Решение № 5226 от 23.4.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4954/2020 г.

Производството по делото е по реда на чл.237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Предмет на производството е искане на С. К. от [населено място], община Стамболийски, обл.Пловдив. Искането е за отмяна на влязлото в сила решение 1512 от 30.01.2020г., постановено по адм. дело 354/2019г. на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение. Искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение е на основание чл.239, т.1 от АПК. Твърди се, че са били налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които се представят към искането. Счита, че те установяват, че имотът на искателя е представлявал лозе, поради което с решението, чиято отмяна се иска, неправилно не е ценено като такова. Относно разноските, присъдени с решението, се твърди, че същите са неправилно присъдени по размер. Претендира се отмяна на влязлото в сила съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът по искането - Община Стамболийски, с представени писмени бележки счита искането за неоснователно и моли то да бъде оставено без уважение. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: С решение 2307/9.11.2018г. по адм.дело 3311/2017г. на Административния съд-Пловдив са отхвърлени предявените от С. К. искове, Община Стамболийски да бъде осъдена да му заплати обезщетение за претърпени от него имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в общ размер на 36400 лв. за периода от 21.01.2011г. до 29.05.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 24.01.2011г. до окончателното й изплащане, претърпени в резултат на отменен по съответния ред административен акт решение 41 на Общински съвет Стамболийски, прието с протокол 8/28.03.2012г., изразяващи се в нереализиран доход от непроизведена продукция грозде, в размер на 11400 лв. по продажна цена без приспаднати разходи и от непроизведено вино на стойност 25000 лв. С определение 2468/5.12.2018г. по адм. дело 3311/2017г. по описа на Административния съдПловдив, в производство по чл.248 ГПК във връзка с чл.144 АПК съдът е отказал да измени решението в частта за разноските, като присъди в полза на Община Стамболийски разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2410 лева. А с процесното решение 1512 от 30.01.2020г., постановено по адм. дело 354/2019г. на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, е оставено в сила решение 2307/9.11.2018г. по адм.дело 3311/2017г. на Административния съд-Пловдив. Със същото съдебно решение е отменено частично определение 2468/5.12.2018г. по адм. дело 3311/2017г. по описа на Административния съдПловдив, и С. К. е осъден да заплати на Община Стамболийски разноски в общ размер на 2200 лева 1200 лв. за първоинстанционното производство и 1000лв. за касационното производство. Настоящият състав на Върховния административен съд, петчленен състав на първа колегия, намира искането за отмяна за процесуално допустимо. Съгласно чл.240, ал.1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл.239, т.5 от узнаване на решението. Предвид на данните по делото, настоящият петчленен състав приема, че искането за отмяна е подадено в срок, от надлежна страна, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано. По същество искането за отмяна е неоснователно. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл.239 от АПК. В чл.239, т.1 от АПК е предвидено, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Или отмяна на това основание може да се допусне при наличието на нови писмени доказателства или обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната и които факти не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната да представи по делото всички необходими доказателства, установяващи твърденията й, най-късно до приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. Сочените нови обстоятелства и нови доказателства в хипотезата на чл.239, т.1 от АПК и в смисъла обсъден по-горе, не са посочените от искателя и са представени по делото, предвид следното: Производството по настоящото дело е образувано по частна жалба протест на С. К., подадена на 12.02.2020г., с която той е оспорвал само разноските, които е осъден да заплати с решение 1512 от 30.01.2020г. по адм. дело 354/2019г. на ВАС. По тази частна жалба протест С. К. с молба от 28.02.2020г. е заявил, че следва да се счита молба за отмяна по чл.237 и сл. от АПК. Едва с молба от 30.06.2020г. С. К. е навел твърдение за новооткрит документ опис-декларация от 15.12.1948г. А с молба от 21.07.2020г. същият е представил и други документи решение 656КК/15.02.2010г. на Общинска служба по земеделие (ОСЗ) гр.Стамболийски и подадено от него заявление вх. 49-18/29 от 11.11.2010г. до ОСЗ гр.Стамболийски. С оглед на така изложеното следва да се посочи, че не е допустимо в производството по чл.237 - 244 от АПК подателят на искането за отмяна да разширява предметът на искането си, като навежда нови основания, незаявени в искането му за отмяна и в уточнението към него по чл.242 във вр. с действащата към него момент разпоредба на чл.213б, ал.1 от АПК. Още повече, че между подадената на 28.02.2020г. частта жалба протест и твърдението с молба от 30.06.2020г. за новооткрит документ опис-декларация от 15.12.1948г., е изтекъл тримесечният срок по чл.240, ал.1 от АПК. Независимо от изложеното, във връзка с предоставената правна помощ на С. К. и направеното уточнение от назначения му служебно процесуален представител адв.П. с молба от 24.09.2020г., следва да се посочи, че сочените нови обстоятелства и нови доказателства не са и такива по смисъла на чл.239, т.1 от АПК, обсъден по-горе, предвид следното: Като нови обстоятелства и нови писмени доказателства се сочат и представят следните доказателства: 1. опис-декларация от 15.12.1948г.; 2. решение 656КК/15.02.2010г. на ОСЗ гр.Стамболийски и 3. заявление на С. К. вх. 49-18/29 от 11.11.2010г. до ОСЗ гр.Стамболийски. Така посочените и представени обстоятелства и доказателства не са нови по смисъла, обсъден по-горе в хипотезата на чл.239, т.1 от АПК, или не са от съществено значение за делото, по която е постановено съдебното решение, чиято отмяна се иска. Решение 656КК/15.02.2010г. на ОСЗ гр.Стамболийски и заявление от С. К. вх. 49-18/29 от 11.11.2010г. до ОСЗ гр.Стамболийски не са нови доказателства те са били представени няколкократно по производството. Така решение 656КК/15.02.2010г. на ОСЗ гр.Стамболийски се намира на л.45, а заявление вх. 49-18/29 от 11.11.2010г. на л.49 от първоинстанционното адм.дело 3311/2017г. на Административния съд-Пловдив. Те са и обсъдени в решението по това дело стр.3 от съдебното решение. Както и в решението на ВАС, чиято отмяна се иска - стр.2 от съдебното решение. А представената опис-декларация от 15.12.1948г. не е от съществено значение за делото, по която е постановено съдебното решение, чиято отмяна се иска. Така е, защото както с първоинстанционното решение 2307/9.11.2018г. по адм.дело 3311/2017г. на Административния съд-Пловдив, така и с решение 1512 от 30.01.2020г. по адм. дело 354/2019г. на ВАС, чиято отмяна се иска, не е бил спорен въпросът, че имотът на наследодателя на С. К. е бил лозе през 1948г. Именно като лозе имотът е възстановен с решение 656КК/15.02.2010г. на ОСЗ гр.Стамболийски. Главните мотиви на решение 1512 от 30.01.2020г. по адм. дело 354/2019г. на ВАС (чиято отмяна се иска) за оставяне в сила на първоинстанционното решение 2307/9.11.2018г. по адм.дело 3311/2017г. на Административния съд-Пловдив, са: ищецът не е доказал, че ако имотът му е бил своевременно възстановен, имуществото му би се увеличило, тъй като би получил доход от продажбата на грозде, както и доход от продажбата на вино. Противно на твърденията на ищеца, по делото са събрани доказателства, от които се установява, че почвените условия на имота, възстановен на ищеца, не позволяват култивирането на грозде. Ищецът не е ангажирал заключение на агрономическа експертиза, според което е възможно да се произведе такава продукция. От това следва, че твърдяното увеличение на имуществото на ищеца не би могло да настъпи. Или мотивите за отхвърляне на иска не са, че имотът не е възстановен като лозе, а че почвените условия на този имот не позволяват култивирането на грозде. Затова представената опис-декларация от 15.12.1948г., установяваща че имотът през 1948г. е бил лозе, не е от съществено значение за делото, по което е постановено съдебното решение, чиято отмяна се иска. Останалите доводи в искането касаят твърдения за необоснованост на съдебното решение, което представлява касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Но те не са основания за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по реда на чл.237 чл.244 от Административнопроцесуалния кодекс. Затова тези касационни оплаквания не могат да се обсъждат в настоящото производство. Като такива са и доводите относно разноските за адвокатски възнаграждения, които С. К. е осъден да заплати на насрещната страна - Община Стамболийски. Тези доводи не са основание по чл.239, т.1 от АПК, тъй като не са свързани с нови обстоятелства или нови писмени доказателства. С оглед изложеното искането за отмяна се явява неоснователно и следва да се отхвърли. Воден от горното и на основание чл.244, ал.1 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, петчленен състав на първа колегия,