Решение № 2590 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 835/2015 г.
ВАСПетчленен състав11.03.2015 г.докладчик Василка Шаламанова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането, наименовано "жалба" от Владимир Михайлов Илиев от гр. Русе за отмяна на влязло в сила определение № 27/13.10.2014 г., постановено по адм. дело № 342/2014 г. по описа на Административен съд-Русе и определение № 13498/12.11.2014 г., постановено по адм. д. № 13895/2014 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, на основание чл. 239, т. 5 от АПК. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2590 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 835/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Василка Шаламанова Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд е образувано по повод на постъпило искане, наименовано "жалба" от Владимир Михайлов Илиев от гр. Русе за отмяна на влезли в сила определение № 27/13.10.2014 г., постановено по адм. дело № 342/2014 г. по описа на Административен съд-Русе и определение № 13498/12.11.2014 г., постановено по адм. д. № 13895/2014 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, на основание чл. 239, т. 5 от АПК. Пред настоящият състав и пред касационната инстанция Илиев се позовава на молба от 13.10.2010 г. написана самъръчно и несъобразена от АС-Русе и ВАС при произнасянето им с определенията, чиято отмяна се иска. Моли посочените определения да бъдат отменени и делото върнато заново разглеждане от друг състав на АС-Русе. Ответникът - Директора на ТП на НОИ Русе не изразява становище по искането за отмяна на съдебните актове. Върховният административен съд, петчленен състав, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, предвид че молбата за отмяна е подадена от надлежно лице по чл. 238, ал. 1 от АПК - страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. В кориците на адм. д. № 342/2014 г. по описа на АС-Русе и адм. д. № 13895/2014 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение се съдържат съобщенията за процесните определения, връчени на Илиев, от които се установява дата на узнаване на процесните съдебни определения и представляващи доказателство за спазване срока за подаване на молбата. Разгледано по същество, искането е неоснователно, по следните съображения: Молителят следва да докаже обстоятелствата, на които се позовава, а именно - лишаване от възможност за участие в делото или неучастие, лично или чрез повереник, поради неотстранимо препятствие. Отмяната по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е извънинстанционно средство за контрол върху влезли в сила съдебни решения, както и за защита срещу влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК от т. 1 до т. 6 включително. В случая молителят претендира отмяна на основание чл. 239, т. 5 от АПК. Според тази разпоредба, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая не са налице заявените в молбата за отмяна обстоятелства по чл. 239, т. 5 изр. първо АПК - лишаване на страната от участие в делото поради нарушаване на процесуалните правила за призоваване. Производството по адм. д. № 342/2014 г. по описа на Административен съд-Русе е образувано по искова молба на Владимир Илиев, подадена срещу Национален осигурителен институт-ТП на НОИ-Русе на основание чл. 128, ал. 1, т. 1, 4, 5, 7, 8 АПК и чл. 144 АПК вр. чл. 70, ал. 3 ГПК. С писмена молба, постъпила в съда на 13.10.2014 г. Илиев оттеглил подадената искова молба и съдът, на основание чл. 232 ГПК вр. чл. 144 АПК, в закрито заседание постановил атакуваното определение, с което прекратил производството по делото. Съгласно чл. 232 ГПК ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. Упражненото от ищеца процесуално право по чл. 232 ГПК чрез писмена молба, подписана лично и от служебният защитник адв. Вълков, десезира съда, поради което за последният отпада задължението му да разреши спора със съдебен акт по същество. Когато исковата молба е оттеглена, съдът я оставя без разглеждане и прекратява образуваното съдебно производство. В тези случаи съдът, по аргумент от чл. 252 ГПК във вр. с чл. 144 АПК се произнася с определение, което може да бъде постановено в закрито заседание. Неоснователни и недоказани са твърденията, че молбата за оттегляне на осн. чл. 232 ГПК вр. чл. 144 АПК предхожда подадената от Илиев саморъчно написана молба от същата дата 13.10.2014 г., предвид съдържащите си в кориците на административно дело № 342/2014 г. молби, надлежно входирани от АС-Русе. Освен това в тази молба изрично не е заявено, че Илиев се оттегля от извършеното оттегляне на исковата молба. Отмяната на влезли в сила съдебни решения не е фаза, стадий от исковия процес, а самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброени причини. Не е налице лишаване на страна от участие в процеса поради допуснати от съда нарушения на процесуални правила. Няма основание постановеното от Административен съд-Русе определение и от ВАС определение да бъдят отменени по реда на извънредния способ. С оглед изложеното, молбата за отмяна се явява неоснователна и ще трябва да бъде оставена без уважение. Предвид изложеното, искането за отмяна на основание чл. 239, т. 5 АПК на атакуваните определения се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 АПК съдебният състав