Решение № 17408 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2164/2019 г.

Решение № 17408 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2164/2019 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби от Е. Петкова, Г. Гатев и П. Гатев, подадени чрез адвокат С. Лазарова, против решение № 121/27.12.2018 г по адм. д. № 169/2018 г на Административен съд – Разград. Твърдят, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват изводите на съда, че бездействието на ПК и нищожността на административния акт не са в причинна връзка с вредата, обезщетение за която претендират. Искат да бъде отменено решението и бъдат уважени предявените искове. Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция "Земеделие" гр. Разград, редовно призована, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Правилно съдът е приел, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на административния орган на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за причинени имуществени вреди, причинени от нищожни административни актове и от фактическо бездействие на ПК-Самуил, което е довело до забавяне на възстановяването на собствеността върху 34. 1 дка земеделска земя с 27 години, като по този начин ищците са пропуснали да реализират доходи от рента от 1996 г. до настоящия момент. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Производството пред Административен съд – Разград образувано по предявени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от Е. Петкова, Г. Гатев и П. Гатев, които са претендирали обезщетение за претърпени от тях имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от нереализирани приходи от аренда за 34, 1 дка земеделски земи в размер на 19 914, 40 лева, в резултат от нищожни административни актове на ПК–Самуил и от бездействието на същата да изпрати административната преписка на териториално компетентния орган. Съдът е отхвърлил предявените искове. Приел е, че ПК–Самуил е приела и разгледала заявление за възстановяване на земеделски земи, които се намират в землището на с. Борци, община Вене в нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Въпреки че е била задължена да изпрати заявлението на общинската поземлена комисия по местонахождението на подлежащите за възстановяване земеделски земи, тя не го е сторила. Според съда това не представлява фактическо бездействие, а неизвършване на правно действие, което е етап от процедурата по издаване на крайния индивидуален административен акт – решението на поземлената комисия, с което се признава правото на възстановяване на собствеността или се отказва признаване на това право. Съдът е направил извод, че дори и да беше изпратено до компетентната ПК–Венец, това не води автоматично до възстановяване на собствеността върху 62, 5 дка земеделска земя в землището на с. Борци. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е анализирал подробно събраните по делото доказателства и е изложил обосновани мотиви при съобразяване на приложимия материалния закон. От фактическа страна по делото е установено, че със заявление до Поземлена комисия – с. Самуил, обл. Разград, вх. № 29/20.11.1991 г. Г. Петков от [населено място], общ. Самуил, е поискал да му бъде възстановена собствеността върху земеделски земи в землището на с. Кара Михал в общ размер на 62, 5 дка. В заявлението са описани 14 ниви, като е отбелязано, че се намират в с. Борци, Шуменско. С Протокол № 13/2.09.1992 г. ОСЗГ–Самуил е признала правото на Г. Петков да възстанови собствеността си с план за земеразделяне върху 62, 500 дка земеделски земи в землището на с. Кара Михал, а с Решение № 274/22.10.1996 г. на ОСЗГ–Самуил на основание чл. 27 ППЗСПЗЗ и влезлия в сила план за земеразделяне е била възстановена реално собствеността върху 28, 400 дка земеделски земи в землището на с. Кара Михал. С Протокол за въвод № 314/10.05.1997 г. Г. Петков бил въведен във владение на имотите, описани в Решение № 274/22.10.1996 г. Г. Петков е починал на 16.03.1999 г. и оставил наследници - ищците по делото. Ищците са обжалвали мълчалив отказ на ОСЗ-Самуил да бъдат възстановени останалите и по жалбите са били образувани гр. д. № 736/2012 г. по описа на РС – Исперих и гр. д. № 353/2013 г. по описа на РС - Исперих, производствата по които са били прекратени като недопустими поради липсата на годен административен акт (изричен или мълчалив отказ), който може да бъде предмет на самостоятелен съдебен контрол. Ищците са поискали да бъдат обявени за нищожни с Протокол № 13/02.09.1992 г. и Решение № 274/22.10.1996 г., издадени от ОСЗ–Самуил. С Решение № 173/9.05.2016 г., постановено по гр. дело № 797/2015 г., Исперихският районен съд прогласил нищожността на двата акта поради това, че са издадени от ОСЗГ–Самуил, която не е териториално компетентния орган да се произнесе по възстановяване на собствеността върху земеделските земи, находящи се в землището на с. Борци, Община – Венец. С Протокол № 01-1/17.07.2018 г. Общинска служба по земеделие – с. Венец е признала правото на наследниците на Г. Петков да възстановят собствеността си с план за земеразделяне върху 62,500 дка земеделски земи в землището на с. Борци. Въз основа на посочената фактическа обстановка съдът е изложил обосновани изводи за липсата на законовите предпоставки за уважаване на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Нито бездействието на ОСЗГ–Самуил да изпрати заявлението на компетентната комисия по чл. 15 ППЗСПЗЗ, нито обявените за нищожни Протокол № 13/02.09.1992 г. и Решение № 274/22.10.1996 г., издадени от ОСЗ–Самуил, са в пряка и непосредствена причинна връзка с претендираните вреди, произтичащи от неиздаването на решение за реално възстановяване на собствеността върху 34.100 дка земи, собственост на наследодателя. Въпреки че не е изпратила заявлението по компетентност, ОСЗГ-Самуил е възстановила с план за земеразделяне собствеността върху 28, 400 дка земеделски земи в землището на с. Кара Михал и тези земи са били ползвани от ищците. От друга страна, дори и да беше изпратено на надлежната поземлена комисия заявлението за възстановяване на земеделски земи, това не би имало за последица автоматично признаване и възстановяване на земите. Както е посочил административният съд, възстановяването на право на собственост върху земеделски земи представлява процедура, която включва издаването на две последователни решения – за признаване на правото на собственост и за реалното му възстановяване, като за издаването им ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не уреждат специални срокове. Съдът е направил обосновани изводи въз основа на събраните доказателства и касационната инстанция напълно споделя тези изводи. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,