Решение № 15613 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1781/2017 г.

Решение № 15613 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1781/2017 г., I о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 5954/26.09.2016 г., постановено по адм. дело № 8808/2012 г., Административен съд -София-град е отхвърлил жалбата на К. З., осъществяващ търговска дейност като ЕТ"К. -К. З." със седалище гр. [населено място] срещу Ревизионен акт № 2000905794/16.12.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 994/09.07.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП, в частта, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Сила" ЕООД, "Контакт 72" ЕООД и "Тери Комерс" ЕООД, ведно с начислените лихви за забава. С решението съдът е осъдил К. З. да заплати на дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП разноски в размер на 5 800, 98 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от К. З., в качеството му на ЕТ"К. -К. З.", ЕИК 121221533, със седалище и адрес на управление гр. [населено място], район "[район]", [улица]. В касационната жалба са наведени оплаквания, че решението на административния съд е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, както и нарушение на съществени съдопроизводствени правила, тъй като съдът не е изпълнил дадените от ВАС задължителни указания в отменително решение № 10976 от 06.08.2012 г. по КАХД № 9534/2011 г. Твърди се необоснованост на решението, поради това, че АССГ е пренебрегнал заключенията по съдебно-счетоводните експертизи изготвени при разглеждане на делото и събраните писмени доказателства. Конкретните възражения са за противоречие на постановеното решение със задължителната практика на Съда на ЕС, цитирана е обилна практика в жалбата на ВАС и на СЕС. Според касатора по делото не са налице доказателства за наличие на данъчна измама, както и за липсата на получени доставки от "Сила" ЕООД, "Контакт 72" ЕООД и "Тери Комерс" ЕООД. Оспорват се изводите на съда за липсата на реалност на доставките, поради наличието на издадени РА на всеки от преките доставчици с мотиви, че отказът на право на приспадане на данъчен кредит с процесния ревизионен акт е повторен, това противоречи на некумулативния характер на ДДС и на принципа на данъчен неутралитет. Навеждат се твърдения, че решението е постановено в противоречие с приетите без оспорване по делото писмени доказателства, установяващи реално изпълнени доставки: договори, приемо-предавателни протоколи, товарителници, приходни касови ордери, фактури от предходни доставчици, счетоводни сметки, справки и уведомления. Твърди се, че решението е постановено в противоречие със заключението на изготвените счетоводни експертизи, в противоречие с установеното плащане по процесните доставки и осъществените последващи облагаеми доставки. В писмени бележки по делото се преповтарят оплакванията в касационната жалба. Прави възражение за изтекла абсолютна погасителна давност на определените данъчни задължения за данъчни периоди м. 08, 09, 10, 11 и 12. 2007 г. На изложените основания се претендира отмяна на РА. Претендират се сторените разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба-директора на дирекция "ОДОП" гр. София, чрез упълномощения процесуален представител оспорва жалбата. Излага съображения, че решението на административен съд е правилно и законосъобразно. Моли съдът да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд-София град е отхвърлил жалбата на К. З., осъществяващ търговска дейност като ЕТ"К. -К. З." срещу Ревизионен акт № 2000905794/16.12.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 994/09.07.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. София при ЦУ на НАП, в частта относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Сила" ЕООД, "Контакт 72" ЕООД и "Тери Комерс" ЕООД, ведно с начислените лихви за просрочие. Предмет на процесните доставки са строителни материали с изключение на доставката по фактура № 1000000021/28.09.2007 г., издадена от "Сила" ЕООД с предмет "рекламни материали по опис"; фактура № 1000000133/15.11.2007 г., издадена от "Контакт 72" ЕООД с предмет "дизелово гориво" и фактура № 1000000012/11.09.2007 г. с предмет "дизелово гориво" и фактура № 2000000012/18.02.2008 г. с предмет "рекламни материали", последните две издадени от "Тери Комерс" ЕООД. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл. 226 АПК след отмяна на първоначално постановеното решение на Административен съд-София-град с решение № 10976/06.08.2012 г. на Върховния административне съд, първо отделение постановено по адм. дело и № 9534/2011 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Съдебното решение е изградено в следната структура: 1. Описание на фактическата обстановка по възлагане и провеждане на ревизията. 2. Установената фактическа обстановка по време на ревизията, събраните доказателства, основанията на органа по приходите за непризнаване право на данъчен кредит по фактурите на тримата доставчици: "Сила" ЕООД, "Контакт 72" ЕООД и "Тери Комерс" ЕООД. 3. Събраните в хода на съдебното производство доказателства-писмените такива, заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза, показанията на разпитаните в съдебното производство свидетели. 4. Тълкуване на относимите правни разпоредби на ЗДДС- чл. 68, чл. 70, ал. 5, чл. 71, относно възникване правото на данъчен кредит, съответно чл. 9 от същия закон, относно доставките на стоки и услуги. 5. Подвеждане на установените факти и обстоятелства по делото с даденото тълкуване на закона, въз основа на което е прието, че ревизионният акт е законосъобразен и следва да бъде потвърден по отношение непризнато право на данъчен кредит по доставките на тримата доставчици. Мотивите в тази насока са изложени на стр 14 и сл. от решението, същите са твърде обстойни, като систематизирани се свеждат до следното: По делото не е установено нает персонал и наличие на конкретни търговски обекти от които е извършвана икономическата дейност на доставчиците. Фактурите от "Сила" ЕООД са издадени в периода 28.09.2007 г. -11.04.2008 г. По делото са представени четири броя трудови договори с дата от 20.09.2007 г. за наемане от страна на доставчика на физически лица на длъжност "общ работник", декларирани в НАП, едва на 27.08.2008 г., като е установена липса на осчетоводяване на разходи за работна заплата и осигурителни вноски в счетоводството на доставчика през процесните периоди. Няма данни за наети складови помещения в кв. "Обеля", от където са осъществени процесните доставки. Доставчикът "Контакт 72" ЕООд е издал процесните фактури през периода 21.09.2007 г. -01.05.2008 г. За процесните периоди м. 09, 2007 г., м. 01, 02, 03 до м. 04. 2008 г. няма данни за сключени договори с лица. По счетоводни данни не са начислени разходи за заплати и осигуровки. Съгласно заключението на вл по ССчЕ в посочените товарителници е записано, че мястото на товарене е гр. Банкя, от което се предполага, че евентуално наетият имот в гр. Банкя е бил складово помещение, експлоатирано съвместно в периода 20.09.2007 г. -31.12.2007 г. с "Тери комерс" ЕООД. Доставчик "Тери Камерс" ЕООД е издал процесните фактури през периода 07.08.2007 г. -27.05.2008 г. съгласно представена "Сравка за актуалното състояние на всички действащи трудови договори" за периода 01.08.2007 г. -до 30.09.2007 г. и за периода 01.01.2008 г. -31.05.2008 г., дружеството е ригистрирано сключени трудови договори с 9 физически лица на длъжност "Общ работник, строителство на сгради". През процесните периоди не са начислявани разходи за заплати и осигурителни вноски, няма данни за наети лица по граждански договори. Освен липсата на персонал и функциониращи търговски обекти, съдът е установил, че по делото липсват доказателства, че доставчиците са разполагали с фактурираните количества стоки и са ги предали на жалбоподателя. Относно доставките на строителни материали, съдът е установил че са представени бланкови договори с отделните доставчици, съгласно които видът и количеството се конкретизират със заявка на получателя, а цената - с оферта на изпълнителя. Заявки и оферти не са представени. За част от доставките са представени приемо-предавателни протоколи, като при преглед на тези по доставките на "Тери Комерс" ЕООД с предмет"строителни материали", съдът е установил, че не е посочено място и дата на предаване. Мястото и датата на предаване според съда са съществени реквизити на приемо-предавателните протоколи и отсъствието на тези реквизити, лишава протоколите от доказателствената стойност да установят факта на предаване на материалите и оттам преминаването на собствеността от доставчика към получателя, който е ревизираното дружество-жалбоподател. Относно доставките на строителни материали от "Сила" ЕООД, ВЛ е констатирало наличието на приемо-предавателни протоколи само по 4 от фактурите. Съдът е установил, че в представената по делото административна преписка, такива протоколи липсват. Относно доставките на строителни материали от "Контакт 72" ЕООД, ВЛ е констатирало, че липсват приемо-предавателни протоколи. По отношение доставките с предмет "горива", съдът е установил, че липсват приемо-предавателни протоколи. По отношение на доставките с предмет "рекламни материали" с доставчици "Тери Комерс" ЕООД и "Сила" ЕООД е констатирано от съда, че фактурите не съдържат описание на материалите и предвид липсата на договори за възлагане и приемо-предавателни протоколи, съдът е приел че не е установено тяхното съдържание, начин на възлагане, калкулация на стойността, механизъм на изработка и предаване. От заключението на вещото лице, съдът е приел за установено, че за нито един от доставчиците не е установена реално извършвана икономическа дейност, наличности на процесните стоки и реалност на декларираните като извършени доставки. Съдът се е позовал на заключението на СТЕ, относно извършен транспорт на фактурираното "дизелово гориво", съгласно което е изключена възможността транспорта да е извършен с посочените товарни автомобили, тъй като количествата не отговарят на товароносимостта му. Вписаните количества стоки в транспортните документи за всеки курс поотделно, не отговарят на техническите характеристики на товарния автомобил, относно неговата товароносимост. Съдът е приел, че заключението на СТЕ изцяло разколебава доказателствената стойност на представените транспортни документи, които са частни такива и не обвързват съда с отразените в тях факти и обстоятелства. Съдът е обсъдил показанията на разпитаните свидетели, въз основа на които е приел в решението си, че тримата доставчици не са осъществили процесните доставки. Всички доставчици са били дерегистрирани по инициатива на органа по приходите, след издаване на процесните фактури и не са отрити представители на декларираните адреси за кореспонденция. Доставчиците имат издадени ревизионни актове, с които са им установени задължения по ЗДДС за периоди, които съвпадат с процесните. В РА на доставчиците се съдържат констатации за липса на реалност на декларираните като извършени от доставчиците доставки и че данъкът е начислен неправомерно и подлежи на внасяне на осн. чл. 85 от ЗДДС. Прието е за неоснователно оплакването на жалбоподателя за липса на данни за данъчна измама, като се е позовал на Решение на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, относно тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г., относно общата система за на данъка върху добавената стойност, съгласно която не се допуска данъчно-задължено лице да извърши приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен в издадените от доставчик фактури, когато въпреки, че услугата е била доставена, се установява, че тя действително не е извършена от този доставчик или негов подизпълнител, по специално тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им документация или се е оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълненени следните две условия-посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходи, да се установява, че данъчно-задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане е част от измама. Според съдът, случаят на фактури, които не отразяват реални данъчни събития, по които ревизираното дружество е получател е практика, която не може да се осъществи без знанието на получателя по фактурите, съгласно цитираното по-горе решение на СЕС. Възприет е крайният извод, че в случая получателят по доставките, въпреки че е представил част от поисканите от ревизиращите документи и допълнителни такива в хода на съдебното обжалване не е доказал реално извършване на облагаема доставка, което е задължително условия за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Като се е позовал на практиката на СЕС-Решение от 29.04.2004 г. по дело С-152/02, съдът е приел, че за бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит, не е достатъчно само притежаването на данъчен документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени. При това доставката трябва да е извършена не от което и да е трето лице, а от сочения като доставчик в процесните фактури. На база гореизложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и жалбата е отхвърлена като неоснователна. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението, поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се доводи, че изводите на решаващият съд за законосъобразност на оспорения ревизионен акт са изградени при неправилна преценка и в противоречие с представените по делото писмени доказателства, заключението на приетата ССЕ, недооценка и липса на всестранен анализ на наличните доказателства, които според касатора установяват реалност на процесните доставки. По така направените оплаквания, настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Основният спорен въпрос формиран между страните, касае реалността на доставките по които се претендира правото на приспадане на данъчен кредит. Даденото тълкуване на закона относно значението на реалността на доставката, като едно от задължителните условия за възникване на правото на данъчен кредит от страна на първоинстанционния съд е правилно и съобразно установената съдебна практика, както на националните съдилища, така на Съда на Европейския съюз. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчен документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка-арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Необходимостта от установяването на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия, следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643811, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране, допускат на получател по фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема доставка". Относимо в конкретния случай е и тълкуването, обективирано в Решението на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, съгласно което националния съд, следва да провери служебно, дали установените обстоятелства, сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите, дали се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане е част от измама. СЕС сочи, че тази преценка е правна, поради което изводът на съда за наличие на измама или злоупотреба, може да се основава и на данни, предоставени за пръв път в съдебното производство, без с това да се нарушава забраната за reformation in pejos. В конкретния случай от страна на първоинстанционния съд правилно е възпроизведена, установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по процесните фактури. Предвид на събраните по делото доказателства от страните, правилно е формулиран и основният спорен въпрос -налице ли са реални доставки по фактурите с предмет доставки на "строителни материали" и "рекламни материали" и "дизелово гориво". При изграждане на изводите си по спорния въпрос за всеки от доставчиците, първоинстанционният съд е съобразил всички събрани по делото доказателства, като не намира подкрепа във фактите по делото твърдението на касатора, че изводите са в противоречие със събраните по делото доказателства и приетите ССЕ. С оглед на събраните по делото доказателства, решаващият съд е обосновал верен извод, че не може да бъде установено от кого са извършени услугите. Не са опровергани констатациите в ревизионният акт, че доставчиците не са разполагали с материално -техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на доставките. За доставчика "Сила" ЕООД е установено, че са представени четири броя трудови договори с дата от 20.09.2007 г. за немане на физически лица на длъжност "общ работник, декларирани в НАП едва на 27.08.2008 г., след периода на издаване на фактурите, като е установена липса на отразяване на разходи за работна заплата и осигурителни вноски в счетоводството на доставчика през процесните периоди. Няма данни за наети складове в кв. "Обеля", където са осъществени процесните доставки. По отношение на доставчика "Контакт 72" ЕООД от събраните по делото доказателства е установено, че за периоди м. 09, 2007 г., м. 01, 02, 03 до 08.04.2008 г. няма данни за сключени договори или наети лица, по счетоводни данни не са начислени разходи за заплати и осигуровки. За доставчика "Тери Комерс" ЕООД е установено, че през процесните периоди не са начислявани разходи ца заплати и осигурителни вноски, няма данни за наети лица по граждански договори. Вещото лице е установило, че дружеството е регистрирало сключени трудови договори на 12.07.2007 г. и на 30.07.2007 г. с общо 9 физически лица на длъжност "общ работник, строителство на сгради". За периода 01.01.2008 г. до 27.05.2008 г. няма данни за наети складове, от които да са осъществени процесните доставки. Относно доставките с предмет "строителни материали", правилно съдът е установил от представените по делото бланкови договори, сключени с отделните доставчици, че видът и количеството се конкретизират със заявка на получателя, а цената с оферта на изпълнителя, заявки и оферти не са представени по делото. Само за част от доставките са представени приемо-предавателни протоколи, подробно описани в заключението на приетата ССЕ, като при преглед на представените приемо-предавателни протоколи по доставките на "Тери Комерс" ЕООД с предмет "строителни материали", съдът правилно е установил, че липсва дата и място на предаване. Правилни и съответни на доказателствата по делото са изводите на съда, че мястото и датата на предаване на стоките са съществени реквизити на приемо-предавателните протоколи и отсъствието им, лишава протоколите