Решение № 6827 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5173/2013 г.

Решение № 6827 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5173/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Навед Хюсеин, гражданин на Пакистан, против решение № 1491 от 4.03.2013 г., постановено по адм. дело № 11333/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с доводи, че е немотивирано и незаконосъобразно поради нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на Навед Хюсеин, гражданин на Пакистан, срещу решение № 712/16.10.2012 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. Подадената молба за закрила е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби от ЗУБ. За първи път чужденецът е подал молба с вх. № 1480 от 16.12.2009 г., като по нея има постановен отказ по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Решението на ДАБ е обжалвано по съдебен ред, като отказа на държавния орган е потвърждаван. Настоящото производство е по втора молба вх. № 632 от 10.07.2012 г. до ДАБ. С чужденеца са проведени интервюта на 10.07.2012 г. и на 31.07.2012 г., в които той е заявил, че се страхува от терористичните организации, не желае да се завърне в родината си, а иска да остане тук, защото тук има дете и съпруга. На основание чл. 58, ал. 7 от ЗУБ е изискано и е получено становище рег. № Т-5347/7.08.2012 г. от държавен агент при ДАНС до председателя на ДАБ, съгласно което ДАНС възразява да бъде предоставена закрила на чужденеца, поради това, че същият представлява заплаха за националната сигурност. След спазване на административната процедура и обсъждане на материалите по делото, е издадено решение № 712/16.10.2012 г. на председателя на ДАБ, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдебното решение е правилно. От представените по делото доказателства, както е посочил първоинстанционният съд, правилен и законосъобразен е изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - предоставяне на статут на бежанец и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ - предоставяне на хуманитарен статут. С оглед факта, че подадената молба за закрила е втора по ред, т. е. последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, както и че Навед Хюсеин в проведеното административно производство не е посочил никакви нови обстоятелства и причини, поради които не желае да се завърне в родината си, абсолютно правилен се явява извода на административния съд за законосъобразност на решението на ДАБ. В случая е приложима разпоредбата на чл. 13, т. 5 от ЗУБ, която предвижда, че молбата на чужденец за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът е подал последваща молба, в която не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. В подадената втора молба от Навед Хюсеин не само че не се твърди наличието на предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, но и не се сочат никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното положение или относно държавата по произход на чужденеца. Както правилно административният съд е посочил в решението си чужденецът не твърди да е бил лично преследван поради принадлежност към определена партия или поради политическото му убеждение, за да се приеме, че е налице основание за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Също така не са налице и твърдения, че лицето не може да се ползва от закрилата на държавата си, още повече, че той изрично е посочил, че семейството му е охранявано, а той се е завръщал в родината си поради заболяване на родителите му. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Навед Хюсеин за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Настоящата инстанция счита за редно да посочи и разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. В конкретния случай за чужденеца не може да се приеме, че същият е напуснал страната си поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, нито е заплашен от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, защото той не е имал никакви проблеми както с официалните власти, така и с която и да било групировка и спрямо него не съществува и бъдещ или евентуален риск от посегателство. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал данните от последната официална справка № 01-4578/10.09.2012 г. на ДАБ и достигнал до обоснования извод за липса на данни за безогледно насилие и въоръжен конфликт в Пакистан. Твърдените от Навед Хюсеин причини имат преди всичко личен характер и не могат да обусловят предоставянето на закрила в РБ, поради което правилно съдът е отхвърлил жалбата и в частта по чл. 9 ЗУБ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение