Решение № 4055 от 15.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1765/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителният директор на Българска агенция по безопасност на храните(БАБХ), чрез процесуален представител, срещу решение 5052/26.11.2024г., постановено по адм.дело 417/2024г. по описа на Административен съд(АС) Хасково, с което е отменена Заповед РД11-1077 от 23.04.2024г. издадена от Изпълнителният директор на БАБХ. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон - касационни основания за отмяна по чл. 209, т.3 АПК. В жалбата се излагат доводи, че съдът неправилно е приел като основание за отмяна на оспорената заповед липсата на материално правната предпоставка на чл.100, ал.1, т.2 ЗДСл и че дисциплинарното производство било образувано от орган, който не разполага с такива правомощия. Изразява несъгласие с мотивите на съда, че не било доказано, че отстраненият служител могъл да повлияе на воденото срещу него дисциплинарно производство. Иска да се отмени съдебния акт и се реши спорът по същество от касационната инстанция като се отхвърли първоначалната жалба. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба С. Д. К., чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: С обжалваното решение АС Хасково е установил от фактическа страна следните обстоятелства: Към издаване на оспорената заповед д-р С. К. е заемал длъжността Главен инспектор в Контрол на храните при Областна дирекция по безопасност на храните(ОДБХ)- Хасково. Със Заповед РД11-1053 от 22.04.2024г., на основание чл.96, ал.1 ЗДСл, изпълнителният директор на Българска агенция по безопасност на храните наредил да се образува дисциплинарно дело 13 по описа на БАБХ за 2024г. срещу д-р С. К., относно установени от него пропуски и допуснати несъответствия по повод изпълнение на служебните му задължения, както и превишаване кръга на служебните му правомощия в периода 20.07.2021г. до 25.08.2023г., когато е заемал длъжността директор на ОДБХ Хасково. На 23. 04. 2024г. е проведено заседание на дисциплинарния съвет(ДС) при БАБХ във връзка с образуваното дисциплинарно дело. ДС е разгледал снетите обяснения от служители на ОДБХ относно изчезване на продукти за растителна защита от склад на ОДБХ, некачествено и лошо изпълнение на служебните задължения и превишаване на служебните правомощия от страна на д-р К. и е предприел събиране на допълнителни доказателства. Със Заповед РД11-1077 от 23.04.2024г. на Изпълнителният директор на БАБХ д-р С. К. е отстранен от работа, поради това че срещу него е образувано дисциплинарно дело 13/2024г. по описа на БАБХ и с мотив в съответствие и с целта на закона да се ограничи възможността на С. К. да повлияе или да попречи поради длъжността, която заема, на развитието на воденото дисциплинарно производство. Отстраняването е до приключване на дисциплинарното производство. При тези фактически установявания, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 26 и чл. 35 от АПК. Приел е, че изложените от органа фактически съображения са общи и неконкретизирани и от тях не става ясно конкретния довод на ответника да отстрани жалбоподателя от длъжност, изложените мотиви в заповедта са изцяло бланкетни. Приел е също така, че в случая не се установява материалноправната предпоставка по чл.100, ал.1, т.2 от Закона за държавния служител, тъй като дисциплинарното дело е образувано от дисциплинарнонаказващият орган със заповед РД11-1053 от 22.04.2024г., който не разполага с такива правомощия, а такива има дисциплинарният съвет. В заключение съдът е приел, че са налице основанията за отмяна на заповедта по чл. 146, т.2 и т. 4 от АПК и е отменил същата. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради неточно интерпретиране от първоинстанционния съд на установените фактически обстоятелства и неправилно приложение на материалния закон. Законодателят в чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е поставил като достатъчно условие за осъществяване фактическия състав на визираната правна норма установяване на обстоятелството, че срещу държавния служител има образувано дисциплинарно дело. След като е безспорно установено, че към 23.04.2024г. такова по отношение на д-р К. е налице, фактическият състав по отстраняване от работа по ал. 1, т. 2 на чл. 100 от ЗДСл е изпълнен. Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл държавният служител може да бъде временно отстранен от работа от органа по назначаването, когато срещу него е образувано дисциплинарно дело. С издаване на заповед за временно отстраняване се налага забрана на служителя, до възстановяването му на работа, да изпълнява задълженията си по служебното правоотношение, което продължава да съществува. Служителят се възстановява на работа когато дисциплинарното производство бъде прекратено или когато на служителя не бъде наложено наказание "уволнение". С временното отстраняване на държавния служител се цели защита на специфичния авторитет на службата, който би могъл да бъде накърнен, ако лицето продължи да извършва дейност, във връзка с която вече е образувано дисциплинарно производство срещу него. С прилагане на мярката на административна принуда се цели и предотвратяване на действия на служителя, които биха осуетили или затруднили образуваното срещу него дисциплинарното производство в този смисъл решение 5 от 12.05.2016 г. по к. д. 2/2016 г. на Конституционния съд на РБ. Органът по назначаване разполага с оперативна самостоятелност да прецени дали да отстрани дисциплинарно привлеченото лице, но прилагайки мярката е длъжен да изложи мотиви за решението си. Преценката за законосъобразността на заповедта за временно отстраняване на служителя следва да е съобразена с фактическите и правни обстоятелства към момента на издаването й. В обсъждания казус административният орган е мотивирал издаването на заповедта за временно отстраняване с конкретни обстоятелства и съображения, свързани с поведението на служителя, установено със снетите писмени обяснения, и станали причина за образуване на дисциплинарното производство, отчитайки и обстоятелството, че е заемал длъжността директор, което предполага създадени служебни взаимоотношения, които биха повлияли и затруднили дисциплинарното производство. Образуването и провеждането на дисциплинарно производство за ангажиране отговорността на служител при извършено нарушение на служебни задължения е правомощие и задължение единствено на органа по назначение. Уредбата на дисциплинарната отговорност, дадена в Глава пета, Раздел втори на ЗДСл не предвижда правомощия на Дисциплинарния съвет самостоятелно да образува дисциплинарно производство. Същият е помощен орган в това производство, който по нареждане на дисциплинарно наказващия орган образува дисциплинарно дело, в хода на което изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, изслушва при необходимост обясненията на държавния служител и обсъжда представени от него доказателства. От законодателната уредба следва еднозначен извод, че Дисциплинарния съвет е помощен орган, който няма правомощия самостоятелно да образува дисциплинарно производство, а осигурява независима проверка на фактите и обстоятелствата при ангажирана дисциплинарна отговорност на държавния служител. Също така, в Закона за държавния служител не е предвиден нарочен акт за образуване на дисциплинарно производство срещу служител, при което същото се счита за образувано с първото действие на органа за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. В конкретния случай това е заповед РД11-1053/22.04.2024г., с която касаторът е наредил на Дисциплинарния съвет да образува дисциплинарно дело срещу ответника. В този смисъл е основателен довода на касатора за неправилно приложение на относимите материално правни разпоредби от страна на първоинстанционния съд. Заповедта е постановена в съответствие с материалния закон, който в случая предвижда за издаването й наличие на образувано дисциплинарно производство срещу държавния служител. Изложените от ответника доводи за нелегитимност на Дисциплинарния съвет са релевантни при оспорване законосъобразността на заповедта, с която ще приключи дисциплинарното производство. Предвид изложеното, обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да се отмени и се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на С. Д. К. срещу Заповед РД11-1077 от 23.04.2024г. издадена от Изпълнителният директор на БАБХ, с която на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител е временно отстранен от работа. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от касационния жалбоподател, чрез пълномощника си, касационният ответник следва да заплати на БАБХ разноските по делото. Съгласно представени документи, за касационната инстанция разноските са в размер на 1500лв. за адвокатско възнаграждение и 70лв. внесена държавна такса и следва да се присъдят както са заявени. За производството пред първата инстанция касаторът е претендирал разноски в размер на 2000лв. за адвокатско възнаграждение, като процесуалният представител на оспорващия е направил възражение за прекомерност, без да изложи конкретни мотиви. Касационната инстанция намира, че предвид фактическата и правна сложност на казуса и обема на осъществената правна защита, претендираното възнаграждение не е прекомерно и не се налага редуцирането му, поради което следва да се присъди както е направено, т. е. общо за двете инстанции касационният ответник следва да заплати на БАБХ разноски в размер на 3570 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,