от доказателствената им стойност, в качеството им на частни писмени документи, да установят факта на предаване на стоките и оттам преминаване на собствеността от доставчика към получателя, жалбоподател в настоящото производство. Както правилно е установил, съдът по делото не са представени приемо-предавателни протоколи по доставките на строителни материали от "Сила " ЕООД и "Контакт 72" ЕООД, както и доставките с предмет "горива" с доставчици "Тери Комерс" ЕООД и "Контакт 72" ЕООД, липсата им е установена и от съдебно-счетоводната експертиза. Не са представени и декларации за съответствие на качеството на горивото. Относно доставките с предмет "рекламни материали" с доставчици "Тери Комерс" ЕООД и "Сила" ЕООД, правилно е установил административния съд, че във фактурите не са описани материалите и предвид липсата на договори за възлагане и приемо-предавателни протоколи, съгласно заключението на ССЕ, не е установено съдържанието на материалите, начина на възлагане, калкулация на стойността, механизъм на изработка и предаване. Правилни в съответствие на приетото по делото заключение на ССЕ, което е изследвало движението на процесните стоки са изводите на съда, че стоковия поток е изследван единствено в частта на последващите доставки, тъй като вещото лице е резполагало само с данни от складовата наличност на жалбоподателя и последващите доставки. Данни, относно наличността при доставчиците, не са представени както от жалбоподателя, така и от доставчиците. Като се е позовал на заключението на вещото лице по изготвената ССЕ, законосъобразно съдът е стигнал до извода, че за нито един от доставчиците не е установена, реално извършвана икономическа дейност, наличности от процесните стоки и реалност на декларираните, като извършени доставки с разнообразен предмет. Първоинстанционният съд е изпълнил стриктно, дадените задължителни указания на касационната инстанция в отменителното решение № 10976/06.08.2012 г. по адм. дело № 9534/2011 г. за назначаване на СТЕ, във връзка с констатациите на ревизиращият екип в съставения РД за несъответствие между товароносимостта на МПС и натоварените количества горива по фактури, издадени от "Тери Комерс" ЕООД и "Контакт 72" ЕООД. Съгласно заключението на вещото лице по приетата СТЕ/л. 161 и сл. /, относно товарен автомобил "Мерцедес 911", рег. [рег. номер на МПС], данните от представените товарителници, изключват възможността, транспорта да е извършен с този автомобил, тъй като фактурираните количества не отговарят на товароносимостта му, както правилно е констатирал органа по приходите в хода на ревизионното производство. Аналогични са констатациите на вещото лице и по отношение на товарен автомобил "Мерцедес 1625", рег. [рег. номер на МПС], а именно, че вписаните количества стоки в транспортните документи за всеки курс поотделно, не отговарят на техническите характеристики на товарния автомобил, относно неговата товароносимост. Въз основа на заключението на вещото лице, съдът е достигнал до правилният и законосъобразен извод, че представените транспортни документи, в качеството им на частни писмени документи не се ползват с доказателствена стойност и не обвързват съда с отразените в тях факти и обстоятелства. Предвид заключението на вещото лице, което изключва възможността, посочените в транспортните документи количества, да бъдат превозени с товарните автомобили, съдът е приел за опровергано и съдържанието на представените по делото приемо-предавателни протоколи, поради което остава недоказан факта на превозване на стоките и предаването им на жалбоподателя от посочените доставчици. Извода на първоинстанционият съд за липсата на реални доставки по представените фактури от жалбоподателя, и че тримата доставчици не са осъществили процесните доставки, се подкрепя и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Вписаната в търговския регистър като управител на "Сила" ЕООД и разпитана като свидетелка Р. Стоянова твърди в показанията си, че не е изпълнявала длъжността управител на дружеството през процесните периоди, като във фактурите и складовите разписки е посочено, че тя ги е съставила, поради което правилно съдът е приел, че не са автентични и достоверни. Останалите разпитани свидетели за които е установено, че имат сключени трудови договори с "Контакт 72" ЕООД и "Сила" ЕООД, не потвърждава факта, че са работили за съответните дружества. По делото са събрани актове за дерегистрация по ЗДДС, видно от които и тримата доставчици са дерегистрирани по инициатива на органа по приходите, след издаване на процесните фактури и за същите не са открити представители на декларираните адрес за кореспонденция, в резултат на което ни от един от доставчиците не е представил каквито и да е документи, относно процесните фактури. В изпълнени указанията на касационната инстанция, съдът е събрал ревизионните актове на преките доставчици на жалбоподателя, касаещи процесните периоди от време и описани в заключението на вещото лице при първото разглеждане на делото, От представените ревизионни актове се установява, че и тримата доставчици имат установени задължения по ЗДДС за периоди, които съвпадат с ревизираните в настоящото производство. Както правилно е установил административния съд в РА на преките доставчици се съдържат констатации за липса на реалност на декларираните като извършени доставки и че данъкът е начислен неправомерно и подлежи на внасяне на основание чл. 85 от ЗДДС. Правилни и в съответствие с трайната съдебна практика са изводите на административния съд, че издадените ревизионни актове на преките доставчици, в които няма корекции на начисления ДДС по фактури, по които се претендира право на данъчен кредит от получателя, не са доказателство за реалност на доставките и само въз основа на тези актове, не може да се заключи, че реалността на доставките е призната. Правилен и обоснован е извода на съда за липсата на реално осъществени доставки по процесните фактури с посочено основание "строителни материали", "рекламни материали" и "дизелово гориво", издадени от доставчиците и ДДС е начислен неправомерно. В тази връзка следва да се отбележи, че правилно и законосъобразно в съответствие с разпоредбите на чл. 180 и чл. 181 ГПК, решаващия състав е обсъдил представените и оспорени от придходната администрация частни документи: приемо-предавателни протоколи, товарителници и договори, с оглед липсата на изискуемите по закон реквизити. В решението са изложени убедителни мотиви, които настоящият състав на касационната инстанция споделя напълно, с оглед цялостния анализ на събраните по делото доказателства и обективен поглед над обстоятелството, че същите имат отношение към приложението на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Доколкото ревизираното лице носи доказателствена тежест при условията на пълно доказване на фактите, от които черпи декларираните права, то за тези факти са допустими множество различни доказателства, каквито по делото не са ангажирани. Тези доказателства може да не изхождат от доставчиците/те по независещи от ревизираното лице причини не са открити на декларирания данъчен адрес и не представят исканите от тях документи/. Но за обективно осъществените факти, при които е следвало да участва и ревизираното лице, е нормално да са оставени следи в обективната действителност, с които следи, материализирани в съответните документи, данъчно -задълженото лице следва да разполага и да ги ангажира за установяването на декларираните от него права. Нормалният стопански оборот и предвидимата икономическа логика, предполагат изпълнението и сключване на договори с разпознаваеми и проследими търговци, с които се поддържат постоянни или инцидентни търговски контакти, изградени на взаимно доверие и коректност. В конкретния случай ревизираното лице притежава данъчни фактури, но не притежава други доказателства, установяващи реалното получаване на резултата от извършените доставки, предмет на фактурите. В този смисъл проведеното събиране на доказателства в хода на ревизията, отразява обективни данни за недобросъвестно поведение на участници в декларирани доставки/което косвено се потвърждава и от съставените РА на тримата доставчици/ и липсата на преки доказателства не се опровергава от заключенията на вещите лица по съдебно-счетоводните и техническа експертиза. Отделно от изложеното решаващият съд/както и приходния орган/ не е посочил като основна и правополагаща причина за непризнаване на правото на дънъчен кредит обстоятелството, че доставчиците не разполагат с кадрова и материална обезпеченост. Задълженото лице, като възложител на доставките, действително не разполага с възможност да упражнява контрол, относно поведението на своите доставчици, но от друга страна е следвало да положи дължимата грижа да подбира доставчиците си. Съгласно решение на СЕС от 29.04.2004 г. по дело С-152/02, правото на приспадане трябва да бъде упражнено по отношение на данъчен период, през който са изпълнени двете условия на чл. 18, ал. 2 от шеста директива, а именно: стоките да са били доставени или услугите извършени и данъчно-задълженото лице да притежава фактура или документ, който съгласно критериите, определени от въпросната държава-членка, може да се счита за служещ за фактура. Двете предпоставки за признаване на право на данъчен кредит са кумулативни и липсата на която и да е от тях, възпрепятства упражняването и възникването на това право, както правилно е заключил решаващият състав. Не се споделят от настоящата касационна инстанция наведените в жалбата оплаквания за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, а именно несъобразяване от съда с дадените задължителни указания в отменителното решение на ВАС. Противно на твърдяното, настоящият състав намира, че съдът е изпълнил стриктно и точно дадените указания в решение № 10976/06.08.2012 г. по адм. дело № 9534/2011 г. на ВАС, като е изискал и събрал ревизионните актове и на тримата доставчици, назначени са и съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза, като събраните по делото нови доказателства са обсъдени в тяхната съвкупност и преценка с останалите писмени доказателства. Като е достигнал до краен извод, че от събраните по делото доказателства не се установяват реалното изпълнение на фактурираните доставки по процесните фактури и данъкът по тях се явява неправомерно начислен, поради което е налице хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, даваща основание за непризнаване на правото на данъчен кредит, Административен съд-София-град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК, следва да бъде оставено в сила. По направеното в настоящото производство възражение за изтекла абсолютна погасителна давност на определените данъчни задължения за данъчни периоди м. 08, 09, 10, 11 и 12. 2007 г., съдът съобрази следното: нормата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК предвижда, че с изтичането та 10-годишен давностен срок, считано от 01 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника. В конкретния случай задължението за данъчни периоди м. 08, 09, 10, 11 и 12. 2007 г. е за ДДС. Съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗДДС, когато е налице резултат за периода-данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната ТД на НАП в срока за подаване на справка декларацията за този данъчен период. Съгласно чл. 125, ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС, за всеки данъчен период, регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период за който се отнася. Така задълженията за ДДС за данъчен период м. 08. 2007 г. е следвало да се декларират и внесат до 14.09.2007 г. задълженията за д. п. м. 09. 2007 г. е следвало да се декларират и внесат до 14.10.2007 г.; задълженията за д. п. м. 10. 2007 г. до 14.11.2007 г.; за данъчен период м. 11. 2007 г. е следвало да се декларират и внесат до 14.12.2007 г., а за данъчен период м. 12. 2007 г. е следвало да се декларират и внесат до 14.01.2008 г. От горното следва, че за задълженията за ДДС за данъчни периоди м. 08, 09, 10 и 11. 2007 г., давностния срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК, започва да тече на 01.01.2008 г. и е изтекъл към 01.01.2018 г. в хода на съдебното производство. За задължението за ДДС за данъчен период м. 12. 2007 г., срокът е започнал да тече на 01.01.2009 г. и изтича на 01.01.2019 г., поради което възражението че е погасено по давност е неоснователно. С оглед на изложеното, възражението на дружеството за изтекла абсолютна погасителна давност, направено в настоящото производство е основателно за данъчни периоди м. 08, 09, 10 и 11. 2007 г. Изтичането на погасителната давност, препятства правото на кредитора да претендира принудително изпълнение на вземането си. Ревизионният акт, съгласно чл. 209 ДОПК, представлява изпълнително основание за принудително изпълнение на установените публични вземания, поради което с оглед последиците на погасителната давност, посочените по-горе задължения като погасени по давност не подлежат на принудително изпълнение. При преценката си съдът съобрази изменението на чл. 160, ал. 4 ДОПК/Дв бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г. /, според което, когато давностния срок е изтекъл в хода на ревизионното производство и е уважено възражение за изтекла давност, съдът се произнася по основанието и размера на задължението, като изрично посочва, че ревизионният акт не подлежи на принудително изпълнение. В случая давностния срок е изтекъл в хода на съдебното производство, а не в хода на ревизионното производство, поради което съдът не дължи предвиденото в тази норма произнасяне. При този изход на спора, касатора следва да бъде осъден да заплати на дирекция "ОДОП" гр. София, юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 5 109 лв., съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение