност както в хода на ревизионното, така и по време на съдебното производство, същото не е представило разходни счетоводни документи, от които да е видно как са разходени средствата във връзка със сключените договори. Несъмнено, доколкото не е установено читалището да разполага с имоти, за да изпълни поетите договорни задължения по осигуряване на зала и охрана, ревизираното лице е извършило разходи. Съответно при липса на доказателства в този смисъл следва еднозначен извод, че получената от читалището сума следва да се третира като възнаграждение за извършени дейности по сключения договор, т.е. налице е както елементът печалба, така и извършената дейност не може да бъде характеризирана като такава в обществен интерес. Тоест, по делото са налице и двете хипотези на първия зададен критерий. Според настоящия състав е налице и вторият елемент цената е формирана на пазарен принцип. Това е така, тъй като, от една страна, сключените договори са резултат от свободно съглашение между читалището и дружеството, като не е налице нормативно задължение за това. От друга страна липсват данни как точно е определена цената по всяка от фактурите, поради което следва да се приеме, че са определени именно по свободна преценка, т.е. на пазарен принцип. Допълнителен аргумент се черпи и от разпоредбата на чл. 286, ал. 3 от ТЗ, съгласно която при съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие. Доколкото се касае за юридическо лице с нестопанска цел, разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че при съмнение сделката следва да се третира като търговска, тоест свързана с постигане на стопанска цел, следователно като такава безспорно подлежи на данъчно облагане. С оглед изложеното не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че с получените плащания по процесните фактури читалището е организирало провеждането на концерти, осъществявайки своята нестопанска цел в съответствие с предвиденото в чл. 3, ал. 1 от ЗНЧ. Правилно съдът е преценил, че за извършените продажби читалището се явява данъчно задължено лице, което следва да формира данъчен финансов резултат и да определя корпоративен данък при условията на ЗКПО, поради което решението следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този изход на спора и навременна претенция на ответника по касация се следват разноски в размер на 1 377,69 лв., на основание чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,