Решение № 13895 от 19.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5380/2014 г.

Решение № 13895 от 19.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5380/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП, против решение № 347 от 10.03.2014 г. по адм. дело № 2090 по описа за 2013 г. на Административен съд - Бургас, с което ревизионен акт № 021300313 от 23.04.2013 г. на старши инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № 197 от 5.07.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП, е отменен в обжалваните му части. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират неправилно прилагане на чл. 1, ал. 5, т. 1 от НООСЛБГРЧМЛ във вр. с чл. 58, т. 3 от ЗТ и § 1, т. 28 от ДР на ЗТ, във вр. с § 5, т. 29 и т. 30 от ДР на ЗУТ, като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Елена Иванова Михова от гр. Созопол, обл. Бургас, не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд взе предвид следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Бургас е ревизионен акт № 021300313 от 23.04.2013 г. на старши инспектор по приходите при Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) - Бургас, потвърден с решение № 197 от 5.07.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП, с който на Елена Иванова Михова от гр. Созопол, обл. Бургас, са установени следните задължения за осигурителни вноски: за ДОО - 550.96 лв. и лихви 300.47 лв., за НЗОК - 298.40 лв. и лихви 76.08 лв., за ДЗПО - 198.00 лв. и лихви 98.62 лв., в месечен размер за период 1.01.2007 г. - 31.12.2012 г.; изравнителни годишни вноски за период 1.01.2007 г. - 31.12.2011 г. за ДОО - 795.41 лв. и лихви 580.45 лв., за НЗОК - 340.60 лв. и лихви 122.95 лв., за ДЗПО - 253.50 лв. и лихви 177.71 лв. С постановеното решение Административен съд - Бургас е уважил жалбата, след като неправилно е приел, че реализираният от физическото лице доход от наем на недвижимо имущество - самостоятелни стаи с утвърдена туристическа категория три звезди - не може да се определи като доход от трудова дейност или като търговска дейност. Съдът е стигнал до този извод без да приложи относимите разпоредби на Закона за туризма (отм.) и на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Разпоредбата § 1, т. 2 от ДР на Закона за туризма (изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила до 26.03.2013 г.) определя понятието "хотелиерство" по смисъла на закона като предоставянето на туристически услуги във всички видове категоризирани по закона или с издадено временно удостоверение за открита процедура за категоризиране средства за подслон, места за настаняване и туристически хижи. Хотелиерството е туристическа дейност на основание чл. 3, ал. 2, т. 2 от Закона за туризма (отм.), а местата за настаняване - пансиони, почивни станции, семейни хотели, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала и къмпинги - са туристически обекти на основание чл. 3, ал. 3, т. 2 от същия закон. Физическото лице, което извършва хотелиерство, има качеството на "хотелиер" съгласно допълнителната разпоредба на т. 3 от § 1 на Закона за туризма (отм.) във вр. с чл. 45, ал. 1 от същия закон. За търговец на основание чл. 1, ал. 1, т. 13 от Търговския закон се счита всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва сделки с туристически услуги. Установените по делото факти сочат, че Елена Иванова Михова през ревизирания период е упражнявала дейност като хотелиер по реда на Закона за туризма (отм.), като е давала за ползване срещу заплащане (под наем) туристически обекти: пет самостоятелни стаи с утвърдена категория 3 звезди, което се установява от безсрочно удостоверение № 970 от 19.07.2005 г., издадено от кмета на Община - Созопол на основание чл. 58 от Закона за туризма и чл. 18 от Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения, приета с ПМС № 357/2004 г. В същото време тя е получавала доходи от трудово правоотношение с Община Созопол. Лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, на основание чл. 4, ал. 3, т. 6 от Кодекса за социално осигуряване. Редът за осигуряването им е регламентиран в чл. 6 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Няма спор по факта, че през периода 2007 г. - 2012 г. ответницата по касация е извършвала дейност в категоризираните туристически обекти, находящи се в собствената на семейството сграда, начислявала е туристически такси и е получила доходи, които е декларирала по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Като физическо лице, получаващо доходи от трудово правоотношение и доходи от упражняване на дейност без трудово правоотношение, ответницата по касация дължи осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО при условията на чл. 6, ал. 10 от КСО върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. За здравноосигурителните вноски се прилага чл. 40, ал. 1, т. 6 от Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 19.06.1998 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г.), който предвижда, че за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в т. 1, 2, 2а, 3, 4 и 5, вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 6, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване. При определянето на размерите на дължимите вноски за ДОО, ДЗПО и НЗОК органът по приходите е приложил чл. 6, ал. 10 от КСО, като е ползвал данните от годишните данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ и допълнително представената в ревизионното производство декларация за получените приходи от туристическа дейност. Размерите на установените с ревизионния акт задължения не се били предмет на спора. С оглед на гореизложеното обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Следва да бъде уважено искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 495,52 лв. съобразно материалния интерес от 3793,15 лв. за една инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,