Решение № 4094 от 25.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14962/2011 г.

Решение № 4094 от 25.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14962/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, (с предишно наименование Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП) срещу решение № 4187 от 16.09.2011 г., постановено по адм. дело № 4939/2010 г. на Административен съд - София град, Първо отделение, 12 състав, в частта, в която е изменен ревизионен акт № 2000906353/16.12.2009 г., издаден от ТД на НАП - София - град на "Артсоф" ООД, в частта за установени задължения за ДДС и лихви за данъчен период 1.04.2009 г. - 29.04.2009 г., както следва: вместо установен размер на задължението от 51 141,75 лв. е определен 37 795,09 лв., вместо установен размер на дължимата сума от 51120,36 лв., определена дължима сума за ДДС в размер на 37 773,70 лв.; вместо задължението за лихва от 3558,50 лв. е определен върху новия размер на дължимата сума лихва в размер на 2629,43 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно - постановено е в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението на АДмС - София град и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърден изцяло РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - "Артсоф" ЕООД, редовно призован, не е изразил становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на VIII отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, след спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211 АПК и от страна по делото, а разгледана по същество тя е неоснователна.

С процесното решение в обжалваната част, АДмС - София град е изменил ревизионен акт № 2000906353/16.12.2009 г., издаден от ТД на НАП - София-град, относно установени задължения на "Артсоф" ЕООД за ДДС и лихви за данъчен период 1.04.2009 г. - 29.04.2009 г., както следва: вместо установен размер на задължението от 51 141,75 лв. е определен 37 795,09 лв., вместо установен размер на дължимата сума от 51 120,36 лв., определена дължима сума за ДДС в размер на 37 773,70 лв.; вместо задължението за лихва от 3558,50 лв. е определен върху новия размер на дължимата сума лихва в размер на 2629,43 лева.

За да постанови този резултат решаващият съд е установил следното:

"Артсоф" ЕООД е с прекратена регистрация по ЗДДС от 29.04.2009 г., като актът за дерегистрация не е оспорен по административен ред, не са формулирани доводи за неговото невръчване на дружеството - жалбоподател. Предвид на това съдът е приел, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на горната дата. От това обстоятелство и на основание чл. 110, ал. 2, изречение второ от ЗДДС, следва изводът, че към 29.04.2009 г. е възникнало на основание чл. 27, ал. 3 ЗДДС задължение за ревизирания субект по чл. 111, ал. 1 от ЗДДС да начисли данък върху наличните активи, върху данъчна основа, представляваща пазарната цена на същите към датата на регистрацията.

С изключение на апартамента, включен по сметка 203 "Сгради", за всички останали активи, ревизиращият орган е приел, че балансовата стойност на активите представлява пазарна цена на същите по смисъла на чл. 27, ал. 3 ЗДДС.

Относно спорната пазарна цена на апартамент 502 съдът е установил чрез подадената от дружеството справка, че в сметка 203 "Сгради и конструкции" със салдо 15 266,67 лв., е включен апартамент с описания номер, находящ се във ваканционен комплекс "Синята перла" в курортен комплекс "Слънчев бряг - Запад", закупен чрез сделка, обективирана в нотариален акт № 1292/28.07.2005 г., за сумата от 20 000 лева. В нотариалния акт не описана степента на завършеност на имота, който пропуск е отстранен със съставянето на нотариален акт № 88/29.12.2005 г. за поправка, включваща допълнение, че имота е на етап "груб строеж".

По време на ревизията, на основание чл. 60, ал. 1 ДОПК, е възложена експертиза, определила пазарната цена на спорния апартамент в размер на 82 000 лева. По аргумент, изведен от текста на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, съдът е направил извода, че апартаментът съставлява "нова сграда" по смисъла на т. 5 от § 1 ДР на ЗДДС, респективно не е налице освободена доставка. Следователно, пазарната стойност на този апартамент трябва да бъде включена в данъчната основа на наличните активи към датата на дерегистрацията, върху която да се начисли данък, съгласно разпоредбата на чл. 111, ал. 1 ЗДДС.

Според съда пазарната цена на имота е определима към конкретна дата - 29.04.2009 г., като от съществено значение е да бъде установено точното или приблизително точното състояние на завършеност на процесния апартамент 502.

В изготвена при ревизията експертиза е посочено, че се използва "методът на разходите", но вещото лице не изложило факти за вътрешното състояние на имота, а само за неговите външни характеристики - етажност и местоположение на сградата, в която се намира. При тези съображения съдът се е мотивирал с аргумента, че описанието на апартамента е недостатъчно за да приеме, че е установено конкретната му степен на завършеност към датата на дерегистрацията. Степента на завършеност не се установява и от други доказателства по делото.

Наред с горното е констатирано още, че към датата на извършване на експертизата - 23.10.2009 г., апартаментът е на нов собственик, от когото не е поискано осигуряването на възможност за направата на оглед на вещото лице. Съдът е изложил подробни съображения касателно некредитирането на заключението по експертизата, изготвено в хода на ревизията. Формулирал е мотиви, че балансовата стойност на ап. 502 е 15 266,67 лева. Единствено установимата стойност на обекта към датата на дерегистрацията, е неговата пазарна цена по смисъла на чл. 27, ал. 3 ЗДДС, а не тази посочена в експертизата - 82 000 лева.

По тези съображения, съдът е изменил РА, приемайки, че вместо общо установения размер на задължението по РА - 51 141,75 лева за данъчен период м. 04.2009 г., правилният размер на задължението е 37 795,09 лева. С оглед на внесената сума от дружеството - 21,39 лева, то дължимият данък по колона 10 от РА е в размер на 37 773,70 лева, а дължимата лихва е намалена от 3558,50 лв. на 2629,43 лева.

Решение в обжалваната част е правилно, постановено е при надлежно установена фактическа обстановка и въз основа на правилно приложен материален закон.

Не е спорно, че "Артсоф" ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС на 29.04.2009 г., поради което за дружеството е възникнало задължение към тази дата да начисли данък върху наличните активи, с данъчна основа, представляваща пазарната цена на същите към датата на регистрацията, съгласно нормата на чл. 27, ал. 3 от ЗДДС. Спорът в случая е концентриран върху определянето на пазарната цена на ап. 502, находящ се във ваканционен комплекс "Синята перла" в курортен комплекс "Слънчев бряг - Запад". Касаторът поддържа твърдението, че пазарната цена на ап. 502 е тази, определена от експертизата, изготвена в хода на ревизията, а именно - 82 000 лева.

Определянето на пазарната цена на процесния апартамент следва да бъде извършено посредством методите, регламентирани в § 1, т. 10 ДР на ДОПК и по реда на Наредба № Н-9/2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени /Наредбата/, като съгласно чл. 3 от същата това са:

1. метод на сравнимите неконтролирани цени;

1. метод на пазарните цени;

1. метод на увеличената стойност;

1. метод на разпределената печалба;

1. метод на транзакционната нетна печалба.

В случаят законосъобразно съдът е посочил в мотивите си, че определянето на пазарната цена е извършено при неспазване на изискванията, предвидени в Наредбата. Видно е от приложената по делото оценка /л. 104/, че вещото лице е използвало метода на разходите и сравнителния метод, респективно справедливата пазарна цена от 82 000 лева е получена като средноаритметично число от стойността, изчислена по метода на разходите - 59 337,97 лева и по сравнителния метод - 105 483,15 лева. При извършената оценка по сравнителния метод вещото лице е посочило, че "подобни апартаменти в началото на 2009 г. в курортен комплекс "Слънчев бряг - запад", община Несебър, са се предлагали от 800 до 950 евро/кв. м, т. е. стойността на ап. 502 със ЗП от 61,65 кв. м е била от 96 420,60 лева до 114 545,70 лева.

Правилно съдът е приел, че при използването на метода на сравнимите неконтролирани цени от вещото лице, е допуснато нарушение на чл. 5 от Наредбата, съгласно която методите за определяне на пазарните цени се прилагат въз основа на сравнение между контролирана и съпоставима неконтролирана сделка. В случаят е установено, че в експертизата липсват данни за сделките, въз основа на които е извършена оценката - както за контролирани сделки, така и съпоставка с неконтролирани сделки. В тази връзка обосновано решаващият съд е посочил в съдебния акт, че след като няма данни за конкретни сделки, то следва, че вещото лице се е позовало на средностатистически данни, като базата за оценката също е с неясен източник.

По изложените съображения и след като единствено установима стойност на процесния апартамент към датата на дерегистрацията е балансовата му стойност, то законосъобразно същата е възприета от съда за "пазарна цена" по смисъла на чл. 27, ал. 3 ЗДДС, тоест правилно е коригиран РА.

Не е налице основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което касационната инстанция оставя в сила първоинстанционното решение в обжалваната част.

Разноски: С оглед на резултата по спора, в полза на касатора не се дължат разноски по делото. На ответника също не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като такива не са претендирани.

Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, състав на VIII отделение,