Решение № 7815 от 14.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12397/2020 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Вилмар 11 ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Куклен, област Пловдив, против решение 1511 от 11.08.2020г., постановено по адм. дело 688/2020г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение 267 от 16.12.2019г. на Министъра на околната среда и водите, с което на дружеството е отказано продължаване срока на действие на Разрешително 02470010 от 25.06.2012г. за ползване на повърхностен воден обект за изграждане на плаващо съоръжения в язовир Въча несамоходна плаваща база Б-114 Чичо Манчо; определен е срок от шест месеца от влизане в сила на решението за отстраняване на плаващата база от язовир Въча, като премахването ѝ да се извърши по начин, който не създава опасност от увреждане на водния обект, качеството на водата и околната среда. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че неправилно са отхвърлени негови относими към спора доказателствени искания и изразява несъгласие с правните изводи на съда. Иска отмяна на решението и на оспорения административен акт, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира разноски. Ответникът - Министърът на околната среда и водите чрез процесуален представител юрк. Тодорова в писмен отговор по касационната жалба и в писмено становище чрез юрк. Николова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е основателна. Административният съд е установил, че Вилмар 11 ЕООД разполага с Разрешително за ползване на повърхностен воден обект 02470010 от 25.06.2012г. от Министъра на ОСВ, с цел на ползването- изграждане на плаващо съоръжение в язовир Въча несамоходна плаваща база Б-114 Чичо Манчо, с код на водното тяло BG3MA600L133, с място на ползване акватория на язовир Въча, на разстояние 1700 м от язовирната стена в залив Винище, община Брацигово, област Пазарджик. Разрешителното е с краен срок на действие- 31.12.2015г. На 26.06.2015г. дружеството подава до МОСВ заявление ПВ-36 за изменение и/или продължаване срока на действия на разрешително за водовземане и/или ползване на повърхностен воден обект - язовир по Приложение 1 към ЗВ, на основание чл.72, ал. 1, т. 2 и/или чл. 78 от ЗВ и чл. 57, т. 2 от Наредба за ползването на повърхностни води (НППВ, отм.). Производството по заявлението е спряно с Решение 14 от 19.01.2016г. на Министъра на ОСВ, на основание чл. 54, ал. 5 от АПК, до приемането на общ административен акт- актуализиран ПУРБ (план за управление на речните басейни) за Източнобеломорски район (ИБР). С Решение 1106 от 29.12.2016г., на основание чл. 151, ал. 2, т. 1, б. к от ЗВ, Министерският съвет приема План за управление на речните басейни в Източнобеломорския район за басейново управление за периода 2016-2021г. и национална програма за изпълнението му. С Писмо с Изх. ОРМ-270(2)/2015 от 06.12.2019г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район, гр. Пловдив (БДУВИБР- Пловдив) е констатирано, че несамоходна плаваща база Б-114 Чичо Манчо попада в повърхностно водно тяло Язовир Въча с код BG3MA600L133. В Приложение 1, към раздел 7 на ПУРБ-ИБР-2016-2021 за водно тяло с код BG3MA600L133 е предвидена мярка с наименование Опазване на повърхностните води за питейно-битово водоснабдяване, код на мярката DW_4; действие за изпълнение на мярката 3. Прекратяване, след изтичане на срока на действие, на съществуващите разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно-битово водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно-битово водоснабдяване; код на действие DW_4_3. Съответно, продължаването на срока на действие на процесното разрешително е недопустимо, съгласно ПУРБ-ИБР-2016-2021. Във връзка с констатациите е издадено оспореното Решение 267 от 16.12.2019г. на Министъра на околната среда и водите. Първостепенният съд изследвал подробно проведените съдебни производства, с които било оставено без уважение искане за спиране на изпълнението на приетия с Решение 1106/29.12.2016г. на МС ПУРБ-ИБР-2016-2021 и Националната програма за изпълнението му, в частта относно приемане на Програма от мерки в ПУРБ по отношение на язовир Въча, както и посочил, че към момента на постановяване на съдебния акт не било постановено решение по адм. дело 924/2020г. на ВАС, Петчленен състав, I-ва колегия, образувано по касационна жалба срещу Решение 12483 от 20.09.2019г. по дело 1752/2017г. на ВАС, Трето отделение, с което е отменен ПУРБ-ИБР-2016-2021 и Националната програма за изпълнението му, приет с Решение 1106/29.12.2016г. на МС в частта, касаеща предвидени мерки по отношение на водно тяло - Язовир Въча за опазване на повърхностните води предназначени за питейно-битово водоснабдяване, чрез предприемане на следните мерки: Мярка Опазване на повърхностните води предназначени за питейно-битово