Решение № 3496 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15157/2012 г.

Решение № 3496 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15157/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на адв. Червенков, пълномощник на Йордан Димитров Денев, Иван Стоименов Стефанов и Стефан Петров Рашков, всички от гр. Велико Търново, против решение № 503/26.10.12 г. по адм. д. № 699/10 г. по описа на Административен съд - Велико Търново с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, кмет на община Велико Търново, в писмен отговор на юрк. Владимирова, надлежно упълномощена, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, Крум Борисов Тодоров, не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирани лица /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Велико Търново е отхвърлил оспорването по жалбите на касаторите Денев, Стефанов и Рашков, против Заповед № РД-22-10/5.01.10 г. на кмета на община Велико Търново, с която е одобрено изменение на ПУП-ПЗ на УПИ II-2969, кв. 32 по плана на Велико Търново. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена в съответствие с административнопроизводствени правила и с материалния закон. Решението е правилно, постановено е при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. С обжалваната заповед е одобрено изменение на подробен устройствен план-план за застрояване, с предвиждане за свободно нискоетажно застрояване - за жилищно и обществено обслужване с максимална височина до 10 м, като параметрите на сградата, задължителните линии на застрояване, разположението й в имота и разстоянията до регулационните граници и до съществуващите в съседните имоти сгради са показани в графичната част, вкл. корекциите в зелено. Съдът е пристъпил към постановяване на съдебния акт след изясняване на фактите, относими към преценката на законосъобразност на предметния на оспорването административен акт. Въз основа на фактическите установявания по преписката съдът е приел, че действително правно основание за одобряване на изменението се явява разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. В тази връзка обосновано е приел, че неточно посоченото такова по чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ не предполага само по себе си незаконосъобразност на административния акт. Въз основа на писменото заключение на съдебно техническата експертиза, възложена на арх. Василева и включена в доказателствения материал по делото в унисон с разпоредбите на раздел V-ти, глава ХIV-та от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложими на основание препращащата норма на чл. 144 АПК, е приел, че законовите изисквания за съответния начин на застрояване - височина на сграда, дълбочина и линии на застрояването, разстояния от регулацията и от съществуващите в съседни имоти сгради, са в рамките на законовите изисквания. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение е неоснователна. Предмет на преценка за законосъобразност е заповед за одобряване изменение на план за застрояване, предвид което неотносими са всички установявания и доводи, свързани с осъществяване на следващ етап от инвестиционното проектиране- одобряване на инвестиционен проект, издаване на разрешение за строеж, реалните параметри на строежа и разполагането му в имота. Ето защо, всички касационни оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение, обосновани с твърдения за действителните разстояния, на които новоизградената сграда отстои от заварените сгради и регулационните линии на УПИ II-2969, кв. 32, за действителната й височина и етажност, са ирелевантни. От заключението на в. л. арх. Василева е безспорно установено, че на етап одобряване изменение на план за застрояване няма закононарушения. Касационният довод, че това заключение е оспорено, е неоснователен. В с. з., проведено на 1.10.12 г., експертът е докладвал заключението си и е дал отговор на поставените от страните въпроси. Изявлението на защитата, че заключението е необосновано, е декларативно, без конкретика и искане за допълнителна задача, респ. назначаване на друг експерт или разширена експертиза. Противно на твърдението в касационната жалба, в представената в първоинстанционното производство писмена защита, не се прави искане за допълнителна експертиза, извън обстоятелството, че подобно искане би било преклудирано като направено след приключване на устните състезания и само по изключение, при наличието на обосновка и доказване неизясненост на спора, би могло да бъде уважено с отмяна хода по същество за събиране на поисканите от страната допълнителни доказателства. Съгласно § 5, т. 21 ДРЗУТ "свободно" е застрояването, при което сградите в урегулираните поземлени имоти се разполагат на разстояние от имотните граници /регулационни линии/ към съседните имоти, а "външната линия на застрояване", линията на застрояване откъм улицата, съгласно § 5, т. 25 ДРЗУТ, може да съвпада с уличната регулация или да е на разстояние от нея, навътре в урегулирания поземлен имот. В одобрения проект за застроителен план външната линия на застояване в едната си част съвпада с уличната регулация по ок. 531-ок. 538, а в останалата е изтеглена навътре в УПИ II-2969 с оглед осигуряване изискеумото разстояние между новопредвидената сграда и съществуващата жилищна такава в имота през улица. Законът не съдържа забрана сградите да бъдат предвиждани с чупки, отстъпи и пр., предвид което подобен подход е допустим. Предвид горното, обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. При този резултат, претенцията на процесуалния представител на кмета на община Велико Търново, ответник по касационната жалба, за присъждане на разноски за тази инстанция се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 150 лв. съгласно чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение