Решение № 1464 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6269/2010 г.

Решение № 1464 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6269/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 7, ал. 9 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпаси (ЗКВВООБ, отм., ДВ, бр. 73/17.09.2010 г.). Георги Михайлов Тодоров, от гр. Бургас, е подал касационна жалба срещу решение № 213/01.03.2010 г. по адм. дело № 1481/2009 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № НР. з. 277/28.09.2009 г. на в. н. д началника на V Районно управление (РУ) на МВР - Бургас, обективираща отказ за издаване на разрешение за носене и разрешение за съхранение на късо бойно оръжие. От изложените в касационната жалба оплаквания се извежда довод за допуснато нарушение на приложимия материален закон при постановяване на оспореното решение, съставляващо касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. Претендира се отмяна на решението и отмяна на административния акт. Ответникът - началник на V РУ на МВР - Бургас, не ангажира становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за допустима като подадена в срок от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество е неоснователна. С решението - предмет на съдебен контрол, състав на Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на Георги Михайлов Тодоров срещу заповед № НР. з. 277/28.09.2009 г. на в. н. д. началника на V РУ на МВР - Бургас, с която на основание чл. 16, ал. 1, т. 4, предл. 1-во ЗКВВООБ е отказано издаването на разрешение за съхранение и разрешение за носене на късо бойно оръжие. За да постанови този резултат съдът е приел, че доказателствата по делото установяват наличие на възприетото в оспорената заповед материалноправно основание на отказа да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя. Изтъкнал е, че заявителят не е посочил причини, нито е представил доказателства, че огнестрелното оръжие, което ще носи и съхранява му е необходимо за самоохрана. Развил е и съображения, че при произнасянето си органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил, че Георги Михайлов Тодоров е подал искане с вх. № К-804/01.09.2009 г. по чл. 41 ППЗКВВООБ за издаване на разрешение за съхранение и разрешение за носене на късо бойно оръжие. Към искането са приложени изискуемите се от чл. 41, ал. 2 ППЗКВВООБ документи. В самото искане не са били изложени конкретни причини, обосноваващи съгласно предписанието на чл. 41, ал. 2, изр. 1-во от Правилника, необходимостта от издаването на разрешение, не се сочат и доказателства в тази насока. В допълнително приложени мотиви (л. 19) е изтъкнато, че оръжието е необходимо за самоохрана и във връзка с изпълнението на служебните задължения като управител на фирма. При тези данни и въз основа на приобщените към административната преписка писмени доказателства, решаващият съд обосновано е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на облагоприятстващ акт по искането на Тодоров. Наведеният касационен довод за нарушение на материалния закон при преценка законосъобразността на обжалваната заповед се базира на оплаквания за неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4, предл. 1-во ЗКВВООБ. Твърди се, че след като заявителят е представил необходимите документи и е установил, че изпълняваната от него трудова дейност съставлява потенциален риск, органът дължи позитивно произнасяне по искането му. Оплакването е неоснователно. Съгласно нормата на чл. 5, ал. 1, 2 и 3 ЗКВВООБ огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели. За служебни цели то се предоставя на физически лица и на търговци за охрана на собствеността, защита на живота и здравето на личността (т. е. за упражняване по търговски начин на т. нар. охранителна дейност) и за други разрешени дейности. За граждански цели огнестрелно оръжие се предоставя на физически и юридически лица и на търговци за самоотбрана (самоохрана), за ловни, за спортни и за културни нужди. Така изброените от законодателя нужди пораждат и съответната необходимост от притежаване на огнестрелно оръжие. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗКВВООБ урежда законовите предпоставки, при които разрешения не се издават, а издадените се отнемат, като едно от тях е недоказаната или отпаднала необходимост от издаването им. Нормата на чл. 41, ал. 2 ППЗКВВООБ предписва, че в искането за издаване на разрешение следва да бъде обоснована необходимостта от издаването му. Следователно в тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от извършване на съответната режимна дейност по специалния ЗКВВООБ. На плоскостта на цитираните нормативни предписания, обосновано и в съответствие с материалния закон решаващият съд е приел наличието на разлика между носенето на оръжие за самоотбрана и с цел охрана като трудова дейност. Във втората хипотеза разрешението не се издава поради наличие на опасност с източник битието на заявителя, а за нуждите на изпълняваното от него занятие. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е обосновал необходимост от носене на оръжие за граждански цели, а работата му като заместник - управител на търговско дружество не съставлява причина да му се разреши носенето на оръжие за самоотбрана, съдът е приложил правилно специалния ЗКВВООБ. Обстоятелството, че заявителят е представил изброените в чл. 41, ал. 2 ППЗКВВООБ документи е ирелевантно за законосъобразността на оспорения отказ на изложеното в него фактическо и правно основание. Представянето на описаните документи е въведено като формално изискване за депозиране на искането за издаване на разрешение за боравене с огнестрелно оръжие, но те не съставляват доказателства за необходимостта от снабдяване с оръжие, т. к. са относими единствено към преценката на персоналната пригодност на заявителя да упражнява претендираното право. Преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно и изследван от първоинстанционния съд. При липсата на данни за непосредствена опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател, необходимостта от извършване на дейността не е доказана. Възможността за последващо ползване на оръжието за служебни цели не може да се приравни на основание за издаване на разрешение за носене на оръжие с цел самоотбрана, поради което подобно обстоятелство би могло да послужи единствено като мотив за провеждане на административно производство по чл. 40 ППЗКВВООБ, вр. с чл. 5, ал. 2 ЗКВВООБ. В този аспект представените писмени доказателства и изложените съображения относно професионалната дейност на касатора са неотносими към спора. При постановяване на оспореното решение не е било допуснато соченото нарушение, съставляващо основание за касирането му. Съдът е обсъдил доказателствата, приложени към административната преписка, въз основа на тях коректно е установил релевантните за спора факти и правилно ги е подвел в хипотезата на приложимия материалния закон. Възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните със ЗКВВООБ дейности, поради което изцяло се споделя от настоящата инстанция. В тази насока виж още адм. д. № 2880/07 г.; адм. д. № 11261/2007 г.; адм. д. № 1375/2008 г., адм. д. № 1740/2009 г. и др. на настоящата инстанция. При липсата на нарушения на правораздавателната дейност от страна на Административен съд - Бургас, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,