Решение № 5618 от 18.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9566/2014 г.

Решение № 5618 от 18.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9566/2014 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството по делото е по реда на чл. 209 и сл. от АПК, във вр. с чл. 79а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите (ЗВ). Образувано е по касационна жалба на "Мега нефт" ЕООД, гр. София, подадена от процесуален представител, адв. Г. Чорбаджийски против Решение № 942/03.06.2014 г. по адм. д. № 1019/2013 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Решение № ПО-01-134/01.10.2013 г. на Директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район"- гр. Благоевград. В жалбата се поддържат доводи за материална незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отменяването му и отменяване на административният акт, с които е отнето Разрешително за ползване на воден обект № 42150017/27.09.2007 г. на касатора. Касаторът твърди, че съдът не е възприел правилно установената по делото фактическа обстановка, приложил е неправилно материалния закон и е допуснал съществени нарушения на процесуални правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 1-3 от АПК. Претендира разноски за производството. Ответникът, редовно призован не се явява и не се предстнавлява. Депозиран е писмен отговор в които се изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсулстско възнаграждение в размер на150 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение тамира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срок. Разгледана по същество е неоснователна. Не е спорна установената по делото фактическа обстановка. С Разрешително за ползване на воден обект № 42150017/27.09.2007 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски рлайон" гр. Благоевград, на "Мега нефт" ЕООД гр. София, са предоставени права за ползване на воден обект р. Мелнишка, поречие Струма в землището на с. Марикостиново, община Петрич. Целта на водоползването е изземване на наносни отложения до 5000 куб. м./гоишно от динамичните запаси на реката. Разрешителното е със срок на действие от 27.09.2007 г. до 27.09.2015 г. Съгласно установено изискване в Раздел "Условия на ползването" т. 6.3 дружеството - ползвател следва да изгради дънен праг на разстояние 60 м от заустването в р. Струма, както и ежегодно да прави геодезическо заснемане на ползвания участък и оценка на отложените наноси - т. 9. В Раздел "Задължения при ползването на водния обект" в т. т. 2 и 3 са разписани условия и срок за изграждането на дънен праг. От данните по делото - констативни протокли и заключение на техническа експертиза, е установено, че тези изисквания не са изпълнени. Административното производство по издаване на оспореното решение е инициирано служебно от административния орган в производство по чл. 65, ал. 1 от Наредбата за ползването на повърхностните води (обн., ДВ, бр. 56 от 22.07.2011 г., в сила от 22.07.2011 г.), във връзка с ежегодното преразглеждане на издадените разрешителни за ползването на водния обект. Въз основа на официални документи, Протокол № КД-01-535/27.08.2010 г. и № КД-01-603/16.09.2010 г. съставени при извършените от контролните органи проверки, административният орган е установил, че ползвателят не е изпълнил условията за извършване на геодезическо заснемане на ползвания участък и оценка на отложените наноси, като не е представил в Басейнова дирекция "Западнобеломорски район"гр. Благоевград проект за изграждане на дънен праг и такъв не е изграден. Костатирано е, че геодезическо заснемане на ползвания участък и оценка на отложените наноси - задължение по т. 9 от Разрешителното, жалбоподателят е представил само за 2010 г. и за 2013 г., въпреки, че задължението е възникнало от 27.09.2007 г. за ежегодното им представяне. Административният съд след преценка на данните по делото и въ з основа на така установената фактическа обстановка направил извод, че административният акт по отнемане на разрешителното за ползване на воден обект е законосъобразен и отхвърлил жалбата. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Безспорно е установено основанието на чл. 79а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите за отнемане на разрешителното за ползване на воден обект, тъй като ползувателят е нарушил условията на разрешителното. В хода на съдебното производстнво същият не е опровергал констатациите в протокол № КД-01-535/27.08.2010 г. и протокол № КД-1-603/12609.2010 г. за неизпълнение на условията по разрешителното, което е било установено и при огледа на място от експерта в хода на съдебното производство. Задължението за изграждане на защитен дънен праг не е изпълнено и геодезически заснемания не са правени ежегодно, а епизодично. Съгласно разпоредбата на чл. 79а, ал. 1 от ЗВ органът по чл. 52, ал. 1 може да постанови отнемане на разрешителното за водовземане или ползване на водния обект при наличието на поне едно от изчерпателно посочените в закона условия. За отнемане на разрешителното за ползване на воден обект е достатъчно наличието дори само на едно от визираните в закона условия. В настоящия случай жалбоподателят е нарушил условията на издаденото му разрешително визирано в т. 3 на ал. 1 от чл. 79а от ЗВ, тъй като по безспорен начин е установено, че не е изградил дънен праг, не е представял ежегодно за срока на разешителното геодезическо заснемане на ползвания участък и оценка на отложените наноси. Правлилно съдът при преценка на възражението в жалбата за несъразмерност на наложената мярка /отнемане на разрешителното за ползване/ е отчел продължителността във времето на неизпълнение на условията на разрешителното, при все, че преценката в хипотезата на чл. 79а от ЗВ принадлежи на органа и тя е по целесъобразност, поради което не може да бъде преценявана от съда. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и решението следва да бъде оставено в сила, като постановено в съответствие и с материалния закон. С оглед изход на спора разноски на касатора не се следват. Претенцията на ответната страна за разноски следва да бъде оставена без уважение тъй като процесуалното представителство обективно не е осъществено. Представен е само писмен отговор, което следва да се приеме, че е в обхвата на изпълнение на служебните задължения на юрисконсулта. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо Върховният административен съд, трето отделение,