Решение № 16095 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6215/2018 г.

Решение № 16095 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6215/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 вр. чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Лактис ЕООД, представлявано от управителя К. Кирилов срещу решение № 468/8.3.2018 г., постановено по адм. д. № 2902/2017 г. по описа на Административен съд-Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 180991701000860/15.06.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 336/20.09.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, които съставляват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение, с което е потвърден акта за дерегистрацията по ЗДДС. Претендира разноски. Ответникът по касация Директора на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, в представен писмен отговор чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на касационната жалба, като претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Варна е отхвърлил жалбата на дружеството против Акт за дерегистрация по ЗДДС, с който на основание чл. 106, ал. 2, т. "б" от ЗДДС е прекратена регистрацията по ЗДДС на "Лактис" ЕООД, поради констатирани обстоятелства по чл. 176, т. 3 ЗДДС – лицето системно не изпълнява задълженията си по ЗДДС и чл. 176, т. 4 от ЗДДС – лицето има публични задължения, събирани от НАП, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения. За да отхвърли жалбата против акта за дерегистрация по ЗДДС съдът е приел, че е доказана хипотезата на чл. 176, т. 3 от ЗДДС - предвид установеното невнасяне на ДДС за седем данъчни периода, от които четири по справки-декларации. След анализ на приложените по делото доказателства, събрани при извършената от органите по приходите проверка и съдебното производство, вкл. ССчЕ съдът установил, че към момента на издаване на акта за дерегистрация, дружеството не е притежавало активи, чиято стойност да надвишава тази на данъчните му задължения в посочения размер, поради което е приел за доказано и второто наведено основание – чл. 176, т. 4 ЗДДС за прекратяване на регистрацията по ЗДДС Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Ясно е разграничена доказателствената тежест на страните и последиците от ненадлежно проведеното доказване. По общото във вр. с § 2 от ДР на ДОПК правило на чл. 170, ал. 1 АПК за администрацията е обвързаността да установи осъществяването на предпоставките за издаване на утежняващия административен акт за прекратяване на регистрацията по ЗДДС. Разпоредбата на чл. 176, т. 3 от ЗДДС регламентира възможността на приходния орган служебно да прекрати регистрацията по ЗДДС на определен данъчен субект, системно неизпълняващ законовите си задължения. Целта на законодателя е да се санкционират неизправните данъчни субекти, които нееднократно нарушават законовите разпоредби и това води до злоупотреби с ДДС. В конкретния случай, органът по приходите е приел наличието на основание по чл. 176, т. 3 от ЗДДС, предвид обстоятелството, че дружеството не е внесло дължимия ДДС в законоустановения срок по чл. 89, ал. 1 от ЗДДС за 7 данъчни периода, за четири от тях /м. 6, м. 8, м. 12/2016 г. и м. 3. 2017 г., задълженията са по справки-декларации, за останалите три периода /м. 6, м. 7. и м. 8. 2014 г./ задълженията са установени с РА, който не е влязъл в сила. Съгласно тази разпоредба, когато за съответния данъчен период е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната ТД на НАП, в срока за подаване на справката декларация за този данъчен период. В приложената справка за задълженията на "Лактис" ЕООД приходният орган е описал конкретно задълженията по периоди, като е посочен и размерът на неизпълнените задължения. Разбирането за системността като явление предполага наличието на поне три елемента, съществуващи в еднородна среда. Неизпълнението от касатора на задължението за внасяне на ДДС безспорно установено поне за четири различни данъчни периода в рамките на по-малко от една година, сочи на системност и осъществява пораждащия правомощието на органа по приходите да разпореди дерегистрация юридически факт по чл. 176, т. 3 от ЗДДС. Първоинстанционният съд правилно е приел за доказано и второто наведено основание – чл. 176, т. 4 ЗДДС за прекратяване на регистрацията по ЗДДС, предвид установения, вкл. и с ССчЕ отрицателен размер на собствен капитал на дружеството, поради което същото не може да погаси никаква част от публичните задължения Съобразно изложеното, решението на административния съд не страда от релевираните касационни пороци и следва да бъде оставено в сила. Разноски: При този изход на спора, в полза на приходната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, каквото се дължи и за настоящата съдебна инстанция съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 2 ДОПК. Процесуалният представител на директора на Дирекция "ОДОП" Варна не се е явил на проведеното по делото открито съдебно заседание, а само е изготвил и депозирал писмено становище по съществото на спора, с което е оспорил касационната жалба. Приложение следва да намери разпоредбата на чл. 9, ал. 3, във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно следва да се присъди юрисконсултското възнаграждение в размер на 375 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, осмо отделение,