водоснабдяване" (код DW_4), действие 3. Прекратяване, след изтичане на срока на действие, на съществуващите разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване" (код DW_4_3) и Мярка Опазване на повърхностните води предназначени за питейно-битово водоснабдяване" (код DW_4), действие 4. Преустановяване издаването на нови разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно-битово водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване" (код DW_4_4). При тази фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че ПУРБ-ИБР-2016-2021 е общ административен акт, който не е отменен и чието допуснато от закона предварително изпълнение не е спряно. Въз основа на това приел, че оспореното Решение 267 от 16.12.2019г. на Министъра на околната среда и водите, било издадено от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, както и при спазване на административнопроцесуалните правила. Административният акт съответствал на целта на закона и бил издаден при спазване на принципа за съразмерност съгласно чл. 6 АПК. С тези доводи счел, че не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на административния акт и отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението на административния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Съдът незаконосъобразно е приел, че с Решение 1106/29.12.2016г. на Министерски съвет е приет ПУРБ ИБР 2016-2021г., както Национална програма за изпълнението му, които не били отменени, поради което оспореният административен акт бил издаден в съответствие с материалноправните разпоредби, в съответствие с изискванията за форма съгласно чл. 59, ал. 2 АПК и при спазване на принципа за съразмерност съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК. Въпреки, че посочил, че с протоколно определение от 13.02.2020г. е даден ход по същество на адм. дело 924/2020г. на Върховния административен съд, първостепенният съд е постановил обжалвания съдебен акт преди окончателното произнасяне по законосъобразността на ПУРБ ИБР 2016-2021г. Производството по посоченото дело на Върховния административен съд е приключило с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВАС с Решение 11559/14.09.2020г., постановено по същото дело. Във връзка с това е образувано адм. дело 9995/2020 г. по описа на Върховния административен съд, приключило с Решение 9306 от 26.08.2021 г., отменено с Решение 7643 от 08.08.2022 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на първа колегия, постановено по административно дело 2397/2022 г. С това решение делото е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание за събиране на допълнителни доказателства. С Решение 9132 от 23.07.2024г., постановено по адм. дело 2397/2022г. по описа на Върховен административен съд, петчленен състав, е отменен План за управление на речните басейни в Източнобеломорския район за периода 2016-2021 г. и Националната програма за изпълнението му, приети с решение 1106/29.12.2016 г. на Министерския съвет, в частта за предвидените мерки по отношение на водно тяло-язовир "Въча" за опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, чрез: мярка "Опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване" (код DW_4), действие 3."Прекратяване след изтичане на срока на действие на съществуващите разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване (код DW_4_3) и мярка "Опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване" (код DW_4), действие 4."Преустановяване издаването на нови разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно-битово водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване" (код DW_4_4). Настоящата инстанция приема, че при съобразяване на нормата на чл. 142, ал. 2 АПК и посоченото по-горе съдебно решение, Решение 267 от 16.12.2019 г. на Министъра на околната среда и водите, следва да бъде отменено на основание чл. 146, т. 4 АПК. във вр. с отменения ПУРБ 2016-2021 г. в частта му за язовир Въча. В оспорения административен акт е посочено, че отказът е издаден на основание чл. 78, ал. 2, т. 2 от Закона за водите, като в мотивите административният орган се позовава на чл. 149, ал. 1 и чл. 149а, ал. 1 от ЗВ, които препращат към плановете за управление на речните басейни, съвместимостта с обществените интереси и анализи на състоянието на водните обекти. Както вече бе посочено именно План за управление на речните басейни в Източнобеломорския район за периода 2016-2021 г. и Националната програма за изпълнението му, приети с решение 1106/29.12.2016 г. на Министерския съвет, в частта за предвидените мерки по отношение на водно тяло-язовир "Въча" е отменен с Решение 9132 от 23.07.2024г., постановено по адм. дело 2397/2022г. на ВАС. Ответникът по делото Министърът на околната среда и водите навежда неоснователно доводи, че постановеният отказ е законосъобразен поради изискването на чл. 78, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 49, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗВ, а именно нарушаване условията на плановете за управление на речния басейн и оказване на негативни въздействия върху бреговете, върху съоръженията, върху качеството на водите и върху защитени територии или при разхищението на води. Видно и от мотивите на отменителното Решение 9132 от 23.07.2024г., постановено по адм. дело 2397/2022г. на ВАС в рамките на самото административно производство липсва изготвено надлежно и своевременно изготвено становище в хода на приемането на ПУРБ за възможността водният ресурс да бъде използван след съответното изискуемо по закон допълнително пречистване, водещо до определяне на постъпващите от него водни ресурси като годни за захранване на мрежата, снабдяваща населението в региона с питейна вода. МОСВ изразява становище, че плаващите обекти са източник на замърсяване чрез генерирането на битово отпадни води. Това твърдение не е подкрепено с конкретни доказателства. В приложените към ПУРБ документи не са представени обективни данни за такова замърсяване. Въздействието на съоръженията върху околната среда не може да се изключи изцяло, но степента и видът на конкретното влияние са от значение за формулиране на обоснована преценка за необходимостта както от цялостното им премахване от водния обект, така и за възможността за съобразяване на такава мярка с предвидим срок за започване на реално ползване на водите на водоизточника за питейни нужди. В оспореното Решение 267 от 16.12.2019 г. на Министъра на околната среда и водите не са изложени допълнителни мотиви за нарушение на разпоредбата на чл. 49, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗВ, липсват констатации и доказателства, които да ги подкрепят. Не е посочено нарушаване на обществените интереси, изразяващо се в конкретно несъответствие с посочените негативни въздействия върху бреговете, върху съоръженията, върху качеството на водите и върху защитени територии или при разхищението на води. Не е извършен анализ и преки доказателства, че повърхностен воден обект за изграждане на плаващо съоръжения в язовир Въча несамоходна плаваща база Б-114 Чичо Манчо е потенциален източник, т.е. опасност за замърсяване на водите съгласно нормативните изисквания на чл. 116, ал. 1, т. 1 и 3 и чл. 119, ал. 2 и ал. 4, т. 1 от ЗВ, съгласно които, опазването на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване следва да се осъществява така, че да се предотврати влошаването на техните качества. В хода на административното производство не са събрани доказателства относно твърдяната потенциална опасност за замърсяване на водите, а тя се основава само на обективни обстоятелства, каквито в случая са свързани с ползването на несамоходната плаваща база Б-114 Чичо Манчо, разположена в акваторията на язовира. С писмо с изх. ПВ-36/18.11.2019г. на директора на Д УВ при МОСВ е изискана информация за обстоятелствата по чл. 78, ал. 2, т. 2 от ЗВ от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, по което с писмо с изх. ОРМ-270(2)/2015 от 06.12.2019г. на директора на БУДИВИБР Пловдив, дава информация за извършена проверка на място на 10.10.2019г. и констатации, че несамоходната плаваща база Б-114 Чичо Манчо е изпълнила условията и задълженията по Разрешително 02470010/25.06.2012г. Когато административният акт се издава в писмена форма, той трябва да съдържа изчерпателно посочените реквизити в чл. 59, ал. 2 от АПК. Мотивите трябва да сочат връзка между установените факти и последиците от приложимата правна норма. В случая следва да бъде посочено, че към настоящия момент е влязъл в сила и нов План за управление на речните басейни 2022-2027 г., приет с Решение 920/31.12.2024г. на Министерски съвет и Национална програма за изпълнението му. При извършване на проверка за съответствие с изискванията на чл. 49, ал. 1, т. 3 ЗВ административният орган следва да съобрази и новия план за управление на речния басейн. Предвид изложените съображения, обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено. Предвид изложеното, жалбата на Вилмар 11 ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Куклен, област Пловдив срещу Решение 267 от 16.12.2019г. на Министъра на околната среда и водите е била основателна. Оспореният административен акт е издаден в нарушение на чл. 146, т. 4 АПК. Решението на административния съд като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което обжалваният административен акт се отмени и преписката върне на административния орган за ново разглеждане. При този изход на спора на касационния жалбоподател на основание чл. 143, ал.1 АПК се дължат разноски в размер на 370 лева за държавни такси и 1100 лева за адвокатски хонорар за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,