Решение № 5740 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 827/2021 г.

Решение № 5740 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 827/2021 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/. Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Бургас, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП срещу Решение № 1504 от 19.10.2020 г. на Административен съд – Варна по адм. дело № 3269/2019 г. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон. Счита, че първоинстанционният съд не е съобразил, че нерегулярното подаване на данни към НАП за постъпилите количества течни горива от задълженото лице е продължило три месеца и половина. Намира, че причините за нарушението са ирелевантни за налагането на процесната ПАМ, чийто срок е съобразен с тежестта на деянието. Сочи, че проведената съдебно- компютърна експертиза не е установила по безспорен начин, че организацията на работа в търговския обект позволява да се подават регулярно данни към сървърите на НАП за доставените или продадени количества гориво. В тези насоки излага конкретни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу оспорената заповед, ведно с редуциране на размера на присъдените разноски. Ответникът по касационната жалба - "Трейднет Варна" ЕООД, гр. Варна, чрез процесуален пълномощник, оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът при Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АС - Варна е законосъобразността на Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-526-0344961/11.10.2019 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Бургас в ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която на "Трейднет Варна" ЕООД е наложена ПАМ - запечатване на стопанисван от дружеството търговски обект – бензиностанция, находящ се в гр. Ямбол, ул. "Ямболен" № 100 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: При извършена проверка на 03.10.2019 г. в горепосочения търговски обект органите по приходите са констатирали, че за периода 14.06.2019 г. – 30.09.2019 г. е налице разминаване между данните от нивомерната измервателна система /НСС/ и регистрираните с баркод четец 3 бр. еАДД от 21.09.2019 г., които не са подадени като данни към НАП. Поради това са приели, че е нарушена разпоредбата на чл. 118, ал. 6 ЗДДС, с оглед на което и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "г" ЗДДС е наложена процесната ПАМ. В хода на съдебното производство е установено, че в търговския обект е въведена в експлоатация електронна система с фискална памет за отчитане на оборотите от продажби на течни горива, отговаряща на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Проведена е и съдебна експертиза, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Според вещото лице нивомерната система на обекта е извършила регистрация на доставеното гориво по посочените еАДД, за което е получено потвърждение от НАП. Акцизните данъчни документи, които придружават доставката, са въведени ръчно, но подаването им не е регистрирано в сървъра на НАП. Това е извършено след 03.10.2019 г. съгласно представените три броя служебни бонове. Експертът е посочил, че дружеството е направило всичко необходимо за изпращане на информацията до сървърите на НАП, като данните от нивомерната измервателна система и от акцизните данъчни документи са регистрирани на една и съща дата – 22.09.2019 г. във фискалната памет на работещата в търговския обект електронна система, но данните от документалната доставка не са достигнали до НАП. Съгласно показанията на свидетеля М. А., работещ като технически организатор в обекта от август 2017 г., процесните доставки са отчетени от него по обичайния начин, но за служебните бонове относно документалните доставки е получено съобщение, че няма достъп до сървъра на НАП. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон. Счел е, че нейният адресат не е извършил нарушение, което да бъде преустановено или предотвратено по смисъла на чл. 22 ЗАНН. При неустановеност на недобросъвестно поведение на търговеца и липсата на вреди за фиска с оглед последващото успешно изпращане на тези данни, решаващият състав е достигнал до извода, че обжалваният акт е незаконосъобразен и следва да се отмени. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС / в приложимата по време редакция/ принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда за подаване на данни по чл. 118 в Националната агенция по приходите. Относимата разпоредба на чл. 118 ЗДДС в случая е тази на аления 6, според която всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. В случая първоинстанционният съд правилно е приел, че събраните доказателства не установяват непредаване на изискуемите се данни по дистанционната връзка на НАП, а единствено неполучаването на данните за документалните доставки в сървъра на приходните органи. Обосновано решаващият състав е съобразил заключението на вещото лице по проведената СЕ, съгласно което съществуващ проблем в сървъра на НАП е осуетил получаването на изпратените данни от акцизните данъчни документи в деня на доставките. Поради това не може да се приеме, че търговецът недобросъвестно не е изпълнил задължението си по чл. 118, ал. 6 ЗДДС. Неоснователно в тази връзка касаторът поддържа, че първостепенният съд не е съобразил, че дружеството регулярно не е подавало данни към НАП за постъпилите и продадени количества горива. Независимо, че тази констатация е част от мотивите на оспорената заповед, същата не е подкрепена от конкретни факти и обстоятелства. И трите посочени от издателя на акта еАДД са от една и съща дата - 21.09.2019 г., а това не доказва твърдението, че за период от три месеца и половина търговецът не е подавал в НАП данни за документалните доставки. Ето защо, като е достигнал до извода, че адресатът на оспорения акт не е осъществил нарушение на чл. 118, ал. 6 ЗДДС, решаващият състав правилно е приел, че не е налице основанието по чл. 186, ал. 1, т. 1, б "г" ЗДДС за налагане на процесната ПАМ. Обжалваната заповед е издадена в нарушение на материалния закон, с оглед на което отменяйки същата, АС- Варна е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид релевираното в касационната жалба възражение за прекомерност на присъдените в първоинстанционното производство разноски следва да се посочи, че настоящият състав не е родово компетентен да се произнася по него без да е изчерпан редът по чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение от съда, който го е постановил. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в касационното производство разноски, възлизащи на сумата от 663, 02 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение