Решение № 5100 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6050/2012 г.

Решение № 5100 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6050/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на областен управител на област София против решение № 1222/07.03.2012 г., постановено по адм. д. № 7394 по описа за 2011 г. на Административен съд - София град. Релевират се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209 и сл. от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на подадената от Станка Велинова Величкова и Стефка Вилхелмова Кирилова жалба против заповед № РД-151 от 27.07.2011 г. на областен управител на област София. Ответникът по касационната жалба оспорва същата като неоснователна и моли решението на административния съд да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Производството пред АССг е образувано по жалбата на Станка Велинова Величкова и Стефка Вилхелмова Кирилова против заповед № РЛ-151 от 27.07.2011 г., издадена от областния управител на област София. С оспорената заповед областният управител е отказал да уважи искането на жалбоподателките за изплащане на обезщетение в пълен размер по реда на § 3 от ЗИД на ЗПГРРЛ за репресия, изтърпяна от техния наследодател. С обжалваното решение административният съд е отменил заповед № РЛ-151 от 27.07.2011 г. и вместо нея е решил спора по същество, като е признал на касационните жалбоподатели право на доплащане на обезщетение в размер на 9 277,87 лв. за репресия "лишаване от свобода", изтърпяна от наследодателя им В. в периода от 11.08.1948 г. до 09.09.1963 г. Решението на съда е правилно, същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон, при липса на твърдяното съществено нарушение на съдопроизводствените правила, решението почива на установените по безспорен начин пред първоинстанционния съд релевантни за спора факти. Правилно съдът се е обосновал с обстоятелството, че жалбоподателката Станка Велинова Величкова е съпруга на Вилхелм Стефанов Величков, починал на 03.11.2001 г., а жалбоподателката Стефка Вилхелмова Кирилова е негова дъщеря. С решение № 899 от 23.11.1949 г. на Върховния съд на НРБ, постановено по наказателно дело № 792/1949 г., наследодателят Величков е осъден на доживотен затвор на основание чл. 2, т. 7 от Наредба-закон за съдене на виновниците от Народния съд. Видно от представеното по делото Удостоверение № 7539/17.12.1991 г. на Министерството на правосъдието Вилхелм Величков е бил освободен с Указ № 942/20.05.1963 г. от затвора в Стара Загора. Наказанието по присъдата е изтърпяно в срока от 11.08.1948 г. до 09.09.1963 г. В удостоверението е посочено, че Вилхелм Величков е бил осъден на 20 години лишаване от свобода. Въз основа на доказателствата по делото съдът обосновано е приел, че продължителността на репресията е 15 години и 29 дни, а с решение № 163 от 01.03.1994 г. на Централната комисия за политическа и гражданска реабилитация му е призната политическа репресия по тази присъда в размер на три години, считано от 11.08.1948 г., наследодателят на жалбоподателите е получил обезщетение за репресия "затвор" в размер на 50 000 неденоминирани лева, което е установено от представеното по делото удостоверение от ТД на НАП изх. № 94-С-58/02.02.2010 г., а за оставащия срок на репресията в размер на 12 години /144 месеца/ и 29 дни по реда на чл. 6, ал. 1 от Наредбата се следва обезщетение в размер на 9 277,87 лева /144 месеца х 64 лева = 9216 лв. и 29 дни х (64:30) = 61,87 лева/. Като е решил спора по същество, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд