Решение № 3990 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13848/2016 г.

Решение № 3990 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13848/2016 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от заместник - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", гр. С., подадена чрез процесуалния му представител М. С. - юрисконсулт, срещу решение № 6263 от 14.10.2016 г., постановено по адм. д. № 1166/2016 г. по описа на Административен съд - С. град, 48-ми състав, образувано по жалба на Т. Л. Д. срещу уведомително писмо изх. № 02-220-6500/4216 от 28.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане в частта му, с която е отразено изплащането на финансово подпомагане по подадено от жалбоподателя общо заявление за плащания на площ по СЕПП и НР1 за кампания 2014 г. Изложени са доводи за неправилност на постановеното решение, поради нарушение на материалния закон и съществения нарушения на съдопроизводствените правила. По подробни аргументи за така заявените пороци моли, решението да бъде отменено изцяло, включително и в частта, с която са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 1000 лв., от които 500 лева за процесуално представителство по адм. д. № 1166/2016 г. по описа на Административен съд - С. град /АССГ/ и 500 лв. - пред касационна инстанция. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение. Ответната страна - Т. Л. Д., чрез процесуалния си представител адв. С. В. оспорва изцяло жалбата, разгледана по същество и с оглед твърдените в нея обстоятелства приема същата за неоснователна. При подробни доводи моли, касационната жалба да бъде оставена без уважение, а решението да бъде оставено в сила, като мотивирано, правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, приема я за допустима, но разгледана по същество е основателна. Излага доводи, че неправилно е прието от съда, че административния орган не е доказал, че парцел № 58863-55-1-1 е недопустим за подпомагане. Приема за безспорно установено и не се оспорва, че процесният БЗС не е бил обект на проверка на място, извършвана от ДФЗ-РА. С оглед на това, относима е процедурата по чл. 16а и сл. от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол и издадените за референтната кампания заповеди на министъра на земеделието и храните по повод на одобрението на специализиран слой "Площи, подходящи за подпомагане" за референтната кампания. Приема, че по делото е установено, че БЗС58863-55-1-1, не попада в обхвата на одобрения специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., а от друга страна - че Д. не е подавал възражение срещу Заповед № РД-09-807/05.12.2014 г. на министъра, с която е одобрен обновения специализиран слой за кампания 2014 г. Приел е, че е налице основанието, обосноваващо отказа в оспореното уведомително писмо. Поради което е достигнал до извода решението на Административен съд - С. град да бъде отменено. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, тъй като настоящият съдебен състав в съответствие с чл. 218 от АПК приема, че решението е неправилно като необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Производството пред Административния съд е образувано по жалба на Т. Л. Д. от гр. С. срещу уведомително писмо № 02-220-6500/4216/28.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., в частта му, с която е отказана субсидия по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и необлагодетелствани райони НР1, за която лицето е кандидатствало в качеството му на земеделски производител относно имот № 58863955-1-1. С обжалваното решение административният съд е приел, че уведомителното писмо № 02-220-6500/4216 от 28.09.2015 г. на заместник - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" е издадена от компетентен по материя, територия и време административен орган, при съобразяване и на приложената заповед компетентност. Установил е, че при издаване на акта е спазено изискването за форма на акта, съгласно чл. 59 АПК. Административния съд е приел, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели и да неправилно прилагане на материалния закон. Предвид, което с първи диспозитив от оспореното решение е отменено по жалба на Т. Д. уведомително писмо № 02-220-6500/4216/28.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., в частта му, с която е отказана субсидията по схеми за единно плащане на площ /СЕПП/ и необлагодетелствани райони НР1, за която лицето е кандидатствало в качеството си на земеделски производител. С втори диспозитив е върната преписката на органа за ново произнасяне, съобразно с мотивите на настоящото решение и приетата по делото СТЕ и с трети диспозитив Д. фонд "Земеделие" е осъдена да заплати в полза на Т. Л. Д. сумата от 2 810 лева, представляваща разноски за водене на производството. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Настоящия състав установи, че административният съд във фактическата част на оспореното решение, не е извършил прецизен съдебен контрол по чл. 168, ал. 1 от АПК, а е приел, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели да неправилно прилагане на материалния закон. Съдът не съобразил съществени обстоятелства относими към преценката за законосъобразност на административния акт, както и че не е съобразил, констатациите в оспореното уведомително писмо по отношение на декларираните и установени площи, и площите след извършени проверки по реда на чл. 37 от ЗПЗП съответстват ли изцяло на констатациите и заключението на СТЕ, в случай че не съответстват поради каква причина. Видно от процесното уведомително писмо в таблицата на страница втора от същото, в колона 5 /пет/ по отношение на БЗС 58863-55-1-1 е извършена административна проверка и е направено отбелязване "0.00". А в решението си административния съд е приел, че не е извършена надлежна административна проверка относно процесния БЗС, като не е заснеман и не е проверяван на място. На последващо място в заключението на СТЕ, в отговора на въпрос № 2 от въпросите на ответника /стр. 163 от делото/, вещото лице е направило заключение, че по отношение на БЗС 58863-55-1-1 - не било ясно по каква причина същия е определен като недопустим за подпомагане. А пък видно от протокол от проведено публично заседание на 19.09.2016 г., на въпрос зададен от процесуалния представител на ответника, вещото лице е заявило, че имота не е включен в одобрения слой, като тези данни са били предоставени на същото при посещение в Министерство на земеделието и храните. А в решението си съдът е приел, че съгласно приетата по делото СТЕ се е установило, че този имот - към датата, на която е текла проверката е поддържан в добро земеделско състояние и е допустим за подпомагане. При тези данни административния съд не може да изведе правилен и законосъобразен извод относно законосъобразността на административния акт, тъй като не е изпълнил задължението си по чл. 163, ал. 3 АПК, да укаже на страните необходимостта от събиране на доказателства извън тези, които се съдържат в административната преписка, когато това е необходимо за изясняване на правния спор. Предвид което може да се заключи че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК, същата е приложима винаги, когато не се сочат доказателства за правно релевантните факти. Съдът не е указал необходимост от доказване и че за определени обстоятелства не се сочат доказателства. Следователно неизпълнението на съда на задължението му по чл. 171, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 9, ал. 3 АПК води до частични фактически констатации относно основанията за издаване на оспореното УП (уведомително писмо). Поради това и делото е останало непопълнено с релевантни доказателства, при които не е възможно да се прецени изцяло законосъобразността на административния акт. Едва след събирането на всички относими към спора доказателства, съдът може да изгради верни правни изводи за законосъобразност на административния акт, който следва да се основава само на действителни факти (чл. 7, ал. 1 АПК). Само при напълно изяснена фактическа обстановка могат да бъдат направени законосъобразни правни изводи. Недопустимо е съдът да отмени оспорения пред него административен акт без да е изпълнил задължението си да укаже на страните да представят относими за спора доказателства. На следващо място съгласно чл. 16б, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол всяка година след приключване на обновяването по чл. 15, ал. 2, Министерството на земеделието и храните открива производство по чл. 66 от Административно-процесуалния кодекс за одобряване на изготвения специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане". Това производство представлява сложен фактически състав на процедура, провеждана от министъра на земеделието и храните чрез съответните Областни дирекции "Земеделие", завършваща със заповед на министъра на земеделието и храните по чл. 16г, ал. 4 (в конкретния случай с № РД 46-287 от 06.03.2015 г.), с която се одобрява окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане". Предвид което настоящия състав намира, че съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105, въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", Разплащателната агенция, извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от което следва да се приеме, че разплащателната агенция действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г ал. 4 от Наредба № 105. А заповедта на министъра на земеделието и храните създава права и задължения и засяга интереси на земеделските производители. В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че за да бъде решен спорът по същество следва да бъде изследвано дали заповедта на министъра на земеделието и храните е влязъл в сила административен акт по отношение на заявения от Т. Л. Д., имот в конкретния случай БЗС № 58863-55-1-1. В оспореното пред настоящата инстанция решение на административния съд е посочено, че няма данни по делото по кой начин лицето е уведомено за издадената заповед за определяне на допустим слой, поради което съдът не е приел, че същата е влязла в сила и произвела действие по отношение на него. Така направения извод на административния съд е неправилен, тъй като съгласно чл. 72, ал. 2 от АПК ако в производството са участвали чрез предложения, възражения или по друг начин отделни заинтересовани лица или организации, на тях им се изпраща отделно съобщение за издаването на акта, като срокът за оспорване на акта започва да тече от получаването на това отделно съобщение. В конкретния случай Т. Л. Д. не е известно дали е подавал възражения и взел ли е участие в производството по определяне на обхвата на специализирания слой. В този смисъл съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 2 от АПК, на лицето взело участие следва да бъде изпратено отделно съобщение за приемането на заповедта на министъра на земеделието и храните. По делото не са събрани доказателства в тази насока, поради което изводът на първоинстанционния съд, че заповедта на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния слой "Площи, допустими за подпомагане" не приема да е влязла в сила по отношение на жалбоподателя се явява необоснован. При новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд следва да събере доказателства, за да бъде установено дали заповедта е влязла в сила по отношение на ответника в настоящото производство. Предвид което основателни се явяват наведените от касационния жалбоподател доводи, за необходимостта съдът да изследва обстоятелството дали заповедта на министъра за одобряването на слоя е била надлежно оповестена. Съгласно трайната съдебна практика на ВАС, в конкретния случай е недопустимо административния съд да упражни инцидентен /косвен/ контрол за законосъобразност по отношение на заповедта на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой, в частност, че са нарушени правилата за одобряване на специализирания слой, предписани в Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол на Министерство на земеделието и храните. Като не е изследвал тези факти, Административен съд - С. град съществено е нарушил съдопроизводствените правила, поради което решението като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на друг състав от същия съд, при което следва да се изпълнят указанията дадени в мотивите по тълкуване и прилагане на закона. Разноски по настоящото производство предвид изхода на спора и чл. 226, ал. 3 от АПК не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение