Решение № 14849 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6297/2009 г.

Решение № 14849 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6297/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Маргарита Байчева Мирчева против Решение № 316 от 20.03.2009 г., постановено по адм. дело № 1054/2008 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 260/13.06.2008 г. на кмета на Община Сунгурларе за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Жалбоподателката поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено е при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли да бъде отменено изцяло и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - кмета на Община Сунгурларе не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери служебно валидността и допустимостта на съдебния акт, както и правилността на решението, с оглед направените касационни оплаквания, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд Бургас е законосъобразно. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед № 260/13.06.2008 г. на кмета на Община Сунгурларе. Административният акт е издаден от компетентния орган (кмета на Община Сунгурларе е орган по назначаването), в предвидената в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма, като съдържа изброените в текста реквизити и при спазване на административнопроизводствените правила. Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл дава право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение със служителя без предизвестие в случаите когато установи несъвместимост за заемането на държавна служба по смисъла на цитирания текст. Следователно предварително уведомяване на служителя не е необходимо, още повече, че същият е наясно с фактите, които съставляват пречка за заеманото на държавна длъжност и изискванията, които поставя нормата на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл , във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗДСл са формални, т. е. изясняването на обстоятелствата дали служителят реално осъществява търговска дейност са ирелевантни. Ето защо доводите на касатора в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Правилно е и заключението на съдебния състав, че заповедта е постановена в съответствие със закона, тъй като условията на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката Мирчева са осъществени. Цитираният текст предвижда прекратяване на служебното правоотношение от страна на административния орган без предизвестие, когато служителят е назначен при неспазване условията на чл. 7 от ЗДСл и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Нормата на чл. 7 от ЗДСл регламентира изискванията, към лицата за заемане на държавна служба (чл. 7, ал. 1 от ЗДСл) и въвежда ограничения за заемането на определена служба или извършването на определена дейност, като гаранция за добросъвестното изпълнение на служебните задължения и предотвратяване на конфликт между държавния и друг обществен или личен интерес (чл. 7, ал. 2 от ЗДСл). Несъвместимостта с изпълнението на държавна служба по смисъла на чл. 7 от ЗДСл може да съществува при възникване на правоотношението или да се породи впоследствие, при осъществяване на обстоятелствата, предвидени в чл. 7, ал. 2 от ЗДСл, едно от които е лицето да е едноличен търговец, управител или изпълнителен член на търговско дружество (чл. 7, ал. 2, пр. 1 и пр. 3 от ЗДСл). В случаите когато държавният служител, в противоречие с изискванията на чл. 7 от ЗДСл, е назначен на служба, служебното му правоотношение може да бъде прекратено от органа по назначаването само когато нарушението съществува и към момента на прекратяването (чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл), т. е. законът изисква несъвместимостта да съществува през цялото действие на служебното правоотношение между страните. В разглежданата хипотеза жалбоподателката е назначена като държавен служител на длъжността "директор" на дирекция УТБКСЕ в Община Сунгурларе със Заповед № 1/01.03.2004 г., въпреки че към посочената дата е била неограничено отговорен съдружник в СД "Маргарита-90-Мирчеви, Байчеви гр. Бургас с решение по ф. дело № 8360/1990 г. на Бургаски окръжен съд - обстоятелство, обосноваващи начална несъвместимост със заеманата държавна служба. Към момента на прекратяване на служебното правоотношение - 13.06.2008 г. със Заповед № 260/13.06.2008 г., предмет на обжалване, посочената несъвместимост е продължавала да съществува. Правилно съдът е приел, че това е така, независимо от обстоятелството, че един от съдружниците в събирателното дружество, в което касаторката е неограничено отговорен съдружник е починал на 04.02.2005 г. и на 18.06.2008 г. (пет дни след издаване на заповедта) останалите съдружници са провели заседание, на което за взели решение за откриване на производство по ликвидация на дружеството, прекратено със смъртта на съдружника Байчев, съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 3, предл. 1 ТЗ. Първоинстанционният съд е приел, че в случая независимо, че търговското дружество е било прекратено ex lege със смъртта на един от съдружниците, доколкото това обстоятелство не е било вписано в търговския регистър по силата на чл. 599, ал. 3 ТЗ същото се смята за несъществуващо за третите добросъвестни лица, а такова лице безспорно е и кмета на Община Сунгурларе. При тези данни законосъобразно Административен съд Бургас приема, че предвидените в закона предпоставки са изпълнени, поради което за административния орган са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение на Мирчева съгласно чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл , във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗДСл. Поради това като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата против административния акт, съдът постановява решение, което кореспондира със закона. Поради горното настоящата инстанция приема, че не са налице релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение