Решение № 7484 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3618/2014 г.

Решение № 7484 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3618/2014 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - гр. Силистра срещу решение № 2 от 28.01.2014 г. по адм. дело № 138/2013 г. на Административен съд - гр. Силистра. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Административен съд - гр. Силистра е отменил заповед № 1717 от 7.11.2013 г., с която касационният жалбоподател е отказал да отпусне целева социална помощ за отопление с електроенергия на Емил Вълчев Вълчев от гр. Силистра с мотиви: "Не живее на адреса и не отговаря на чл. 2 от Наредба № РД-07-5/08 г., във вр. с чл. 8 и чл. 27, ал. 5 от ППЗСП". За да постанови този резултат съдът е приел, че отказът, основан на отразеното в социалния доклад обстоятелство "лицето не живее на адреса" и на правилото по чл. 27, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), според което, ако в 3-дневен срок от повторното уведомление лицето, което не е намерено на своя постоянен адрес, не се яви за справка в ДСП, социалният работник прави мотивирано предложение за отказ поради невъзможност за извършване на социална анкета, е незаконосъобразен поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, постановен е в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Решението е правилно - законосъобразно, обосновано и изцяло съобразено с трайно установената съдебна практика. С касационната жалба подробно се описват посещенията, които социалните работници са направили в дома по постоянен адрес на лицето, искащо целева помощ за отопление, оставените съобщения това лице да се яви за справка в ДСП и отново се акцентира на правилото по чл. 27, ал. 5 ППЗСП. Липсват обаче съображения, защо социалните работници не са потърсили това лице (Емил Вълчев) на някой от посочените от него в молбата-декларация два телефонни номера, още повече, че както се заявява и с касационната жалба, при посещенията си на адреса социалните работници са получили информация от съседи на Емил Вълчев, че той е при баща си в с. Срацимир - село в състава на Община Силистра. Правилно Административен съд - гр. Силистра е посочил в мотивите на своето решение, че Върховният административен съд многократно е указвал, че: а) ненамирането на лицето на постоянния му адрес при направените посещения от социалния работник не представлява материалноправно основание за отказ да бъде отпусната помощта, след като това отсъствие е временно, както и че б) установяването на заявителя на социална помощ на адрес, който е различен от адреса по лична карта, не е сред предвидените материалноправни предпоставки за отпускане на помощта. Освен посоченото от Административен съд - гр. Силистра Решение № 12017 от 1.10.2012 г. по адм. д. № 9424/2012 г. на ВАС-VI отд. и цитираните в него други решения на ВАС, идентични становища са изразени и в последващите Решение № 9308 от 24.06.2013 г. по адм. д. № 4307/2013 г. и Решение № 9307 от 24.06.2013 г. по адм. д. № 4665/2013 г., и двете на ВАС-VI отд. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не намира основания в процесния случай да се отклони от тази константна съдебна практика. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че в процесния случай разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ППЗСП е правилно приложена. С тази разпоредба е предоставена процесуална възможност социалният работник да направи мотивирано предложение за отказ поради невъзможност за извършване на социална анкета, което не освобождава решаващия орган - директорът на ДСП - от задължението да обсъди и възможността лицето да бъде уведомено на някой от посочените от него телефони за датата и часа на планираната социална анкета в дома му по постоянен адрес. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно, обосновано и, както вече се каза - изцяло съобразено с трайно установената съдебна практика), поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,