Решение № 4443 от 10.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1726/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на главен архитект на Столична община, чрез процесуалния представител юрк. Аспарухова - Найденова, срещу Решение 8001 от 19.12.2023 г., постановено по адм. дело 5309/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена заповед РА-30-474/05.05.2022 г. на главния архитект на Столична община и е осъдена Столична община да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност и необоснованост на съдебното решение. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд приема, че процесното преустройство на два гаража представлява текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за устройство на територията /ЗУТ/, както и че приобщаването на площ от двора на имота и обособяване на тераса не съставлява строеж. Излагат се доводи за законосъобразност на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и вместо него постановяване на друго, с което да се потвърди административния акт, както и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Ответникът Виктория Консулт 2504 ЕООД, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. В приложени по делото писмен отговор и писмена молба, чрез процесуалния си представител адв. Еленков, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Виктория Консулт 2504 ЕООД, срещу заповед РА-30-474/05.05.2022 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е наредено на жалбоподателя, в качеството му на собственик, да премахне незаконен строеж Преустройство на гараж 4 и гараж 5 в апартамент, включително приобщаване на 9.00 кв. м. от площта на двора на имота, обособена като тераса на ниво терен, находящ се в имот с идентификатор 68134.702.419, представляващ УПИ II 419, кв. 192, м. Подуяне Редута по плана на гр. София, извършен без одобрени инвестиционни проекти и без валидно издадено разрешение за строеж. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че макар и актът да е издаден от компетентен орган в съответствие със заповед СОА21-РД09-455/22.03.2021 г. на кмета на Столична община и в предвидената от закона писмена форма при спазване на административно-производствените правила, същият е постановен в противоречие с приложимите материално-правни норми, обосноваващо неговата незаконосъобразност, но не и нищожност. Според съда правилно жалбоподателят е определен за адресат на оспорената заповед, доколкото същият е собственик на процесните гаражи. Позовавайки се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът е обосновал извод, че процесното преустройство е извършено след датата на въвеждане в експлоатация на сградата 19.03.2009 г., тъй като до този момент не са отразявани изменения в процеса на строителство по отношение на гараж 4 и гараж 5 и единственото изменение на одобрения инвестиционен проект в обхвата на чл. 154, ал. 2, т. 6 от ЗУТ касае апартамен 3 и апартамент 4, както и жалбоподателят придобива на 08.10.2009 г. два гаража, поради и което правилно административният орган е приложил нормата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, а не чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. Въз основа на заключението на вещото лице съдът приема за установено по делото, че преустройството на гаражите 4 и 5 съставлява съществено изменение на одобрения инвестиционен проект по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, тъй като се нарушават предвижданията на проекта, като се променя предназначението на обекти, както и че извършените строителни работи не представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, в това число и основен ремонт по смисъла на § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ. Прието е от административния съд също така, че доколкото от съдебно-техническата експертиза се установява, че с процесното преустройство не се засяга носещата стоманобетонна конструкция на сградата - изпълнената ролетна решетка не нарушава носимоспособността на конструкцията на еркера на втория етаж и частично премахната преградна стена не засяга конструкцията на сграда, като по скоро се намаляват допустимите натоварвания на сградата, фасадното оформление не носи следи от строителни намеси, различни от първоначалните довършителни работи на сградата, то така извършеното съответства на понятието текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ. При съобразяване на разпоредбата на § 5, т. 43, б. в от ДР на ЗУТ съдът е обосновал извод, че дори и при променено предназначение на гаражите в ателие, когато кумулативно не се променя натоварването в тях в посока увеличаване, както е в случая, извършените строителни дейности представляват текущ ремонт. В тази връзка и по аргумент от чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ съдът приема, че за процесните ремонтни дейности не е необходимо издаването на разрешение за строеж, поради което в случая изпълнените строително-ремонтни дейности не представляват незаконно строителство по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, съответно не е налице възприетата от административния орган материално-правна предпоставка за упражняване на правомощието по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Според съда изведеният извод, че преустройството има характер на текущ ремонт не влиза в противоречие с констатираните съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154 ,ал. 2, т. 6 от ЗУТ, тъй като основанията предвидени в двете норми са различни. По отношение на приобщаването на 9.00 кв. м. от площта на двора съдът приема, че доколкото в случая няма остъкляване и ограждането е направено посредством ролетна метална решетка, то не е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и не са изискуеми строителни книжа, респективно не е нарушена нормата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Така постановеното решение е неправилно. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административно-производствените правила, както и че не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност. Неправилни обаче са изводите на съда за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. С процесната заповед е наредено премахването на незаконен строеж Преустройство на гараж 4 и гараж 5 в апартамент, включително приобщаване на 9.00 кв. м. от площта на двора на имота, обособена като тераса на ниво терен, находящ се в жилищна сграда, изградена в имот с идентификатор 68134.702.419, представляващ УПИ II 419, кв. 192, м. Подуяне Редута по плана на гр. София, като спорният по делото въпрос е дали извършеното е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ или е текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, за който съобразно чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ не се иска издаване на разрешение за строеж и одобряване на инвестиционен проект. Законодателят е дефинирал понятието текущ ремонт в § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ като го е описал като подобряване и поддържане в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се засяга конструкцията на сградата, не се извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата, не се променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. В конкретния случай от приетите по делото писмени доказателства, включително и от заключението на вещото лице, се установява, че при обединяването на двата гаража е оформено входно антре, дневна с кухненски бокс, спалня и санитарен възел, както и е изпълнен прозорец на западната фасада на сградата с цел осигуряване на допълнително осветление в помещението, използвано като дневна с кухненски бокс, представляващо гараж 5. Действително, от приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява също така, че: с процесното преустройство на два съседни гаража, собственост на жалбоподатерля, в ателие, не се засяга носещата стоманобетонна конструкция на сградата; фасадното оформление и оформлението на общото входно пространство на сградата не носят следи от строителни намеси, различни от първоначалните довършителни работи на сградата; с извършеното преустройство не са завзети общи части от сградата; с промяната на предназначението на гаражите не се увеличават, а се намаляват допустимите натоварвания на конструкцията; изпълнените водопроводна и канализационна инсталация са свързани с общите мрежи, които преминават с вертикални щрангове в границите на гараж 4. Така установеното по делото обаче, обратно на приетото от първоинстанционния съд, не обосновава извод, че в случая се касае за текущ ремонт чрез извършено вътрешно преустройство на гараж 4 и гараж 5. Процесните строително-монтажни работи, независимо, че не засягат конструкцията на сградата и не увеличават натоварнията на конструкцията, не може да бъдат квалифицирани като "текущ ремонт". Това е така, доколкото безспорно се установява, че е налице промяна на предназначението на двата гаража в жилищно помещение, при което се изграждат и санитарно помещение и кухненски бокс, както и се промяна фасадата на сградата чрез изграждането на прозорец на западната фасада с цел осигуряване на допълнително осветление в помещението. Тези дейности не могат да се подведат под законовото определение за текущ ремонт, като в тази връзка следва да се има предвид, че § 5, т. 43, б. в от ДР на ЗУТ изисква, за да се приложи, кумулативност на двете предпоставки да не се променя предназначението на помещенията и на натоварванията в тях, и липсата на едно от тези кумулативни изисквания, както е в процесния случай, води до неприложимост на тази норма. С оглед на това и разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ не намира приложение в случая, както неправилно е приел административния съд. Настоящият съдебен състав приема също така, че обединяването на два самостоятелно обособени обекта в един представлява преустройство по смисъла на § 1, т. 38 от ДР на ЗУТ, изискващо одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж. Такова преустройство не може да бъде текущ ремонт, защото не се извършва само вътрешно в собствен обект, а се засягат два отделни обекта, при което е без значение, че те се притежават от един собственик. Завземането на около 9 кв. м от двора /обща част по определението на чл. 38, ал. 1 от Закона за собствеността/ чрез заграждането й, макар и с ролетни щори, и приобщаването й към обема на новия общ обект също така представлява строеж, обратно на приетото от административния съд. Следва да се има предвид също така, че посочените в решението на първоинстанционния съд съдебни решения на ВАС касаят хипотези различни от настоящата, а именно става дума за вътрешни преустройства, такива които се случват в рамките на съществуващия обект. По отношение на процесния строеж, доколкото по делото не се оспорва от страните изграждането му след 2001 г., са неприложими и разпоредбите на § 16 от ДР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. С оглед на това правилно административният орган е приел, че в случая се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е незаконен в съответствие с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като е извършен без строителни книжа, поради което подлежи на премахване. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което се отхвърли оспорването на законосъобразната заповед. При основателността на касационната жалба в полза на Столична община следва да бъдат присъдени заявените в срок разноски пред настоящата инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определени на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,