Решение № 5566 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 146/2011 г.

Решение № 5566 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 146/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Азим Башир, гражданин на Афганистан, срещу решение № 12657 от 28.10.2010 г. по адм. дело № 11325/2009 г. на тричленен състав на ВАС, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 226/6.07.2009 г. на Председателя на ДАБ. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в противоречие с материалното право и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му. Ответникът по касационна жалба - Председателят на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при МС, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, петчленен състав на първа колегия, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел за установено, че административното производство е започнало по молба от 28.10.2008 г. до ДАБ за закрила, втора по ред, последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ. С обжалваното пред тричленния състав решение на Председателя на ДАБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут с мотиви за липса на материалните предпоставки за предоставяне на търсената закрила. Съдът е приел, че установената фактическа обстановка не дава основание да се приеме, че Азим Башир е гражданин на Афганистан и е бил принуден да отпътува от Иран по причини относими за статут по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Установено е, че производството по предоставяне на закрила е второ по ред, като молителят се представя с различни имена, рождени дати и етническа принадлежност- християнин, таджик, пащун. Правилна е преценката на съда, че соченият довод за закрила- като покръстен няма да бъде приет в Афганистан- не е достатъчно основание да се приеме, че е налице основателен страх от преследване по религиозни причини или, че жалбоподателят също би бил изложен на тежки и лични заплахи по смисъла срещу живота му по смисъла на чл. 9 ЗУБ. Жалбоподателят не попада в някоя от застрашените социални групи в Афганистан. Предвид изложеното решението на тричленния състав е правилно и следва да се остави в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Водим от изложеното, Върховният административен съд, първа колегия, петчленен състав