Решение № 1268 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10683/2011 г.

ВАСVI отделение24.01.2012 г.докладчик Тодор Тодоров

Диспозитив

Оставя в сила решение от 19.07.2011 г. по адм. дело № 329/2011 г. на Административен съд - Монтана. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 1268 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10683/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Монтана против решение от 19.07.2011 г. по адм. дело № 329/2011 г. на Административен съд - Монтана. Поддържат се оплаквания за неправилност поради необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, Борислав Огнянов Каменов, от гр. Берковица счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Предмет на контрол в първоинстанционното производство са задължителни предписания № 723/14.04.2011 г. на контролен орган при ТП на НОИ - Монтана, потвърдени с решение № К-36/9.05.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Монтана, с които Борислав Огнянов Каменов е задължен да заличи подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване за периода 1.03.2007 г. - 31.12.2010 г., през който в качеството си на помощник - нотариус се е осигурявал като самоосигуряващо се лице. С атакуваното съдебно решение административният съд е уважил оспорването като е приел, че обжалваният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона - основания за незаконосъобразност по чл. 146, т. 3 - 5 от АПК. Решението е правилно. Законосъобразно и обосновано решаващият състав е приел, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не са събрани възможните доказателства с оглед изясняване на правнозначимите факти предвид изисквания по чл. 35 и сл. АПК. Административният орган не се е съобразил и с основните принципи на съразмерност, истинност и служебно начало - чл. 6, чл. 7 и чл. 9 АПК при издаване на оспорения акт. Правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че от съществено значение е изясняването на основанието, по което осигуреното лице е упражнявало трудова дейност във връзка със сключения договор по чл. 40, ал. 5 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД). При полагане на труд, след надлежни регистрации, съобразно изискванията на КСО, ЗННД и Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица и внасяне на осигурителни вноски, предвид на принципа за задължителност и всеобщност на осигуряването чл. 3, т. 1 КСО и при съобразяване с чл. 6 , чл. 7 и чл. 9 от АПК при реализиране на правомощията си по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО, административният орган е следвало да даде изчерпателни предписания за окончателно уреждане на въпросите относно регистрацията и осигурително-правния статут на лицето. Дадените предписания за заличаване на подадените данни са в противоречие с материалноправните разпоредби и са в несъответствие с целта на закона, тъй като ако бъдат реализирани в този си вид би се стигнало до противоправен резултат, а именно при осъществявана трудова дейност, внасяни осигурителни вноски и осъществени от администрацията регистрации като самоосигуряващо се лице, последното да загуби своя осигурително-правен статут за процесния период. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1