Решение № 5269 от 1.6.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Гиритлиев, от [населено място], област Смолян против решение 331/29.10.2021 г., постановено по адм. дело 177/2021 г. по описа на Административен съд гр. Смолян. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ Смолян, чрез юрисконсулт Димова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробен писмен отговор и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 331/29.10.2021 г. по адм. дело 177/2021 г. Административен съд гр. Смолян е отхвърлил оспорването по жалба на Н. Гиритлиев, от [населено място], област Смолян срещу Решение Ц1012-20-28#2/07.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ Смолян. Решението е правилно. По делото е установено, че с разпореждане от 01.06.2020 г., ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Смолян е отпуснал на жалбоподателя Н. Гиритлиев лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а КСО от 04.05.2020 г., пожизнено. Приел е наличието на материалноправните основания - навършена възраст 63 г. и 4 м., както и осигурителен стаж от ІІ категория труд 1 г. 03 м. 05 д. и осигурителен стаж от ІІІ категория труд 40 г. 05 м. и 23 д., последните превърнати на основание чл. 104 КСО формират общ осигурителен стаж от ІІІ категория труд 42 г. 00 м. и 22 д.. Спорът между страните касае удостоверения от трудовата книжка на жалбоподателя осигурителен стаж за периода от 05.06.1990 г. до 31.12.1991 г. на длъжност арендатор, който не е бил зачетен от пенсионните органи при изчисляване на отпусната ЛПОСВ. Обосновани са изводите на съда, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ Смолян и потвърденото с него разпореждане са издадени от оправомощени по закон органи, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че не следва да се зачете като осигурителен стаж на Гиритлиев отразеният в трудова книжка 1615/1976 г. трудов стаж за периода 05.06.1990 г. до 31.12.1991 г. при осигурителя Трафик-92 ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, като съгласно чл. 40, ал. 3 от същата наредба издаденият документ за установяване на осигурителен стаж трябва да се основава на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Издаденият документ за установяване на осигурителния стаж има доказателствена сила, само когато се основава на данните от ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Съдът е извършил задълбочен анализ на доказателствата по делото, вкл. заключението на приетата експертиза, вследствие на което е достигнал до обоснован извод, че в архивните документи, в т. ч. ведомости за заплати на осигурителя Трафик-92 ЕООД, Гиритлиев не фигурира за периода 05.06.1990 г. до 31.12.1991 г., поради което удостовереният стаж за този период в трудова книжка с 1615 не съответства на наличната първична документация и следователно нейната доказателствена сила е опровергана. В досието на дружеството, намиращо се на съхранение в ТП на НОИ Смолян, също не са установени данни за Гиритлиев за периода от 05.06.1990 г. до 31.12.1991 г. като "арендатор". Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 3 от Наредбата за общественото осигуряване на лицата, които упражняват трудова дейност във фирмите на граждани, в индивидуалните земеделски стопанства, по договор за аренда или въз основа на регистрация или произвеждат селскостопанска продукция при заплащане на акорд (обн. ДВ., бр. 70 от 8.09.1989 г., отм. ДВ., бр. 58 от 17.07.1992 г., в сила до 20.07.1992 г.)., по реда на тази наредба се осигуряват задължително за всички осигурителни случаи съгласно чл. 146 от Кодекса на труда от 1951 г. : гражданите, сключили договор за аренда с фирма или друга социалистическа организация. В случая Гиритлиев не е представил доказателства, че се е осигурявал, не е представил осигурителна книжка, договор за аренда, приходни касови ордери за внесени арендни вноски и други, касаещи посочения период, нито такива данни са налични в провереното от контролния орган досие на дружеството, съхраняващо се в ТП на НОИ Смолян. Предвид това, обоснован е изводът на съда, че законосъобразно административните органи не са зачели спорния осигурителен стаж на Гиритлиев. Съдът надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за предмета на спора материалноправни норми. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода но спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение