Решение № 5045 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9772/2010 г.

Решение № 5045 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9772/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е жалба на Юнал Бекиров Ахмедов от гр. Свищов срещу Решение № 246/7.06.2010 г. по адм. д. № 911/2009 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 900184 от 27.08.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 496/9.11.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и изпълнение на управлението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, за установени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г. общо в размер на 5334,57 лв. и лихви в размер на 2113,13 лв. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 6337,38 лв. и лихви в размер на 1218,18 лв., по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения се претендира отмяна на съдебното решение и отмяна на актовете на данъчната администрация. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - директора на дирекция "Обжалване и изпълнение на управлението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП оспорва жалбата в приложен по делото писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалният си представител юрк. Стефанова. Претендира потвърждаване на атакуваното съдебно решение и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Велико Търново е бил Ревизионен акт № 900184 от 27.08.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 496/9.11.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и изпълнение на управлението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, за установени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г. общо в размер на 5334,57 лв. и лихви в размер на 2113,13 лв. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 6337,38 лв. и лихви в размер на 1218,18 лв., определени по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. От фактическа страна е установено в хода на ревизионното производство следното: За да отхвърли жалбата в тази част съдът е приел, че установеното с ревизията превишаване на разходите над приходите на ДЗЛ за този период представляват подлежащ на облагане доход, поради това, че не е оборена презумпцията на чл. 123, ал. 1, т. 1 ДОПК. Решението е правилно. В хода на ревизията е констатирано превишение на разходите над приходите на ревизираното ДЗЛ, поради което се е преминало към установяване на данъчната основа по особения ред на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Съдът е приел, че спорните въпроси са получило ли е ревизираното лице заем от физическите лица Хабибе Ахмедова - негова фактическа съпруга и от нейния баща - Дурсун Атилган. Съдът е съобразил и обсъдил събраните доказателства, представляващи Удостоверения за получени трудови възнаграждения и обезщетения във връзка с пенсионирането на Дурсун Атилган, както и разпечатки от осигурителните и разплащателни сметки на това лице и неговия син - Ерхан Атилган, от които е видно какви суми са им изплащани от техните работодатели. В тази връзка, Съдът правилно е отбелязал, че от доходите, получени от бащата и брата на Хабибе Ахмедова, не може да се направи категоричният извод, че те са дали парични средства на Ахмедова, която пък от своя страна ги е предоставила на Юнал Ахмедов. Съдът е констатирал противоречието в показанията дадени от Дурсун Атилган и Хабибе Ахмедова, предвид на които сумата от 42000 евро била дадена като обезщетение за отказ от наследствени права в Турция, а в последствие е обяснено, че тази сума е дадена предвид на недоброто й финансово състояние. Съдът е приел логичното обяснение, че дори и тази сума да е била предоставена на Ахмедова, то тя е била дадена на части и едва ли е била достатъчна за покриване на всички разходи на Ахмедов за периода, предвид договора за финансов лизинг и ипотечен кредит. В тази връзка, Съдът правилно не е кредитирал заключението по допуснатата експертиза, тъй като същото съдържа изцяло хипотетични изчисления. Направил е верните изводи за задължението на физическото лице Ахмедов за заплащане на лизинговите вноски изцяло, тъй като той е само във фактическо съжителство и не следва да се ангажира отговорността на Ахмедова за покриване на тези вноски. В хода на ревизията е било установено, че Ахмедов е извършвал търговска дейност, търговия на сергии по пазарите в страната, поради което закупеният автомобил е служил именно за тази търговска дейност. Същите са доводите относно задължението на жалбоподателя самостоятелно да покрива ипотечния кредит. Съдът е съобразил и обстоятелството, че за периода 2005 г., 2006 г. и 2007 г. е констатирано, че Юнал Ахмедов не е подавал годишни данъчни декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.), респ. чл. 50, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, с които да декларира получени доходи, но същевременно е разходвал парични средства, свързани с издръжката на самия него, семейството му и др. цели. Изчислени са разходите за живот на жалбоподателя и двете му деца, съгласно информация, получена от НСИ - гр. Велико Търново, съобразени са разходите му по покриване на ипотечния кредит, финансовия лизинг, взети са предвид разходите за закупуване на недвижим имот и построената в него жилищна сграда и гараж. Обсъдена е липсата на доказателства за приходи от предприятието на съпругата ЕТ "Холби - Хабибе Ахмедова". Съобразени са средствата на Ахмедова и срочния депозит на Ахмедов за периода. Установената положителна разлика от органите по приходите между доходите и разходите е приета за данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, във връзка с установени обстоятелства по реда на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. При така установените данни правилно първоинстанционният съд е приел, че органите по приходите законосъобразно са преминали към облагане по реда на чл. 122 от ДОПК и така определената основа за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), разп. чл. 48 от ЗДДФЛ е законосъобразно определена. Определената по този начин данъчна основа ще се различава в определена степен от реално осъществения фактически състав, но това е в резултат на действията на ревизираното лице. Определянето на данъчната основа по реда на чл. 122 от ДОПК е производство, което включва в себе си поредица от действия в определена последователност, изразяващи се в установяване на факти, даващи основание за приложение на посочените разпоредби, възможност на ревизираното лице за становище и представяне на доказателства, обсъждането им и изследване на необходимите критерии, които са относими към формирането на данъчната основа към конкретния данъчен период по ЗОДФЛ (отм.) и по ЗДДФЛ. поотделно. Всички възражения на жалбоподателя в останалата част са приети като неоснователни и недоказани. Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на съда, обосновали извод за недоказаност на възраженията по РА за определения данък. По изложените съображения, решението на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата срещу РА следва да бъде оставено в сила. Предвид на изхода от спора и претенцията на ответника за заплащане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, поради което настоящата инстанция присъжда такива в размер на 750 лв., определени съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 8 , вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Първо "А" отделение,