Решение № 14589 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12807/2009 г.

Решение № 14589 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12807/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Николай Ценов Николов от гр. Стара Загора против Решение № 9422/13.07.2009 г. на Върховния административен съд - Трето отделение, постановено по адм. д. № 12177 по описа за 2008 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Заповед № ЛС-05-27 от 11.07.2008 г. на министъра на правосъдието. С нея на основание чл. 20, ал. 4 от ЗИН (отм.) и чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение от длъжност инспектор II степен "социални дейности и възпитателна работа" в затвора Стара Загора. В жалбата се сочат касационни основания, предвидени в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът счита, че съдът е постановил решението си в нарушение на чл. 239 от ППЗМВР и събраните по делото доказателства. В заповедта за образуване на дисциплинарно производство не бил посочен поводът и получените данни. Заповед № ЛД-05-10/9.05.2008 г. не е мотивирана с посочените в съдебния акт документи. В нарушение на чл. 243 и сл. от ППЗМВР (в редакцията до 11.07.08 г.) решаващият съд приел, че разследващият орган е изпълнил задължението си за връчване на заповедта. Не е обсъдено съдържанието на писмо с изх. № 1178/14.05.08 г., с което лицето е поканено да се яви пред назначената комисия. Заповед № ЛС-05-10/9.05.2008 г. била връчена след изтичане на определения в нея срок за провеждане на дисциплинарното производство. Протоколът от 2.06.2009 г., удостоверяващ отказа за даване на обяснения, не е подписан от членовете на дисциплинарно разследващия орган. Последният не изготвил обобщена справка по смисъла на чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР. В нарушение на чл. 244, ал. 1 от ППЗМВР органът не изготвил становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност. В противоречие с текста на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР не е изслушан държавния служител. Към образуваното дисциплинарно производство неправилно са приобщени сведения от неучастващи в него лица - два броя рапорти. Заповед № ЛС-05-27/11.07.08 г. е издадена след прекратяване на служебното правоотношение. Касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на административния акт. Ответникът по касационната жалба - Министърът на правосъдието я е оспорил с подробни доводи, изложени в писмено възражение и поддържани в съдебно заседание. Счита, че решението на тричленния състав на ВАС е правилно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Заповедта на Министъра на правосъдието е издадена при спазване на изискванията на ЗМВР и на ППЗМВР. Обсъдени са релевантните доказателства и са формулирани обосновани правни изводи относно извършените от Николов дисциплинарни нарушения. Спазен е срокът по чл. 225, ал. 1 и в правомощията на органа по назначаването е да прецени на кое основание да прекрати служебното правоотношение. Върховният административен съд, Петчленен състав - I колегия, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218 от Административнопроцесуалния кодекс прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения: В производството по адм. д. № 12177/08 г. административният съд е упражнил съдебен контрол върху законосъобразността на Заповед № ЛС-05-27 от 11.07.2008 г. на министъра на правосъдието, с която на Николай Ценов Николов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Съдът е установил, че въз основа на повод и данни за извършено дисциплинарно нарушение, съдържащи се в съобщение за извънредно произшествие от 11.04.08 г., (изпратено от началника на затвора в гр. Ст. Загора до директора на ГД "Изпълнение на наказанията"), е било образувано дисциплинарно производство против Николов. В съобщението е посочено, че на 10.04.08 г. на паркинг в гр. Ст. Загора лицето е задържано от служители на РПУ, непосредствено след вземане на подкуп от 1 000 лв. от брат на лишен от свобода, с цел лишеният да бъде преместен в общежитие от преходен тип към Затвора - гр. Бургас. Образувано е досъдебно производство и е взета мярка за неотклонение "задържане под стража", изменена впоследствие в подписка. Дисциплинарното производство е образувано със Заповед № ЛС-05-10 от 9.05.08 г. на министъра на правосъдието по чл. 230 от ЗМВР. С нея е определен дисциплинарно разследващ орган, конкретизирани са правата на служителя по чл. 243 от ППЗМВР, посочени са задълженията на разследващия орган да изготви справка за резултата от него. Органът е предприел многократни опити за връчване на заповедта, като лицето не се е явило на работа, а е представило болничен лист. Заповедта е връчена на 2.06.08 г., като протокола е подписан от свидетели при условията на отказ. В рамките на производството са взети сведения от неучастващи в него лица за действията на жалбоподателя. - два броя рапорти от 5.06.2008 година на инспектори по социални дейности. За извършеното дисциплинарно разследване е изготвена справка от 12.06.08 година. Направено е предложение от главния директор на ГД "ИН" за налагане на наказание "уволнение". При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е формулирал изводи за законосъобразното издаване на процесната заповед, тъй като са спазени правилата на дисциплинарното производство. Установено е наличието на фактическо основание, представляващо основание за търсене на дисциплинарна отговорност от служителя. В решението е допълнено, че е спазен срока по чл. 225, ал. 1 от ЗВМР. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Неоснователни са оплакванията на касатора относно заповедта по чл. 230 от ЗМВР. Поводът и данните за извършеното дисциплинарно нарушение се съдържат в съобщението за извършено произшествие. Видно е от доказателствата по делото, че разследващият орган е получил заповедта на 14.05.08 г., откогато е започнал да прави опити за нейното връчване на Николов. Заповедта е връчена на 2.06.2008 г. поради наличието на обстоятелства, дължащи се изцяло на поведението на лицето. Към този момент Николов не е бил на работа, въпреки липсата на отпуск по болест или друг разрешен от закона отпуск. Лицето не е било отстранено от разследващият прокурор. Обоснован е първоинстанционният извод, че Николов не може да извлича права от собственото си неправомерно поведение. Още повече, че лицето е било уведомено по телефона за необходимостта да се яви на работа и с цел връчване на заповедта. В подкрепа на гореизложените изводи са и данните за посещение на адреса на Николов от инспектор "Човешки ресурси", където лицето отново не е открито. Вместо това, след връчване на обратната разписка - 14.05, в Затвора е получен болничен лист за временна нетрудоспособност, считано от 15.05.2008 година до 21.05.2008 година. На 17.05.2008 г. Заповед № ЛС-05-10/09.05-08 г. отново е изпратена чрез писмо с обратна разписка, като служители на куриерската фирма са направили три посещения на адреса на Николов, където не са го открили. В касационната жалба неправилно се твърди, че е допуснато нарушение на чл. 243 от ППЗМВР. В протокола от 2.06.2008 г. е обективиран отказа на Николов пред свидетели да се яви и да дава обяснения пред дисциплинарно разследващия орган. Поради това правилно е прието в обжалваното решение, че липсата на обяснения се дължи на собственото поведение на служителя. Незапознаването на Николов със справката посочена в касационната жалба, е пак поради тези обстоятелства. По делото е представено предложение на Главния директор на ГД "ИН". Обстоятелството, че Николов не е изслушан преди налагане на дисциплинарното наказание е в следствие неявяване на лицето, а не с оглед нарушения на дисциплинарната процедура, които да са допуснати от органът. Съдържащите се в двата рапорта данни са свързани с дисциплинарното нарушение, за което е наложено наказанието. В тях е посочено, че жалбоподателят неформално е молил инспекторите от СДВР за това лишеният от свобода да бъде предложен за прекатегоризация в условията на затворническото общежитие. Касационната инстанция не споделя твърдението на Николов, че заповедта от 11.07.2008 г. е връчена след прекратяване на служебното правоотношение. В този смисъл е основателно възражението на представителя на прокуратурата, че в правомощията на съответния орган е да прецени на кое основание да прекрати служебното правоотношение. Липсват релевираните с жалбата касационни основания. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав - I колегия