Решение № 1037 от 30.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6427/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ц. Аврамова ЕООД, подадена чрез процесуалния представител адв. К. Толев срещу решение 992 от 30.05.2023 г. по адм. дело 917/2023 г. по описа на Административен съд /АС/ - Пловдив. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед ФК-65-0115143/08.02.2023 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности Пловдив при ЦУ на НАП, с която на Ц. Аврамова ЕООД е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ запечатване на търговски обект магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Брезово, [улица], стопанисван от търговеца и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира за неправилни и необосновани изводите на първоинстанционния съд относно наличието на правни и фактически основания за издаване на процесната заповед, като излага подробни аргументи досежно противоречието ѝ с материалния закон и административнопроизводствените правила. На следващо място счита за необосновано и приетото от решаващия състав наличие на мотиви относно продължителността на срока, за който е наложена ПАМ и съобразяването на процесната заповед с принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 АПК. В тази връзка се позовава на решение на Съда на ЕС, постановено по дело С-97/21. Отделно от изложеното, поддържа възражение и за нарушение на чл. 187, ал. 2 ЗДДС, като претендира отмяна на заповедта в тази част. В заключение иска отмяната на съдебния акт и постановяване на друг с отмяната на обжалваната заповед. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба началник отдел Оперативни дейности Пловдив при ЦУ на НАП, в подаден писмен отговор чрез юрк. М. Кулова изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и предвид фактическата и правна сложност на делото, в условията на евентуалност, присъждане на адвокатско възнаграждение на ответната страна в минимални размери. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Пловдив е заповед ФК-65-0115143/08.02.2023г., издадена от началник отдел Оперативни дейности Пловдив при ЦУ на НАП, с която на Ц. Аврамова ЕООД е наложена ПАМ запечатване на търговски обект магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Брезово, [улица], стопанисван от търговеца и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Като фактическо основание за наложената ПАМ се сочи неиздаване на фискална касова бележка в нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин / Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ/ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. За да отхвърли жалбата на търговеца срещу процесната заповед, съдът е приел, че административният акт е издаден от материалнокомпетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в установената от закона писмена форма, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Развил е съображения, че актът съдържа както фактическите основания, така и правните основания за издаването му. Обосновал е извод, че нарушението, изразяващо се в неизпълнение на задължението за издаване на фискален бон или бележка от кочан при извършена покупка на стоки на стойност 1,30 лева на процесната дата е установено по категоричен начин. Прието е наличието на формирани от административния орган мотиви относно продължителността на наложената ПАМ около средния размер и спазване на принципа на съразмерност. Обстоятелството, че към момента на издаване на оспорената заповед не е издадено наказателно постановление е прието за ирелевантно, доколкото двете производства се развиват по отделен правен ред, а възраженията на жалбоподателя досежно упражняването на правната възможност по чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, са отхвърлени като неоснователни с мотиви, че тази възможност не е предпоставка за издаването на заповед за налагане на ПАМ. Обжалваното решение е неправилно. Нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС предвижда, че принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 118, ал. 1 от същия закон всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта. В конкретния случай правилно е прието от АС Пловдив, че задълженото лице не е изпълнило задължението си по чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за издаване на фискален бон за извършена продажба на 1 бр. газирана вода /1,5 литра/ на стойност 1,30 лева. Това означава, че са изпълнени условията на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС за прилагане на принудителната административна мярка и условията на чл. 187, ал. 1 ЗДДС за последиците от прилагането ѝ. Независимо от изложеното, пред настоящата инстанция се представя заповед за отмяна на запечатване ФК ЗОЗ 131/28.08.2023 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности Пловдив при ЦУ на НАП. Същата е издадена основание чл. 187, ал. 4 ЗДДС и с нея спрямо Ц. Аврамова ЕООД е прекратено изпълнението на наложената със заповед ФК-65-0115143/08.02.2023 г. принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Брезово, [улица], стопанисван от Ц. Аврамова ЕООД. В заповедта за отмяна е посочено, че търговецът е заплатил глобата, наложена му с наказателно постановление 713125-F695355/17.07.2023 г., и е налице хипотеза по чл. 187, ал. 4 ЗДДС. В тази връзка, обосновано е позоваването в касационната жалба на решение на Съда на ЕС по дело С-97/21 относно тълкуването на чл. 273 от Директивата за ДДС и чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото от доказателствата по делото се установява, че за същото нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, като му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 800 лева и същата е заплатена при условията на чл. 79б от Закона за административните нарушения и наказания. В т. 63 от цитираното решение, Съдът на ЕС разяснява, че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координация на производствата, позволяваща да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не дава възможност да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В контекста на изложеното, въпреки че издаването на представената пред настоящата инстанция заповед е факт, следващ развилото се първоинстанционно производство, то същият опровергава достигнатите от първостепенния съд изводи за съответствието на наложената ПАМ с тежестта на нарушението и съобразяването ѝ с принципа на пропорционалност, доколкото не съответстват на приетото от Съда на ЕС в цитираното по горе решение /т. 51 и т. 56/, респ. обуславят извод за незаконосъобразност на издадената заповед. Предвид изложеното, останалите възражения, релевирани с касационната жалба, не следва да бъдат обсъждани. С оглед на гореизложеното, обжалваното решение се явява неправилно и следва да се отмени, като се постанови друго с отмяната на оспорената заповед за налагане на ПАМ. С оглед изхода на спора, в полза на касационния жалбоподател следва бъдат присъдени разноски в общ размер на 1 420 лева, съставляващи заплатени държавни такси в общ размер на 420 лева и уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева. Неоснователно е направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, доколкото същото е под установения минимален размер съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение