Решение № 2860 от 28.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15131/2012 г.

Решение № 2860 от 28.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15131/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, против решение № 13645/31.10.2012 г., постановено по адм. дело № 3899/2012 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменено решение № Ж-28 от 06.02.2012 г. на ДКЕВР за прекратяване на производството по жалба вх. № Е-04-00-586/03.01.2012 г. на Тодор Месьов от гр. Якоруда. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - "ЧЕЗ Разпределение България" АД - гр. София, в писмено становище и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител изразява становище за основателност на жалбата. Счита, че констатираните от тричленен състав на ВАС нарушения на административнопроизводствените правила в производството пред ДКЕВР не са съществени, поради което и решението на ДКЕВР като краен резултат е правилно. Ответникът - Тодор Георгиев Месьов - управител на "Елит - Т" ЕООД, гр. Якоруда, в писмено становище и в съдебно заседание чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, тричленния състав на ВАС е отменил решение № Ж-28 от 06.02.2012 г. на ДКЕВР, с което е прекратено производството образувано по жалба вх. № Е-04-00-586/03.01.2012 г. на Тодор Месьов срещу "ЧЕЗ Разпределение България" АД. За да достигне до този резултат решаващият състав е приел, че решението на ДКЕВР е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. От доказателствата по делото в т. ч. и представената от административния орган административна преписка е установено, че по жалбата не е извършена проверка от ДКЕВР, а изискуемата проверка е прехвърлена на енергийното предприятие, от когото е изискано да се самопровери и да изпрати становище по случая. Изложено е, че в правомощията на "ЧЕЗ Електро България" АД е било да извърши проверка на средството за търговско измерване на жалбоподателя, като проверката е извършена в съответствие с Общи условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на "ЧЕЗ Електро България" АД. Проверката е отразена в констативен протокол по чл. 58 от Общите условия, като при съставянето му включително и в отсъствие на потребителя или негов представител, не са допуснати нарушения, тъй като е подписан допустимо от двама свидетели, които не са служители на дружеството- чл. 58, ал. 2 от Общите условия. Решаващият състав е приел, че въпреки това, ДКЕВР е следвало да осъществи проверка, за да установи дали твърденията на дружеството в съответстват на действителните факти и обстоятелства, а вместо това дословно в обжалваното решение е инкорпорирано съдържането от становището на енергийното предприятие. Изложено е още, че преди да вземе своето решение ДКЕВР е следвало да даде възможност на потребителя да вземе становище, да направи възражения и да ангажира доказателства. Прието е, че допуснатото нарушение е съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК във вр. чл. 100 от НЛДЕ, тъй като е нарушило правото на защита на потребителя. По тези съображения съдебния състав е направил извод, че в конкретната хипотеза ДКЕВР не е действал като независим специализиран регулаторен орган по чл. 10, ал. 2 от ЗЕ и не е извършил изискуемата проверка, за която е задължен по силата на чл. 22, ал. 2 и чл. 76, ал. 4, т. 8 от ЗЕ във връзка с чл. 99, ал. 1 и чл. 100, ал. 1 - ал. 4 от НЛДЕ - не са осъществени необходимите действия по назначаване на проверка по реда на глава осма от ЗЕ, работна група не е събирала доказателства за изясняване на обстоятелствата по случая и не е съставила изискуемия протокол за констатации, към който се прилагат събраните доказателства, който се подписва от лицата извършили проверката и проверяването лице, работна група не е съставила заключение, което следва да е неразделна част от протокола и не е предала събраните доказателства и протоколи. Прието е, че без да е формирана работна група и да е изготвен и представен на председателя на ДКЕВР доклад с информация за резултатите от проверката то следна да се приеме, че проверка не е извършвана. По тези съображения е прието, че атакуваното решение на ДКЕВР е незаконосъобразно, което обстоятелство налага отмяната му и връщане преписката обратно на Комисията със задължително указание за изпълнение на процедурата, предвидена в чл. 22 и чл. 76 от ЗЕ и чл. 97 - чл. 103 от НЛДЕ, като се извърши надлежна проверка и се съберат релевантните доказателства във връзка с твърденията на страните в спора. Така постановеното решение е правилно. Изводът на тричленния състав на ВАС за незаконосъобразност на оспореното решение, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му, е основан на събраните доказателства и е правилен. Със Закона за енергетиката и Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката е установен особен динамичен фактически състав по разглеждането на жалби на потребители срещу лицензианти, с който се надграждат общите процесуални правила на раздел I от гл. V от АПК. Източник на компетентността на ДКЕВР да разглежда административни спорове от тази категория е разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ в ред. от ДВ бр. 18/2005 г. Постъпването на жалба от потребител обвързва председателя на комисията да разпореди проверка по реда на гл. VIII от ЗЕ /чл. 22, ал. 2 от ЗЕ в обсъжданата редакция от ДВ бр. 18 от 2005 г./, осъществявана по правилата на наредбата по чл. 60 от закона, т. е по НЛДЕ. Относими към спора са разпоредбите от гл. VII, раздел I от НЛДЕ. По арг. от чл. 99, ал. 1 и чл. 97, ал. 1, т. 1, б. "в" от Наредбата участието в работна група в производството по жалби на потребители срещу лицензианти е задължително. Това разбиране е съответно и на уредбата за конституирането на тези помощни органи, създадена с Устройствения правилник на ДКЕВР и нейната администрация. В съответствие с чл. 37, ал. 3 и 4 от правилника назначаването на работна група е факултативно или задължително. Преценката за назначаването и състава на работната група се извършва за конкретното административно производство от председателя на комисията по предложение на съответния докладчик /директора на дирекция, определен от председателя - чл. 37, ал. 1 и 3 от правилника/. Поради пропускът да се конституира работна група липсва и протокол по чл. 80, ал. 1 от ЗЕ, респ. по чл. 100, ал. 1 от НЛДЕ. Протоколът е акт обективиращ констатациите на контролните органи от извършената проверка и това определя значението му за съдържанието на заключителния административен акт. От значение за акта на комисията е и изпълнението на процесуалното задължение на помощния орган по чл. 99, ал. 1 от Наредбата да събере всички необходими за изясняване на спора доказателства, което е тъждествено по съдържание на общото задължение по чл. 35 от АПК. Не може да се определи като изпълнение на това задължение свеждането на процесуалната активност на администрацията до приобщаването към преписката и обсъждането единствено на становището на енергийното предприятие по чл. 98, ал. 3 от Наредбата. Тя е трябвало да изиска информация не само от лицензианта, срещу чиито действия или акт е подадена жалбата, но и от засегнатия от съответните действие или акт потребител, който именно е проверяваното лице по смисъла на чл. 100, ал. 1 и 2 от Наредбата. В тази връзка, правилни са и направените от съда фактически констатации и правни изводи, че посочените императивни по своя характер изисквания не са били изпълнени в случая, и че това е довело да нарушаване правото на жалбоподателя на защита и съответно до незаконосъобразност на оспорения акт. Констатираните процесуални нарушения на ДКЕВР в производството по жалбата на потребителя срещу енергийното предприятие не може да се преодолеят в съдебното производство и препятстват преценката за точното изпълнение на лицензионната дейност, което е съществото на отнесения пред регулатора спор. В този смисъл изводите на тричленния състав са правилни, обосновани и съответстващи на приложимите материалноправни разпоредби. Решението на ДКЕВР е прието във формално проведена процедура, без по същество в него да е взето отношение по конкретните оплаквания на жалбоподателя. Поради това правилно то е отменено и преписката е върната на ДКЕВР за ново разглеждане съобразно дадените от съда задължителни указания. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,