Решение № 12984 от 8.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7335/2013 г.

ВАСII отделение08.10.2013 г.докладчик т Светлана Йонкова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение от 17.04.2013 г. по адм. д. № 18/2013 г. на Ямболския административен съд и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Иван Димитров Попигнатов срещу заповед № ДК-02-ЮИР-28/17.02.2012 г. на началника на РДНСК Югоизточен район. ОСЪЖДА Иван Димитров Попигнатов да заплати на РДНСК Югоизточен район разноски по делото за всички инстанции до сега в размер на 300 (триста) лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 12984 от 8.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7335/2013 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 17.04.2013 г. по адм. д. № 18/2013 г. Ямболският административен съд е отменил заповед № ДК-02-ЮИР-28/17.02.2012 г. на началника на РДНСК Югоизточен район. Изпратил е административната преписка на административния орган за ново произнасяне. Решението се обжалва с касационна жалба от РДНСК Югоизточен район. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост. Ответникът по касационната жалба не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде отменено като незаконосъобразно. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената пред Ямболския административен съд заповед е наредено премахване на незаконен строеж "Пристройка, надстройка и преустройство на съществуващ "Дюкян" в имота на ответника по жалбата, негова собственост. Ямболският административен съд е приел, че има три самостоятелни строежа и за всеки от тях административният орган бил длъжен да издаде самостоятелен акт. Приел е, че фактическата обстановка е неизяснена от събраните по делото доказателства и че съдът не може да изпълни задължителните отменителни указания на Върховния административен съд. По тези съображения е отменил заповедта и е върнал преписката за ново произнасяне с указания да се издадат нови администратимвни актове и да се обсъдят представени пред съда доказателства. Решението на Ямболския административен съд е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е длъжен да се произнесе по законосъобразността на оспорения пред него акт, като обсъди всички доказателства по делото, включително и представените в административното производство. Съдът има задължение да укаже на страните, че представените доказателства не установяват факти, които имат съществено значение за делото, като им даде указания да представят и други доказателства за установяване на тези факти - чл. 171, ал. 1, 2 и 4 АПК. Законът не предвижда възможност за съда да не събере доказателства и да не изясни фактите, релевантни за спора и поради това да отмени оспорения акт и да върне преписката за ново произнасяне от административния орган. Връщането на преписката е в нарушение на разпоредбата на чл. 173, ал. 1 АПК. След като приеме, че актът е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, съдът е длъжен да реши делото по същество. Съдът няма право да дава указания на административния орган да издава нови административни актове освен оспорения пред него. Преценката за това дали да се издаде акт или не е само на административния орган. Решението на Ямболския административен съд е постановено при допуснато нарушение на материалния закон и е необосновано. В оспорената заповед е направена подробна характеристика на строежа и вида на извършените строителни работи. Извършеното строителство, описано в заповедта е установено и от заключението на техническата експертиза, назначена при новото разглеждане на делото. От същото се установява, че съществуващ дюкян е надстроен, като надстрояването се изразява във височината на корниза и наклона на покрива. Към мего е изградена пристройка от 6 бр. стоманобетонови колони, стоманобетонова плоча и ограждащи тухлени стени. Самият дюкян е преустроен, като са изградени нови стоманобетонови колони, стълбище, стоманобетонова плоча и второ ниво. Всички помещения са функционално свързани и представляват един строеж, а не три самостоятелни строежа, както е приел съда. Извършеното строителство, отразено в заповедта, не се оспорва от ответника Попигнатов. Той признава в жалбата си, че го е извършил, но с цел запазване на сградата от самосрутване. Необосновано и незаконосъобразно съдът е приел, че не е установено извършването на незаконен строеж. Описаният в заповедта и заключението на вещото лице строеж е такъв по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Същият е незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Този извод се налага от събраните по делото доказателства, които съдът не е обсъдил. Заключението на експертизата установява, че разрешението за строеж от 1989 г. не се отнася за процесния строеж. За това не е необходимо и вещо лице, тъй като на самото разрешение е отбелязано, че се издава за пристройка към жилищна сграда, а не към съществуващ дюкян. Не е относимо към строежа и разрешението от 1996 г. Строежът е изграден в периода от 2002 - 2012 г. и не може да бъде търпим по смисъла на § 16, ПЗР ЗУТ. Решението на Ямболския административен съд е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което да се отхвърли жалбата на Иван Димитров Попигнатов срещу заповед № ДК-02-ЮИР-28/17.02.2012 г. на началника на РДНСК Югоизточен район. Иван Димитров Попигнатов следва да бъде осъден да заплати на РДНСК Югоизточен район разноски по делото за всички инстанции до сега в размер на 150 лв. юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция и 150 лв. възнаграждение на касационната инстанция, общо 300 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, на основание чл. 222, ал. 1 АПК

Цитирани разпоредби

2