Решение № 134 от 1.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 529/2009 г.

Решение № 134 от 1.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 529/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Жанета Найденова Производството е по чл. 290 ГПК. Върховният касационен съд настоящия състав на четвърто гражданско отделение с определение № 1118/19.08.2009 г по настоящето гр. д. № 529/2009 г е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд от 18.12.2008 г по гр. д. № 222/2008 г. в частта в която като е било отменено решението на Бургаския окръжен съд от 5.08.2008 г по гр. д. № 67/2007 г е постановил ново решение в отменената част: отхвърлил е исковете, предявени от А. С. М. срещу М. В. М. и С. акушеро-геникологична б. за активно лечение "Е" гр. Б. за солидарното им осъждане за сумите: 1. над 10 000 лева до 15 000 лева, представляващи претендирано от непозволено увреждане обезщетение за претърпяни неимуществени вреди и 2. над 6 348.85 лева до 9 523.28 лева, представляващи лихва за забавата за времето от 18.03.2002 г до 14.02.2007 г. Със същото решение е оставено в сила решението на Бургаския окръжен съд и в частта в която искът за присъждане обезщетение за претърпяни неимуществени вреди е бил отхвърлен за разликата над 15 000 лева до 20 000 лева включително, респ. и искът за лихвите за забава за разликата от 9 523.28 лева до 12 697.70 лева. Или, производството пред ВКС е висящо за размерът на претендираните от непозволеното увреждане обезщетение за неимуществени вреди над 10 000 лева до 20 000 лева и над 6 348.85 лева до 12 697.70 лева за мораторни лихви- вторият иск по чл. 86 ЗЗД. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но би следвало да се приеме, че е и на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като се имат предвид решения на отделни състави на ВКС, не само решения на Пленума на ВС и Тълкувателни решения на ОСГК на ВС и на ВКС, а така също и решения на други съдилища в страната. В касационното жалба се твърди, че в отхвърлената част на исковете решението на Бургаския апелативен съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и поради необоснованост-отменителни основания по чл. 293, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение, прие следното: Оплакванията, развити в касационната жалба на А. С. М. за незаконосъобразност на решението на Бургаския апелативен съд в отхвърлената част на исковете й за присъждане обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, респ. и за лихвите върху него за закъснение, са основателни. Размерът на присъденото обезщетение от 10 000 лева е занижен и не съответства на степента на изживяните болка, страдания, страхове, стрес и отчаяние от страна на пострадалата от престъплението, ищца. Въззивният съд вярно е възприел фактическата обстановка, но неточно е приложил материалния закон- чл. 52 ЗЗД. Ответникът д-р М. В. М. при изпълнение на правно регламентираната си професия на лекар-акушер-гинеколог и хирург, проявявайки немърливост при извършване на гинекологична операция по отстраняване киста на десния яйчник, завързал с неразорбируем конец десния уретер, с което предизвикал неговата пълна непроходимост, довела до хидронефроза с афункция на десен бъбрек и с това причинил тежка телесна повреда на А. С. М.. Деянието, неговата противоправност и виновността на дееца са доказани с прилагането на влязлата в сила присъда на Бургаския районен съд от 9.02.2007 г по н. о. х. д. д. № 1062/2004 г, която съгласно чл. 222 ГПК /отм/ и чл. 300 ГПК, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието. Състоянието на ищцата е било много тежко и ако не е била бързата лекарска намеса за повторна операция, при която да се отстрани копринения конец от уретера, последиците биха били доста тежки- постепенна загуба на функциите на десния бъбрек /вж. съдебно медицинската експертиза на д-р С, д-р С д-р В. Н. /. Тричленната лекарска експертиза е отчела хипотетично наличието и на камъче в легенчето на десния бъбрек, но е пояснила, че само по себе си то /т. н. конграмент/ не води до пълно запушване на пикочопровода-уретера. Данни за това е имало само в едно от изследванията и не е било потвърдено при останалите последващи изследвания. Не е било потвърдено и при извършване на операцията в болницата в Лозенец. За това не би могло да се приеме някакво съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Върховният касационен съд приема, че не е определен справедливо размера на обезщетението за претърпяни неимуществени вреди. От немърливото изпълнение на работата в Специализираната а. б. за активно лечение "Е" ООД гр. Б. ищцата А. С. М. на 32 години претърпяла болка и страдания от две операции, от силна физическа болка от запушването на уретера, от стреса на извършената престъпна грешка от хората на които била поверила живота си.. Претърпяла огромно разочарование и както майка й свидетелката И посочила "Дъщеря ми беше отпаднала физически и беше рухнала психически". При това положение, Бургаският апелативен съд в нарушение на материалния закон е определил обезщетение в размер на 10 000 лева. Справедливо от гледна точка на конкретния случай и общоприетите критерии за справедливост е обезщетението да бъде в размер на 15 000 лева. В този смисъл следва да се постанови решението след отменяване на решението на Бургаския апелативен съд. Вземането е било изискуемо съгласно чл. 114, ал. 3 ЗЗД от датата на увреждането - 18.03.2002 г и за това от тогава до датата на предявяване на исковата молба - 14.02.2007 г следва да се уважи и искът, предявен на правно основание чл. 86 ЗЗД - за мораторни лихви върху главницата които съобразно заключението на вещото лице Т. К. са в размер на 9523.28 лева. По този начин би се уеднаквила и практиката на отделните съдилища при присъждане обезщетения за претърпяни от непозволено увреждане, неимуществени вреди, защото постановеното от Бургаския апелативен съд, решение е в противоречие на цитираните с изложението решения на ВС - Р № 142 от 28.01.1976 г по гр. д. № 2340/75 г 1 Г. О., Р № 57 от 6.03.1998 г по н. о. х. д. № 447/97 г ВС 1 Н. О., Р № 648 от 14.04.1999 г на ВКС 5 Г. О., Р № 129 от 25.07.2005 г по гр. д. № 2439/2003 г ВКС 4 Г. О., Р от 26.06.2003 г по н. о. х. д. № 239/2003 г на Пловдивския апелативен съд,, Р № 132 от 12.07.2004 г по гр. д. № 27/2004г на Бургаския окръжен съд, Р № 104 от 12.02.2008 г по гр. д. № 1010/2007 г на Пазарджишкия окръжен съд и др. Върховният касационен съд в настоящия състав приема за правилна практиката по цитираните решения и за неправилно решението на Бургаския апелативен съд в обжалваната му част. В тази част-за разликата над 10 000 лева до 15 000 лева за обезщетението за претърпяни неимуществени вреди и над 6 348.85 лева до 9 523.28 лева, представляващи лихва за забавата за времето от 18.03.2002 г до 14.02.2007г решението следва да се отмени и при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК да реши спора по същество, като осъди солидарно ответниците-единият на основания чл. 45 ЗЗД, а вторият-на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД да заплатят солидарно на ищцата допълнително още 5 000 лева и още 3 174.43 лева или общо по първия иск-15 000 лева, заедно със законната лихва считано от 15.02.2007 г до окончателното й изплащане и по втория 9 523.28 лева. Следва да се присъдят и направените по делото разноски. За всички инстанции за уважаване на исковете й ищцата е направила разноски в размер на 2 783.90. Исковете са уважени за 15 000 лева-обезщетение за претърпяни неимуществени вреди и 9 523.28 лева за мораторни лихви. Съобразно уважената част общо 24 523.28 на ищцата се дължат 2 311.92 лева. Бургаският окръжен съд с решението си е присъдил 1 133.33 лева и с настоящето решение ВКС присъжда разликата от 1 178.60 лева. Върховният касационен съд като съобрази изложените съображения,