Решение № 509 от 15.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1462/2008 г.

Решение № 509 от 15.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1462/2008 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Добрила Василева Производството е по чл. 218а и сл. ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР ГПК (2007 г.). С решение от 17.02.2005 г. по гр.д. № 3756/2003 г. на Софийски районен съд, 48 състав, оставено в сила с решение от 14.12.2007 г. по гр.д. № 1186/2006 г. на СГС, ВО, II-а състав е отхвърлен иска, предявен от К. Б. против М. Л. и С. В. за предаване владението на празно дворно място от 134 кв.м., придаваемо от имот пл. № 864-а към имота на ищеца- парцел ****Х-1022 в кв.210-а по плана на София, м. "Г", съгласно нот.акт № 187/96 г., съставен на основание чл. 134, ал. 2 ЗТСУ. Ищецът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развива оплаквания за нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че са били налице всички предпоставки за настъпване на вещноправното действие на дворищната регулация, въз основа на която спорното място е придадено към неговия парцел, както и че по въпроса има влезли в сила съдебни решения по други дела с участието на същите страни. Моли за отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Ответниците оспорват жалбата като неоснователна. Считат че дворищната регулацията не е приложена и действието й е отпаднало по силата на § 6, ал. 2 и 4 и § 8, ал. 1 от ПР към ЗУТ. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: При започване на делото ищецът се е легитимирал като собственик с нотариален акт, съставен по реда на чл. 134 ЗТСУ, с твърдение, че се касае за имот, придаден по регулация към собствения му парцел ****Х-1022 от квартал 210-а по плана на гр. С., м. "Г", като придаваемото място е означено като имот пл. № 864-а, собственост на С. община. Изменението на плана, предвиждащ това отчуждаване е отменено, но с влязла в сила заповед № 246/27.05.1997 г. е одобрен нов проект за изменение на плана, предвиждащ отново придаване на същата площ, сега заснета като имот пл. № 1* собственост на С. община, и придаваща се към ХVIII- 1021, 1022, посочен като собственост на ищеца, с данни че повторно е платил мястото на 26.05.2005 г. За да отхвърли иска съдът е приел, че ищецът не е станал собственик на придаваемото място от 134 кв. м., тъй като сметките по регулация не са уредени, а към настоящия момент действието на дворищнорегулационния план е отпаднало по силата на § 8, ал. 1 от ПР към ЗУТ. Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка относно действителното регулационно състояние на имотите и настъпилите с тях изменения. Това е резултат и на неправилно определяне предмета на спора и относимите към него обстоятелства. Въпреки че с исковата молба ищецът е поставил като спорен въпроса само за собствеността на мястото от 134 кв.м., той е следвало да установи, че е собственик и на имота, към който това място се придава. Не са представени доказателства кога, на какво основание и какво е придобил ищецът / урегулирани имоти с уредени или неуредени сметки по регулация, кадастрална единица или незаснет имот /, за да може да се направят изводи за статута и на придаваемото място, поел ли е ищецът задължение да уреди сметките по регулация и спрямо кого. Данните в това отношение са противоречиви, тъй като в административните производства по повод обжалване на регулацията е прието, че сметките са уредени с ответниците като собственици на имот пл. № 8* част от който се придава към парцел ****Х- 810, отреден за поликлиника / следователно по ЗРП за обществени мероприятия/, докато ищецът се позовава на плащане в полза на С. община / кв. № 1* от 14.II.1996 г., цитирана в нот.акт. № 187/ 96 г./ Не е изискано да се представят отделни скици- извлечения от всички съществували кадастрални и регулационни планове за засегнатите имоти, техните изменения и на какво основание са предприети, със сведение за записването по разписните листове, т.к. съставената комбинирана скица не дава всичката необходима информация. В представената скица от 16.01.2003 г. са цитирани нотариалните актове, въз основа на които ищецът е придобивал очевидно на части имотите, но същите не са представени по делото. Не е обсъден / въпреки че впоследствие е отменен на формално основание, но и поради данни, че е налице спор за материално право/констативния протокол от 20.06.1995 г., от който е видно, че имоти пл. № 1* и 1022 не са били заснети / или не са попълнени в действителните им граници/, като е отразено, че ищецът е представил и друг нотариален акт за собственост - № 63 по нот.д. № 1952/95 г., който липсва при изброяването в скицата. По делото не е изяснено и на какво основание придаваемата част е била заснета като отделен имот с пл. № 864-а и е бил записан като собственост на С. община /. собственост на АПК С. /, за да е необходимо на нея да се изплаща обезщетението, както твърди че е сторил ищецът през 1995 г. и повторно през 2005 г. Накрая във връзка с приложението на материалния закон не е обсъдено и дали не се касае за продажба на площта от 134 кв. м., а не за придаване по регулация. По изложените съображения следва да се приеме, че въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 186 и чл. 188, ал. 1 ГПК, което съставлява касационно основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, при изясняване последователно на всички изменения в кадастралния и регулационния план, засягащи спорните имоти, основанията за тези промени, както и основанието, на което ищецът се легитимира като собственик на имота, към който твърди, че е придадена спорната част от 134 кв. м.- предмет на ревандикационния иск. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение