Решение № 8636 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1371/2019 г.

Решение № 8636 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1371/2019 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Мега бранд" ЕООД, гр. Габрово, подадена чрез адвокат пълномощник, срещу Решение № 556/27.12.2018 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм. д. № 139 по описа за 2018 г. на този съд. С решението е отхвърлено оспорването на дружеството против РА № Р-04000717001025-091-001/07.11.2017 г., в обжалваната и потвърдена с Решение № 19/23.01.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Търново част, с която за данъчни периоди м. 01.2017 г. и м. 02.2017 г. е начислен ДДС в размер на 81 982,80 лева и лихви в размер на 2030, 83 лева. В полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 3050, 40 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, т. к. е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че ревизионният акт е нищожен, издаден от лица без материална компетентност и при допуснати съществени процесуални нарушения на разпоредбите на ДОПК. Поддържа и доводи за незаконосъобразност на акта в обжалваната му част, посочвайки, че изводите на приходните органи противоречат на разпоредбите от ЗДДС, тъй като неправилно не са приети за извършени декларираните вътреобщностни доставки (ВОД). Твърди, че във връзка с ВОД са събрани писмени потвърждения и транспортен документ, съгласно изискването на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС. Позовава се на решения на СЕС по дело С - 273/11 и по дело С-409/04. Касаторът моли чрез пълномощника си за пререшаване на делото и присъждане на направените разноски. Ответникът – Дирекция "ОДОП" –Велико Търново при ЦУ на НАП оспорва КЖ с доводи, съдържащи се в писмен отговор, подаден чрез юрк. Ушилова. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение установи, че касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Велико Търново е отхвърлил жалбата на "Мега бранд" ЕООД срещу РА № Р-04000717001025-091-001/7.11.2017 г., в обжалваната и потвърдена с Решение № 19/23.01.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Търново част, с която са определени данъчни задължения за ДДС в размер на 81 982, 80 лева и лихви в размер на 2030, 83 лева. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд се е мотивирал, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решаващият съд е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства във връзка със спорните фактури и установената въз основа на тях фактическа обстановка. Счел е за безспорно установено, че с атакувания акт на дружеството за данъчни периоди месеци 01.2017 г. и 02.2017 г. е начислен ДДС в общ размер на 81 982, 80 лв. по 4 бр. фактури, издадени на две гръцки дружества с предмет на стопанската операция доставки на стоки - различни видове хранителни продукти и напитки. По издадените фактури е начислен данък със ставка 0 и стопанските операции са квалифицирани от изпълнителя като ВОД. Съдът е приел в решението си, че събраните в хода на ревизията и приети по делото доказателства правилно са били преценени от органите по приходите, които са направили верния от фактическа страна извод за недоказано от доставчикът /жалбоподател/ осъществяването на ВОД поради липса на доказателства за осъществен международен транспорт, а така също и редовни писмени потвърждения, които да са съставени от получателят на стоките. По делото няма спор за обстоятелството, че транспортирането на стоките е било извършено от склад на "Мега бранд" ЕООД от лица, които не са били в договорни правоотношения с дружеството-жалбоподател. Административният съд е формулирал извод, че в съответствие с разпоредбата на чл. 45, т. 2 ППЗДДС за доказване на ВОД е необходимо писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че стоките са получени на територията на друга държава членка и при липсата на съществени реквизити в съдържанието на потвържденията, поставящи под съмнение отразените в тях факти, не може да се приеме, че е изпълнено изискването по чл. 45, т. 2, б. "а", пр. второ от ППЗДДС. Поради това съдът е счел, че по отношение на процесните 4 бр. фактури, издадени на дружества от Гръцката република не е доказано извършването на ВОД и транспортирането на стоката от Република България до друга държава членка, поради което е налице хипотезата на общото правило за доставка на стока на територията на страната, която е облагаема и за която следва да се начисли данък на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, във вр. с чл. 66, ал. 1 ЗДДС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Оплакванията на касатора, аналогични с тези, заявени пред административния съд са свързани с нищожност на акта. Решаващият състав правилно е приел, че Ревизионен акт № Р-04000717001025-091-001/7.11.2017 г. е издаден от компетентните за това органи, съгласно чл. 119, ал. 2, изр. първо ДОПК и отговаря на изискванията на чл. 120 ДОПК като подробно мотиви е изложил в си в съдебен акт. В решението си съдът правилно е посочил, че РА е издаден от органите по приходите, които като персонален състав съответстват на посочените в акта и ЗВР длъжностни лица. Текстът на чл. 118, ал. 2 ДОПК предвижда, че ревизионният акт се издава от органите по приходите, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите, които посочени в този текст са служителите, заемащи длъжност "държавен експерт по приходите", "държавен инспектор по приходите", "главен експерт по приходите", "старши експерт по приходите", "експерт по приходите", "главен инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "инспектор по приходите". Освен това съдът е посочил, че не могат да бъдат споделени разбиранията, за броя на лицата /ревизиращите органи/, които следва да участват и непосредствено да извършват фактическите действия в ревизионния процес или да съставят документи, съдържащи волеизявления от различен характер /протоколи, искания/ и след като тези действия са извършени от лица, посочени сред тези по чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК, имат правно значение като част от цялата процедура. По съществото на спора, настоящият състав на ВАС, Осмо отделение приема, че обратно на твърденията в жалбата, съдебният състав е анализирал обстойно всички събрани в хода на процеса доказателства и е достигнал до обективни и правилни изводи, аналогични с тези на ревизиращите органи. Този извод е обоснован с констатации за липса на неоспорими доказателства, че стоките са напуснали територията на страната и са транспортирани до територията на друга държава-членка, както и липса на безспорни доказателства за извършени плащания по фактурите от страна на гръцките дружества- получатели. Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Решаващият съдебен състав, обсъждайки събраните доказателства, обосновано е приел, че "Мега бранд" ЕООД не е изпълнил всички кумулативни изисквания за признаване на процесните доставки за вътреобщностни такива, защото не е доказано изпращането на стоки от територията на България и транспортирането на стоката до територията на друга държава членка, нито получаването на въпросните стоки на територията на друга държава-членка. Съдът правилно е посочил относно това, че дружеството-касатор и сочените като получатели на доставките гръцки дружества са данъчно задължени лица за целите на ДДС в съответната държава членка през целия ревизиран период, както и извършеното плащане на част от стоките по издадените фактури са необходими, но недостатъчни условия за признаване на въпросните сделки като ВОД. Трябва да са изпълнени едновременно всички законови изисквания, за да бъде приложен претендирания от ревизираното дружество данъчен режим за облагане на спорните ставки с нулева ставка ДДС, а в конкретния случай точно това наличие едновременно на всички законови изисквания не е доказано. Липсата дори и само на една от кумулативните предпоставки за признаване на конкретна доставка за вътреобщностна такава има за последица невъзможност тази доставка да бъде третирана като ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, облагаема с нулева ставка, съобразно чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Наличието на редовно издадени фактури, съдържащи всички законови реквизити, правилното им отразяване във воденото от издателя на фактурите счетоводство не представлява изпълнение на всички кумулативно изискуеми предпоставки, за да се приеме, че процесните доставки са в същността си ВОД. Съдът обосновано се е мотивирал, че по делото няма доказателства за транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка по смисъла на чл. 45, ал. 2 ППЗДДС. Посочил е, че в съответствие с разпоредбата на чл. 45, т. 2 ППЗДДС за доказване на ВОД е необходимо писмено потвърждение от получателят, удостоверяващо, че стоките са получени на територията на друга държава членка. При липсата на съществени реквизити в съдържанието на потвържденията, поставящи под съмнение отразените в тях факти не може да се приеме за изпълнено условието по чл. 45, т. 2, б. "а", пр. второ ППЗДДС. Освен това, съдът се е позовал и на получената информация чрез обмен на данни с гръцката данъчна администрация, при която не са установени положителни факти относно реално получаване на стоките от гръцкото дружество на територията на Гърция. Неоснователни са възраженията, съдържащи се в жалбата, че изслушаното заключение по ССчЕ и снетите в съдебно заседание свидетелски показания по категоричен начин доказват твърдените от касатора факти. Административният съд правилно е постановил в акта си, че не следва да взема предвид при обсъждане доказателствата по делото част от оспорените по реда на чл. 193 ГПК документи, а именно писмените потвърждения, за които се твърди, че са подписани от представляващите гръцките дружества, тъй като в тях не са отбелязани вид и количество на стоките, в част от потвържденията липсва вид и марка на превозното средство и във всички липсва посочване на лицата, предали стоките. Обжалваното решение е постановено въз основа на правилно приложен материален закон и при липса на твърдените касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния резултат по делото, в полза на ответника трябва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 3050, 40 лв., съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,