Решение № 13239 от 18.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7339/2025 г.

Производство по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по молба на Белбултранс ЕООД, представлявана от Н. С., чрез адв.Лалова, за отмяна на влязло в сила Решение 652 от 19.01.2023 г. постановено по кас.адм. дело 6603/2022 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение.

В молбата се твърди, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК.

1. На първо място, наведени са доводи за наличие на ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, каквото според молителя е Решение от 21 ноември 2024 г. по дело С-61/23 на Съда на Европейския съюз,тъй като се него се преразглежда съответствието на националната компенсаторна такса,изискуема съгл.чл.10 и сл. от Закона пътищата, свързана с движение на тежко товарни камиони по пътната мрежа на страната в контекстта на Правото на ЕС-чл.9а от Деректива 1999/62.

В съдебно заседание молителят се представлява от адв. Иванова- преупълномощена от адв.Лалова,която поддържа молбата за отмяна и претендира разноски.

Ответникът ТД Митница София, чрез процесуалния си представител юриск.Александров, в писмен отговор и в съдебно заседание моли за отхвърляне на искането за отмяна като неоснователно и претендира неговата недопустимост. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като обсъди допустимостта на молбата за отмяна и изложеното в нея, намира молбата за допустима, но неоснователна, поради следното:

Съгласно чл. 238, ал.1 от АПК право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен.

С Решение 505 от 22.03.2022 г. постановено по адм. дело 599/2020 г. по описа на Административен съд Благоевград е отхвърлена жалбата на Белбултранс ЕООД против Акт за налагане на компенсаторна такса в размер на 750лв по отношение на товарен автомобил с рег. [рег. номер], материализирана в квитанция, издадена от инспектор в отдел Пътни такси и разрешителен режим при ТД Митница София. Решението на АС-Благоевград е оставено в сила с решение 652/19.01.2023г по адм. дело 6603/2022г по описа на ВАС, седмо отделение. Решение от 21.11.2024г по дело С-61/23г на СЕС е обнародвано в Официалния журнал на ЕС на дата 20.12.2024г и съгласно чл.92 от Процедурния правилник на Съда от този момент насетне спрямо третите лица се приема, че е изпълнено условието решението да е узнато. Респективно от този момент започва да тече и срока по чл.240 от АПК. Молбата за отмяна е депозирана по пощата с пощенско клеймо от 22.01.2025г/стр.35/ поради което и е допустима, като подадена в тримесечния срок от узнаване на новото обстоятелство.

Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения е средство за защита срещу неправилни съдебни актове поради противоречието им с обективната истина. Такава отмяна е допустима само на лимитативно посочените в чл. 239 АПК основания.

Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влязлото в законна сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на цитираната разпоредба налага извод, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решение е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо конкретния спор имат значение на юридически или доказателствени факти, като те следва да са нови, тоест да не са включени във фактическия материал по делото. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани, поради липса на тези документи. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Трайна и последователна е практиката на Върховния административен съд, че за разлика от хипотезата на чл. 239, т. 6 АПК, съгласно която решение на ЕСПЧ, в което е установено нарушение на ЕКПЧ, може да представлява основание за отмяна, решение на Съда на Европейския съюз, постановено в производство по чл. 267 ДФЕС, с което се извършва тълкуване на разпоредба от правото на ЕС, не представлява правно основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт.

Разширително тълкуване на основанията за отмяна и включване на основание, свързано с практика на СЕС, създадена по реда на чл. 267 ДФЕС, би противоречало на принципа на стабилитета на съдебния акт. Това е така, защото решенията на СЕС по преюдициални запитвания могат и следва да бъдат съобразени при формиране волята на съда при разрешаването на правния спор. Тези актове на СЕС обаче не могат да бъдат взети предвид в производството по реда на чл. 237 и сл. АПК и да обосноват отмяна на влезли в сила съдебни решения, тъй като по този извънреден ред не се осъществява контрол върху тълкуването и прилагането на материалния закон. Следва да се има предвид, че новите обстоятелства от съществено значение за делото, следва да не са били известни на страната.

В случая в молбата за отмяна по отношение на основанието по чл. 239, т. 1 АПК като нови обстоятелства и доказателства се сочи това, че въз основа на Решение от 21 ноември 2024 г. по дело С-61/23 на Съда на Европейския съюз, следва да се преразгледа съответствието на националната компенсаторна такса съгл.чл.10 и сл. от Закона пътищата, свързана с движение на тежко товарни камиони по пътната мрежа на страната в контекстта на Правото на ЕС-чл.9а от Деректива 1999/62. Искането за отмяна на атакуваното решение на основание чл. 239, т. 1 АПК, е неоснователно и следва да се отхвърли. Решението на Съда на Европейския съюз не може да се разглежда като ново доказателство или обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Решенията на СЕС по отправени преюдициални въпроси са източник на правото и подлежат на публикуване. Несъобразяването на националния съд с решение на СЕС, съдържащо тълкуване на общностни правни норми, независимо дали е дадено във връзка със запитване на този съд по конкретното дело или по запитване, направено от друга национална юрисдикция, не е предвидено като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение в националното законодателство. Молителят не разполага с правна възможност да претендира отмяна на влязъл в сила съдебен акт на основание, което не е посочено от законодателя и не е сред изрично изброените в чл. 239 т. 1 т. 6 от АПК.

Гореизложените правни доводи и съображения обуславят крайния извод, че не са налице твърдяното от молителя основание по смисъла на чл.239 т.1 от АПК за отмяна на влязло в сила съдебно решение.

По изложените съображения молбата за отмяна следва да се отхвърли, като на ответника по молбата за отмяна следва да се присъдят 200 лв. разноски за производството на осн. Чл.24а НзПрПщ.

Водим от изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия