Решение № 609 от 14.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12090/2009 г.

Решение № 609 от 14.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12090/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение № 855 от 23.06.2009 г., постановено по адм. д. № 2049/2008 г. Административен съд - гр. Пловдив е отхвърлил жалбата на Нели Бадева срещу Решение № 299/25.09.2008 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № 653/06.08.2008 г. на Ръководителя на "Контрол по разходите на държавно обществено осигуряване" в ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което е разпоредено внасянето на сумата по ревизионен акт за начет с вх. № 1/23.07.2008 г., в размер на 1 344,70 лв. и главница, възлизаща на 431,78 лв., представляваща лихви за забава до датата на 25.07.2008 г. Оставил е без уважение искането на Ръководителя на ТП на НОИ - гр. Пловдив за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Нели Тодорова Бадева от гр. Пловдив. Релевирани са оплаквания за нищожност, неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което бъде уважена първоинстанционната жалба. В съдебно заседание касационната жалбоподателка се представлява от пълномощник, който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът - Директорът на РУ ДСО" - гр. Пловдив, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а атакуваното съдебно решение счита за правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав обсъди направените оплаквания в жалбата и събраните писмени доказателства, като прецени валидността, допустимостта и съответствието на оспореното решение с материалния закон в съответствие с чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в 14-дневния преклузивен срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. По представените в административната преписка болнични листове № 1388901 за периода 03.01.2007 г. - 10.01.2007 г.; № 4085708 за периода 10.01.2007 г.-30.01.2007 г.; № 1427518 за периода 04.04.2007 г. - 11.04.2007 г. и № 4055535 за периода 11.04.2007 - 01.05.2007 г. за ползван отпуск по чл. 162 от КТ е установен начет на лицето за неоснователно получено парично обезщетение за временна неработоспособност. Сумата, подлежаща на възстановяване от страна на Бадева, възлиза на стойност 1776,48 лв. (хиляда седемстотин седемдесет и шест лева), от които главница 1 344,70 лв. и лихва, начислена до 25.07.2008 г. в размер на 431,78 лв. На основание чл. 110, ал. 2 от КСО Нели Бадева е подала до директора на РУ"СО" - гр. Пловдив възражение по съставения ревизионен акт за начет. Компетентният орган с мотивирано заключение е приел, че депозираното възражение е неоснователно, тъй като осигуреното лице е нарушило изискванията на чл. 40, ал. 1 и чл. 66, ал. 1, т. 2 от КСО. С Разпореждане № 653/06.08.2008 г. Ръководителят на "Контрол по разходите на държано обществено осигуряване" в ТП на НОИ - гр. Пловдив е наредил сумата по ревизионния акт за начет да бъде внесена по сметка на осигурителния орган. Начетеното лице е обжалвало процесното разпореждане пред Ръководителя на ТП на НОИ - гр. Пловдив. Последният се е произнесъл с мотивирано решение № 299/25.09.2008 г., с което е оставил без уважение жалбата. Недоволна от административния акт, Бадева го е оспорила пред Административен съд - град Пловдив. За да отхвърли като неоснователна жалбата, първоинстанционният съд е приел, че инвокираните отменителни основания за нищожност, нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила, се явяват неоснователни и недоказани. Приел е, че административният орган, в лицето на ТП на НОИ - гр. Пловдив е спазил производството по издаване на процесния ревизионен акт за начет по чл. 110 от КСО, за причинените от нея щети на държавното обществено осигуряване. Настоящата инстанция счита обжалваното решение за правилно, същото не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания. В случая не се спори, че касационната жалбоподателка е осигурено лице и е полагала труд при двама работодатели - Общинско предприятие (ОП) "Градини и паркове" при Община - гр. Пловдив и "Кадастър - НИ" ООД - гр. Пловдив, в което дружество лице Нели Бадева е мажоритарен съдружник и управител с Ирина Радева (л. 25 от първоинстанционното дело). Няма спор също между страните, че на лицето са издадени четири болнични листове (цитирани по-горе в настоящето решението) за временна неработоспособност с режим на лечение "домашно-амбулаторен". Болничните листове са официални документи, удостоверяващи факта и продължителността на временната нетрудоспособност и тези документи не са били оспорени по надлежния ред. Представени са пред първия работодател - Общинско предприятие "Градини и паркове" при Община - гр. Пловдив и той от своя страна ги е представил пред РУ ДСО" - гр. Пловдив с цел изплащане на дължимото обезщетение за временна неработоспособност като осигурено лице по чл. 40 от КСО. От приложените към делото доказателства се установява, че касаторката е получила дължимите суми по представените болнични листове за периода от 03.01.2007 г. до 30.01.2007 г. и за периода от 04.04.2007 г. до 01.05.2007 г. при ОП "Градини и паркове". По делото безспорно е установено, че Бадева не е представила процесните болнични листове пред втория работодател - "Кадастър - НИ" ООД - гр. Пловдив. Лицето е депозирало писмено възражение от 28.07.2008 г. до Директора на РУ "ДСО" - гр. Пловдив (л. 50), в което изтъква незнанието си относно възможността да бъдат издадени два болнични листове за един и същи период от време. Незнанието, сочено от Нели Бадева като основание за неизпълнение на закона не оправдава (Ignorantia juris nocet, ingnoratio facti non nocet) задълженията на осигуреното лице да изпълни предписанията, дадени от законодателя в чл. 8 и чл. 9 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (НМЕР). Съгласно чл. 16, ал. 4 от Наредбата за елементите на брутното трудово възнаграждение и другите плащания и обезщетения, върху които се правят вноски за държавното обществено осигуряване паричните обезщетения на лица, които са осигурени за всички социални рискове, за всички социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица по различни договори и на различни основания, се изплащат поотделно за всеки от договорите или за всяко от основанията. От това правило следва, че нетрудоспособният не може да получава едновременно за едни и същи работни дни трудово възнаграждение при един работодател или осигурител и парично обезщетение за временна неработоспособност по друг договор или на друго основание. Това положение произтича от заместителния характер на обезщетенията. Паричното обезщетение замества трудовото възнаграждение, което осигуреният не е получил и в случаите, при които е бил осигурен на повече от един договор или на повече от едно основание. Затова в чл. 8, ал. 1 НАРЕДБА за медицинската експертиза на работоспособността е предвидено издаването на повече от един екземпляр болничен лист за представяне пред всеки работодател или осигурител, при които работят осигурените лица. Едно от многобройните касационни оплаквания, наведени пред настоящата съдебна инстанция е, че през целия период на временна нетрудоспособност на Бадева, лицето е полагало труд от вкъщи, където е и седалището на единият й осигурител - търговско дружество. Соченото от касатора се явява недоказано, тъй като с чл. 170, ал. 1 от АПК е уредено правилото за разпределение на доказателствената тежест в производството при оспорване на административен акт - страната, която твърди определени факти, каквито в случая е изложило начетеното лице в подкрепа на защитната си позиция. От ангажирания по делото доказателствен материал решаващият съдебен състав правилно е установил, че Бадева е нарушила нормите на НМЕР и ЗЗО. От изложеното също така се установява, че осигуреното лице е нарушило предписания режим на лечение "домашно-амбулаторен". Разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО е императивна и предвижда да не се изплаща парично обезщетение за временна неработоспособност на осигурените лица, когато нарушават режима, определен от здравните органи, и то само за дните на нарушението. По отношение и на това оплакване, настоящият касационен състав намира, че Нели Бадева не опровергава фактите, твърдени от нея като релевантни за настоящия спор. За това, след като лицето е полагало труд по време издадените болнични листове, то е нанесло щета на фонда на ДОО от неправилно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност и по този начин е нарушило новелата на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 от НМЕР. По отношение на следващото релевирано оплакване, че осигурителят "Кадастър - НИ" ООД - гр. Пловдив е допуснал "счетоводна грешка" при изплащане на възнаграждението за релевантните моменти се явява също недоказано и неоснователно, защото работодателят - осигурител не би начислил и изплатил месечно възнаграждение за полагания от него труд за период от време, през който служителят не се явявал на работното си място. Бадева е предприела действия по отстраняване на така наречената "счетоводна грешка" едва, след като осигурителният орган установява, че е налице едновременно плащане на трудово възнаграждение и получаване на парично обезщетение по болничните листове. Доводът за нищожност, сочен като касационно отменително основание, е недоказан. Касаторът твърди, че решението на ръководителя на ТП на НОИ е подписано не от титуляра, заемащ посочената длъжност, а от лице без представителна власт. Пред инстанцията по същество административният орган опровергава твърдението на Бадева като е представил Заповед № 116а (25.03.2008 г., за делегиране на правомощия по надлежния ред, от титуляра Розалия Джинева. Приложена е и заповед за командироване на последната със задача участие в семинар за периода, през който е издадено оспореното Решение № 299/25.09.2008 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив. Решаващият съдебен състав правилно е приел, че представената Заповед № 116а/25.03.2008 г. е официален диспозитивен документ и въпросът с достоверността на датата се обхваща от доказателствената му сила. По отношение и на тези си твърдения, касаторът не е представил доказателства, в подкрепа на възражението си за нищожност на процесната заповед. Ето защо, наведените касационни оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и не променят изводите, до които Административен съд - гр. Пловдив е достигнал. Следователно, инстанцията по същество е приложила правилно материалния закон, спазила е съдопроизводствени правила и е постановила обосновано съдебно решение, поради което характеризира касационната жалба като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а решението на Административен съд - гр. Пловдив - оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,