Решение № 4008 от 12.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адв. Д. Марковски, като пълномощник на И. Тодорова от гр.София против Решение 2232 от 04.04.2022 г., постановено по адм. дело 192/2022 г. по описа на Административен съд София-град. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано, които съставляват отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения в жалбата моли решението да бъде отменено и да се уважи оспорването против административния акт. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София-град, в писмен отговор излага доводи за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна. С Решение 2232 от 04.04.2022 г., постановено по адм. дело 192/2022 г. по описа на Административен съд София-град, е отхвърлена жалбата на И. Тодорова срещу Решение 2153-21-298/08.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане [номер]/59 от 06.08.2021 г. на длъжностното лице по ПО. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че на И. Тодорова е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 74 от КСО. След обжалване с ЕР на ТЕЛК от 21.05.2020 г., с ново такова решение от 16.12.2020 г. на лицето е определен 100% ТНР, от които за инвалидност поради общо заболяване 60% и 30% ТНР за инвалидност поради трудова злополука с дата на инвалидизиране 03.01.2017 г. В тази връзка длъжностното лице по ПО с разпореждане [номер]/59 от 06.08.2021 г. е отказало отпускането на лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука. Разпореждането е потвърдено с процесното решение на Директора на ТП на НОИ София-град. След анализ на спорните факти, съдът е обосновал правните си извод в съответствие с приложението на чл. 78 от КСО. Приел е, че при последното освидетелстване с ЕР 0822/16.12.2020 г. на ТЕЛК, на Тодорова е определило 30% ТНР за инвалидност поради трудова злополука, който процент е по-малък от предвидения в чл.78 от КСО и не е налице основание за отпускане на пенсия за инвалидност поради трудова злополука. Решението на административния съд е правилно. За да възникне субективното право на пенсия за инвалидност, което е регламентирано в чл. 78 от КСО, е необходимо на лицето да бъде призната 50 и повече % трайна нетрудоспособност поради трудова злополука. Според формираната съдебна практика на Върховен административен съд (Решение 9201/26.06.2012 г. по адм. дело 4542/2012 г., 6 отд., Решение 16660/12.12.2013 г. по адм. дело 1134/2013 г., 6 отд.), в производството по отпускане на пенсия за инвалидност, не могат да бъдат определяни нито процента на намалената работоспособност, нито вида на увреждането, респективно, не може да бъде правена преценка дали същото се дължи на професионално или общо заболяване. Установяването на тези обстоятелства е от компетентността на органите, които извършват експертиза на работоспособността. На основание чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето решенията на органа на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. Съобразен с материалния закон и обоснован се явява изводът на административния съд, че жалбоподателката няма право на пенсия за инвалидност, поради обстоятелството, че няма установен с решение на ТЕЛК, процент 50% или над 50% загуба на работоспособността. Съображенията на първоинстанционния съд за липса на правопораждащите факти по смисъла на чл. 78 от КСО, се споделят от настоящата инстанция. За касатора не са налице предпоставките да получава пенсия за инвалидност поради трудова злополука, тъй като не се установява след преосвидетелстването му с влязло в сила ЕР да е загубил 50 или над 50 на сто работоспособността си поради трудова злополука, каквото е изискването на чл. 78 от КСО. Тези установени факти са дали основание на пенсионния орган не отпусне личната пенсия за инвалидност поради трудова злополука. С оглед на тези мотиви настоящата инстанция приема, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. И двете страни са направили искане за присъждане на разноски по делото. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ответника по касация, на основание чл. 143, ал. 3, във връзка с чл. 228 от АПК и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, И. Тодорова следва да бъде осъдена да заплати на ТП на НОИ София-град съдебни разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. Първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,